МАГЬОСНИКЪТ ОТ ГРАДА НА ЛИПИТЕ

(Задочни репортажи от София или разследване с неизвестен извършител – част 3)

Ако американският режисьор на мюзикхоли Виктор Флеминг и американският писател Лиман Франк Баум бяха българи, родени в Стара Загора, при това наши съвременници, сигурен съм, нямаше да озаглавият съответно музикалната си пиеса и роман „Магьосникът от Оз”. Техният магьосник щеше да бъде от „Ст. З”, това популярно съкращение на града с неблагозвучно и трудно за изписване в бланките на административните документи.

865c0c0b4ab0e063e5caa3387c1a8741a918f1f4e13b033554120fab8c953eb1

Техният герой със сигурност щеше да бъде един диалогичен млад мъж, роден в същия град през не толкова далечната 1981, разбира се, рус със сини очи, щеше да е завършил езиковата гимназия ГПЧЕ „Ромен Ролан” и СУ „Св. Климент Охридски”, специалност „Европеистика”, а не училището в Бузовград и „Предучилищна педагогика” в Пловдивския „Паисий Хилендарски”, специалност, в която, свидетел съм, приемат на килограм. Ето защо, отварям скоба, много е важно какво е завършил онзи, който иска да ви управлява, ако и да сте казанлъчани, на всичкото отгоре втори мандат, дали манталитетът му е европейски или като на детска учителка, да, от ония, злобните отмъстителни клюкарки от социалистически тип, които плашат лошите деца, че ще им излеят супата във врата, ако не слушкат.

И така, ако с този герой, с този магьосник, който ако имаха щастието да познават Флеминг и Баум, със сигурност щяха да нарекат Живко Тодоров, който щеше да работи като кмет на кмета Стара Загора.

Познавам Живко Тодоров от зората на ГЕРБ в Казанлък, когато той идваше още на първите събрания, когато се структурираше партията, беше председател на младежите гербери, винаги много тактичен, винаги готов да изслуша, винаги готов да помири войнстващите в казанлъшкия ГЕРБ крила, които се сдъвкаха за властта от самото начало. Още тогава това момче ми направи сериозно впечатление, предрокох му в себе си сериозна кариера. И то в едни времена, когато нито Галина Стоянова бе помирисвала партийно събрание на ГЕРБ, а се гушеше в община две под червеното крило на Ангел Попов, нито Петко Карагитлиев си бе представял, че ще оглави младежката му структура в Казанлък, а баща му се заиграваше с „Нашият град” и прочие неуспешни политически проекти в подкрепа на тогавашното статукво в лицето на Стефан Дамянов, нито Заро Скобата си представяше, че някога ще напусне автомивката, а Юлия Младенова ще се превърне в пиар на друг кмет. Изобщо бяха времена, когато Парнаров ковеше бараки в Несебър, а не постове в мрежата, Рамналиева все още си играеше на шикалки с Васил Самарски, а Иван Кьосев не бе изпаднал в дълбоко забвение и от свои, и от чужди.

И когато дойдох в София, никак не се изненадах, че колегите ми не спират да хвалят и да се изказват ласкаво за работата си с Живко Тодоров, избран за народен представител от ПП ГЕРБ през 2009г., а впоследствие и за заместник-председател на Комисията по външна политика и отбрана, като от 2010 г. той стана и неин председател.

Нито се учудих, че после като кмет на Стара Загора, повереният му град, бе отличен като най-перспективен в България, че реконструира закрития плувен басейн в Града на липите, че превърна града си в домакин на няколко европейски първенства по лека атлетика, че обнови града си само за по-малко от четири години.

В неговия мандат община Стара Загора завърши успешно строителните дейности по един от големите си проекти –„Интегриран воден проект за Стара Загора“, изгради, рехабилитира и модернизирана 27 км канализационна мрежа, реконструира над 2 км водоснабдителна мрежа в Стара Загора и в старозагорското село Богомилово. Обнови главни колектори и отливни канали в Стара Загора, изгради канализацията на кв. „Кольо Ганчев”, както и водоснабдяването и канализацията на кв. „АПК”.

Другият мащабен проект, ползите от чието изпълнение се чувстват пряко от жителите на Стара Загора, е Интегрираният проект за обновяване и модернизиране на обществения транспорт на областния град, който предвижда старозагорци да пътуват с изцяло обновен тролейбусен транспорт.

Живко Тодоров  изгради 8 км. велоалеи в Стара Загора, а не някаква смешна алейка от „Розариума” до „Тюлбето”, със знаци на всяка пресечка, за които казанлъчани упорито роптаят, че са хвърлени излишни пари и провиждат нечисти помисли.

Стара Загора вече е една от малкото общини в България, които оползотворяват голяма част от битовите отпадъци и така намалява количеството, което се депонира. Благодарение на модерна сепарираща инсталация годишно в „Екологичен център Стара Загора“ се преработват около 52 000 тона битови отпадъци.

За сравнение, депото до гарата, което бе поверено на Стефан Ефкото, приближен до Галина Стоянова общински съветник, приключи дейността си безславно и никой, ама никой не даде на казанлъчани обяснения за това.

Беше извършен цялостен ремонт на бул. „Цар Симеон Велики“ и обновяване на тротоари в Стара Загора, на обща стойност 6,2 млн. лв. Междублокови пространства и улици бяха напълно обновени по проект “Зелена и достъпна градска среда за жителите на Стара Загора”, на обща стойност  9,4 млн. лв. През 2015 г. ще бъде завършено ново пътно съоръжение за кръгово движение на западния изход на Стара Загора, на стойност над 1 млн. лв., осигурени от бюджета на общината. Изграден е нов парк от 70 дка на територията на бившите артилерийски казарми, на стойност 4,4 млн. лв.

По проект на стойност 2 818 000 лв. беше изцяло реконструиран Централния общински пазар, финансиран чрез Фонда за градско развитие на инициативата Jessica.

По европейски проект на стойност 6,6 млн. лв., с изграждането на ново отделение и закупуването на щадяща човешкия организъм модерна техника, беше изцяло модернизиран Комплексния онкологичен център в Стара Загора.

През 2014 г. в Стара Загора беше открита първата нова детска градина от повече от 20 години насам. ЦДГ „Камбанка“ се намира в центъра на града и е с капацитет 100 деца. Врати отвори и ЦДГ „Мечо Пух“, заедно с Общностен център за социална подкрепа. За три години основно бяха реновирани 17 детски градини, 8 ясли, 3 училища на територията на общината. Ремонтите са основни включват и ново обзавеждане. Въведена е електронна система за прием в детските градини и ясли.

Община Стара Загора извежда децата от социалните домове в къщи от семеен тип. Закрити бяха двата дома за деца с умствена изостаналост, за разлика от новооткриващите се такива в Казанлъшко, които вместо да търсят начини да интегрират бившите възпитаници на домове, просто ги изолират от обществото.

В началото на 2014 г. бе завършен проект „Превръщане на културно-исторически паметници от Античния период на Стара Загора в туристическа атракция“ на стойност 4 387 493,88 лв., финансиран от Оперативна програма „Регионално развитие“.  Античният форум с амфитеатралния аудиториум и колонадата с арките вече са естествена сцена и място за театрални и куклени представления, оперни спектакли, концерти, възстановки, кинопрожекции и различни събития.

През 2014 г. Община Стара Загора възстанови Фестивала на оперното и балетното изкуство, „Златната липа“ е единственият форум за ново европейско кино в България, който се провежда в Стара Загора, Джаз музиканти, композитори и джазова музика от цял свят се представят по време на провеждащия се през юни Международен фестивал „Джаз форум Стара Загора“.

Извършеният основен ремонт на лекоатлетическата писта на стадион „Берое“,  бе възстановен емблематичният за града Международен турнир по лека атлетика „Самарско знаме“. Градът ни посрещна над 200 атлети от България, Катар, Бахрейн, Сърбия и Румъния. В края на юни 2015 г. предстои провеждането на Европейско отборно първенство по лека атлетика – Втора лига. През м. май 2015 г. градът беше домакин и на Европейско първенство по футбол за юноши и Европейско първенство по ушу.

През последните три години средствата, които Община Стара Загора отделя за селата в общината са значително повече. На обща стойност 100 хил. лв. са ремонтите на читалищата в селата Горно Ботево, Дълбоки, Лозен, Могила и Плоска могила. Извършен е ремонт на пътища в Братя Кунчеви, Дълбоки, Калояновец, Колена, Люляк, Оряховица, Памукчии, Руманя, Хан Аспарухово и Хрищени, на обща стойност над 600 хил. лв.

И още, и още, и още.

МАГЬОСНИКЪТ ОТ ГРАДА НА ЛИПИТЕ, нали ви казах? Този човек намери пари и ги реализира в инфраструктура, в спорт, култура, транспорт, сметопреработване. В резултат, на което Стара Загора се превърна в икономическия тигър на България.

И вместо да гони и тормози със заплахи своите опоненти, вместо да търси скандални изяви покрай бежанци и роми по националните медии, Живко Тодоров предпочете да си върши работата, знаейки, че един ден националните медии сами ще го потърсят и дори няма да има нужда да пръска много пари за кампанията си за втори мандат, която на мен ми се вижда почти излишна.

Но така е, всичко е въпрос на характер и възпитание. Ако ти си дребна душа, нормално е да се заобградиш с дребни душици, хора, чийто единствен талант е да оцеляват в сянката на всеки следващ кмет, да използват Община Казанлък като дойна крава, вечно да просят и да им се дават едни парички, сякаш тази община им е бащиния.

Общиния, бих казал.

 

Светлозар Стоянов

 

 

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram