За „ламбик“ казан за варене на гюл плащали по 3 лева годишно такса, за театрално представление по 10 лева еднократно през 1900 г. в Казанлък
Когато в самото начало на ХХ век казанлъчани туряли ред в града си, не пропуснали да регламентират налозите-от уличните свирачи до „ползувателите“ на мерата-всички били таксувани по ред.
22 години след Освобождението, на 31 януари 1900 г., в годишната сесия и нейното редовно заседание, Казанлъшкият Градско Общински Съвет „захванал се гласуване член по член и след като направил някои съществени изменения, Съветът едногласно гласувал и приел на второ и трете четене Правилник“. Някои такси били увеличени в полза на Общинската „касса“.
„Правилник за редът, по който ще се издават разните позволителни от Казанл. Град. Общ. Управление и за размера на таксите, които ще се събират за тях, а така също за размера и реда, по който ще се събират всички други берни в Казанлъшката Градска община“ бил публикуван официално за четящото население чак през юни същата година в „Казанлъшки градски общински вестник“, но да не връзваме кусур на тогавашната периодика. Най-вероятно важният документ е бил огласен от градския глашатай.
На снимката: Факсимиле от „Казанлъшки градско общински вестник“, 10 юни 1900 г.
Приоритетно Съветът одобрил налог за увеселенията, а чак в глава VII се занимал с тарифирането на гюловаренето, дестилацията на ракия и бубопроизводството.
Разрешения за провеждане на балове, концерти, както за изложение на панорами, фигури, картини и други любопитни предмети, според Правилника, гласуван с Протокол №5, се дават срещу устни и писмени заявления, при което просителят трябва да приложи един екземпляр от програмата на това, което ще представя или излага.
По квалифакация на качеството, разпределена в пет разряда, се определяла таксата. За баловете, концертите и другите представления /театрални, гимнастически и акробатически/ се плащало различно. За първия-най-скъпият разряд, до пети-най-долното качество, налогът бил с чувствителна разлика. Цените варирали от лев и една втора (!) до десет лева за I-ви разряд. За изложението на картини, фигури и други любопитни предмети- от 80 стотинки до 12 лева на ден. Благотворителните прдставления не се таксували, но Градското Управление си запазвало правото да държи сметка за приходите и за употреблението им. Противонравствените представления и изложения били забранени.
На снимката: Факсимиле от публикувания Правилник през 1900 г.
Позволителни за свирачи и певци също давала управата. „Лиценз“ за свирене и пеене по публичните заведения, както по улиците и площадите, градините, по празници, сборове и народни тържества се давали по устно искане.
Таксата се определяла от броя на изпълнителите: музикална банда и певческа трупа, състояща се от пет или повече лица-по три лева на ден. По-големият брой на бандата се харчел пред управата по-скъпо.
Не е ясно колко са били хонорарите на членовете на тези банди. Но е ясно, че Правилникът не съдържал ограничение и забранителни часове в денонощието за свирене и пеене нямало. Няма данни и за разярени комшии, които да са се жалвали пред градския пристав.
Любопитна подробност, с нюанс на толерантност към турския етнос, съдържат правилата от 1900 г.
За оркестър от гайда, цигулка и тъпан със зурла, се плащало по два лева на свирач, обаче на турска стватба за тъпана и зурлата се плащало като за един свирач.
На „съвсем бедни свирачи“, които се изявавали по публични места в празнични дни, такса не взимали, но не бил формулиран статута на „съвсем бедния свирач“.
Още в началото на годината били задължавани съдържателите на „кръчма, кафене, клуб, трактиръ“ да заявяват игрите, които предлагали: табла, домино, „шахъ-матъ“ и други подобни, за да ги таксуват-всяко домино струвало по лев на година, най-скъпо било „билярдото“-10 лева. Общинското управление слагало печати на игрите и строго санкционирало тяхното фалшифициране, което очевидно е не е нова практика в XXI век.
На снимката: В дъното на улицата /днешният бул.“Ал.Батенберг“ гледан от изток на запад/ било кафенето на Картаджията, където освен игра на табла и карти, имало една специална маса за австралийската игра на карти-тарок. Кафенето се намирало на мястото на днешния Универмаг.
Поставянето на казани за „варение“ ракия, гюлово цвете и за вадене на коприна ставало срещу устно разрешение и едногодишна такса. Най-скъпата била 6 лева на година за „фабрикански“ казан, а за обикновен само левче. За ракия казанът струвал 3 лева, а „ламбикъ“-малък казан– точно три лева. Който сложел казан без да извади позволителното, плащал глоба в двоен размер на таксата.
На снимката: „Фабрикански“ казани, таксувани с по 6 лева на година
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram