СЪС СТАРИ МУЦУНИ НОВ МАНДАТ

(Задочни репортажи от София или разследване срещку неизвестен извършител – част 2)

От 25 години Казанлък се управлява от едни и същи лица. Кметовете се сменят, но едни и същи остават приближени на властта, дават мнения, квалификации и препоръки на този град как да живее, как да се развива икономиката и културата му. Резултатът е налице. Резултатът за четвърт век в сравнение с градове като Стара Загора и Габрово, да не говорим за Бургас, че дори и за едно Севлиево, е налице.

През всичките тези години управляващите ни хвърляха прах в очите, но този мандат прахът е с пълни шепи, а от пушилката направо нищо се не види. Какви инвестиции бяха привлечени, колко чуждестранни инвеститори дойдоха да открият нови работни места тук? Та Казанлък си няма дори Лидъл, една елементарна придобивка за всеки град с далеч по-малко жители от Казанлък. Да не говорим, че доскоро нямахме нито Била, нито Кауфланд, че дори ОМV, Лукойл и Шел.

Писна ми да слушам колко добър град за живеене е станал Казанлък, особено през последния мандат, от устите на онези, които изпратиха децата си да живеят, учат и работят извън този град. За това, казвал съм ви го и преди, първо питайте човекът, който ви убеждава, в колко прекрасен град за живеене живеете, питайте го де са му децата, върнаха ли се в този прекрасен град, или вече си купиха жилища в Стара Загора, София или в странство.

Оставането на младите хора в един град е най-важният критерий за неговото бъдеще. Защото часовникът на младите хора винаги е бил по-верен от този на старите популисти в една община. Защото в Казанлък, за да живееш добре като млад човек, трябва да си поне Лилия Цонкова, или в краен случай Петко Карагитлиев. Сиреч да стоиш много, ама много близо до властта.

И така, днешният репортаж е посветен на срещите ми с двама души, между които на пръв поглед няма нищо общо. Юлия Младенова и Светозар Запрянов.

Те обаче са изразители на една основна линия в кметското управление. Те се грижат за вездесъщия пиар на общината. Единият официално, другият в социалните мрежи, с далеч по-отчаяно присъствие на амбразурата на кметския бункер. До такава стапан, че аз вече се чудя дали Запрянов не работи като пиар в тая община, за сметка на все по-заглъхващата Юлия.

И тъй като познавам Запрянов, далеч по-отдавна, на него се пада честта да отнеме кавалерството на въпросната дама, за да стане първият герой на този репортаж.

За Заро Ченгето в нашия град се носеха легенди. Легенди, които си разказваха дори децата. Легенди за лошото ченге, което ако не слушкаш, ще те прибере в чувала си, за да те отведе в полицията. Завинаги.

Сред по-възрасните млади, които по онова време участваха в дискотечния живот на града, Заро Ченгето бе приеман по-скоро с насмешка, заради вечната си походка на пръсти и пълните си с въздух гърди.

Добре, но се случи веднъж да берем черници в нашата детска градина, така както бяхме го правили години наред, ние, хлапетата от квартала. И изведнъж, както си берем и ядем, с ръце и усти, целите омазани в лилало, с гръм и трясък искача Заро, скача пред 2,5-метровата врата на градината и се строполява по гръб. Колегите му, по-възрастни полицаи, се подсмихнаха, извикаха ни през оградата, прескочихме, записаха ни имената и ни пуснаха. Заро ни накара да му търсим халката от белия милиционерски колан, която беше изхвръкнала при скачането му някъде в храстите. Това ни беше наказанието.

По-късно нещо стана с това момче, уволниха го, чувал съм доста неприятни слухове по повод изгонването му от милицията.

После си купих кола и с радост открих една евтина автомивка. Трудно ми е да опиша изненадата, когато видях на автомивката същия тоя безстрашен милиционерски лъв, облечен като прошляк, с подгизнали дрехи и високи гумени ботуши, със стара шапка с козирка, такава каквато носят 50-60 годишните колоездачи, на връщане от кварталната кръчма.

Измиля ми тоя човек, така добре миеше колата ми. Имаше талант просто за тази работа, защо му трябваше да го проваля?

По-късно научих, че въпросният човек твърде много се активизирал във Фейсбук, взел да хвали неистово бъдещия кандидат на ГЕРБ за кмет, така че невероятно се издигнал в очите на Галина Стоянова.

В нощта, когато спечели изборите, взех интервю от храбрия рицар на бялата дама, интервю, в което той се зарече, че не търси никакви облаги, нито работа в общината.

Днес всички знете, къде работи той. Съвсем скоро това интервю ще види бял свят отново. Оставям изводите за откровеността на Запрянов на самите васт.

С Юлия Младенова работех във в. „Искра” по времето, когато главен редактор беше Парнаров. Помня, че след остра чернодробна криза, Парнаров влезе в болницата и отсъства 3-4 дни. Като зам.-главен редактор Младенова поиска свежи идеи за материали от мен, тъй като аз бях на служба в „Искра” не повече от две седмици.

По това време брат ми ме бе сигнализирал за броженията на своите колеги, казанлъшките зъботехници, срещу тогавашния шеф на Зъболечението. Зъботехниците били готови дори да си платят, за да се чуе и техния глас във в. „Искра”.

Предложих проблема за отразяване от моя страна, но Младенова грубо ме сряза, че проблемът вече бил отразен, и то преди 6 месеца, нямало какво да се пише отново.

„Значи, проблемът или не е отразен добре, или пък отразяването му не е дало нужния ефект”, казах аз в защита на позицията си, което предизвика острия гняв на Юлия. „Много млад журналист си още, за да казваш, кое е било отразено добре, кое зле!”, кресна ми Юлия. По-късно научих, че с въпросния шеф на Зъболечението ги свързва едно топло синдикално приятелство по линия на „Подкрепа”.

Когато обаче казах, че зъботехниците са готови да си платят, веднага позицията на редакцията омекна. Платена публикация, значи, можеше, сякаш ако напишеш истината без пари, то тя не е истина.

Оттогава се недолюбваме особено с Юлия, но скоро аз напуснах, работих като учител, заминах за Великобритания и прочие. Междувременно Младенова също бе напуснала „Искра”, за да работи в старозагорската „Бизнес Поща”.

Когато се върнах от Великобритания, съдбата отново ни срещна и Младенова бе далеч по-мила с мен. Поиска да разкажа преживелиците си на Острова за нейн репортаж, правиха ми снимки на Царската чешма, как пия вода оттм и един вид, видите ли, който бил пил вода от устата на казанлъшките лъвове, никога нямало да го напусне. Нищо, че преданието важи за хора, които родом не са от града.

Предложих й да обогати интервюто с един мой текст, който описваше подробно преживелиците ми на Албиона. Текстът се нарича Grave Britain и влезе в последната ми книга „Гравюра от белези”. Попитах дали ще получа хонорар от тази публикация, все пак бях безработен, „А, чи къв хонорар?”, отговориха ми ведин глас Младенова и фотографът, който си беше довела.

С огромна изненада видях своя текст, публикуван в „Бизнес Поща” с известни съкращения и в леко цензуриран вид, а отдолу бе подписан с името на Юлия Младенова. От интервюто, което бе направила с мен, нямаше и помен. Просто се бе подписала под моя окастрен разказ.

После, знаете. След дълго пазарене за размера на пиарската си заплата, Младенова стана пиар на Дамянов, който бе основен опонент на Галина Стоянова, когато тя се кандидатира за кмет. И за мен си оства огромна тайна до ден днешен, за кого точно работеше преди изборите Младенова.

Аз имам свое мнение за лицата, които се отъждествяват с настоящата власт в Казанлък. Мнение, с което изобщо нямам намерение нито да повлияя на бъдещия ви вот, нито пък да ангажирам с него Пресс ТВ. Но Казанлък е твърде малък град и всички се познаваме. Може кметските хора да са прекрасни във всяко едно друго отношение, но за мен в позицията си на ръководещи настроенията и политическата ситуация в града не струват.

Ето защо, няма да гласувам за Галина Стоянова. Гласуваш ли за Галина Стоянова, както би гласял перифразирания вариант на един популярен предизборен клип от близкото минало, получаваш Ангел Попов, Светозар Запрянов, Юлия Младенова, Диана Рамналиева, Данаил Парнаров, Петър Косев, Лилия Цонкова, Сребра Касева, Петко Карагитлиев, Гълъбина Михайлова и прочие.

По-лошото е, че Казанлък няма избор. Няма откъде да внесем стойностни хора, стойностните млади хора отдавна емигрираха. Дори и кметът да се смени, сигурен съм, че точно тези прекрасни хора пак ще си останат да управляват по същия прекрасен начин прекрасния ни град.

 

(следва продължиение)

Светлозар Стоянов

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram