На 20 юни Българската православна църква почита паметта на Свети Наум Охридски. Името му се свързва с Преславската книжовна школа, с която започва разцвета на една нова християнска култура и началото на българската книжовна традиция.
През девети век Преславската книжовна школа обединява талантливи и високообразовани мъже в България, без които делото на славянските Първоучители и Просветители Св. Св. Кирил и Методий не би пуснало дълбоки корени у нас. Книжовно-просветната и евангелизаторска дейност в България оглавяват едни от учениците на Светите братя – Климент Охридски, Константин Преславски и Наум Охридски.
Точната дата и година на раждане на Свети Наум са неизвестни. Произхожда от знатно, благородно славяно-българско семейство, което изоставя твърде рано, защото смята, че благородството и богатството са клевета. Съпровожда Светите братя Кирил и Методий в Моравия, където работи като учител. По-късно заедно с тях заминава за Рим. Там по поръка на папата е ръкоположен за свещеник и става свидетел и участник в празничните литургии, изпълнявани на славянски език в най-големите римски църкви. След смъртта на Св. Св. Кирил и Методий немското духовенство започва гонения срещу техните ученици. Климент, Ангеларий и Наум тръгват за България, надявайки се, че в нея ще намерят спокойствие. Убежище в столицата Плиска им осигурява българският княз Борис Първи-Покръстител, който ги възнаграждава щедро и се грижи за тях. Висшите държавни интереси налагат по спешност да се създаде огнище на славянобългарска просвета и книжнина, за да се спаси българщината от гръко-византийските домогвания. По повелята и с щедрата помощ на княз Борис І Климент създава в Девол (несъществуващ днес град в южна Албания) просветно и книжовно средище. За да не се стигне до нежелано усложнение на отношенията с гръцките духовници в България и стоящата зад гърба им Византия, пак с помощта на мъдрия владетел Наум организира славянобългарско просветно и книжовно средище за североизточните земи, но не в столицата Плиска, където била резиденцията на гръцкия архиепископ на България, а в близкото славянско селище Преслав. Така той става един от най-вдъхновените организатори на Преславската книжовна школа (886-893).
През 893 г. цар Симеон, наречен Велики, назначава Климент за епископ на Величка /Западна България / и изпраща Наум в Кутмичевица /област в Западна България /. Седем години той работи там като учител. За това време построява на брега на Охридското езеро манастира “Свети Архангели”. Заселва се в него и там прекарва още десет години от живота си. Така в околностите на град Охрид двамата най-дейни Кирило-Методиеви ученици създават втория български книжовен център, т. н. Охридска книжовна школа. Наум умира на 23 декември 910 година. Малко след смъртта му Българската църква го канонизира за светец.
В Охридската църква “Свети Никола Болнички” ликът на Св. Наум, заедно с този на Св. Климент Охридски, се пази върху стенописи от 1378 г. Печат с образа на Свети Наум Охридски от 16-17 век се съхранява в Църковно-историческия музей в София. Икони и стенописи, изобразяващи чудесата, вършени от Свети Наум Охридски, както и неговата смърт, се намират в България, в македонския град Охрид и в православната църква “Света Троица” в град Мишколц, Унгария.
Източник: БНР
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram