На 15 юни /в някои краища и на 28 юни/ се посреща Видовден (Вида) .
Според народното поверие празникът е в чест на Вида, сестра на двамата светци, наричани „градушкари“ – Въртоломей и Елисей, и се отбелязва за предпазване от градушки. Ето защо е прието, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите.
Смята се, че Вида „види“ пакостите, които са сторили двамата светци и ги наказва. Заради възмездието се ражда изразът „Ще дойде Видовден“.
В народната митология Вида разделя правото от грешното. Хората вярват, че дори и да има забавяне или забравяне на правдата, тя идва на Видовден.
Видовден е ден за равносметка и разплата, много хора са вярвали, че на него ще излязат на светло всички истини и лъжи, всички грехове и свети дела и всеки ще поеме полагащата му се отговорност. Затова и фразата „Ще дойде Видовден“ и днес се използва много.
У нас Видовден се свързва с култа към слънцето, затова хората посрещат изгрева му с вярата, че това ще им даде здраве и сила. В България Видовден се отбелязва предимно в районите на Годеч, Брезник и Трън.
В Граовския край на този ден се изпълнявали и любовни практики и обреди. Момите миели косите си с видовска вода, за да са хубави и буйни и за да привличат момците. В нощта срещу празника отрязвали три стръкчета от растението шавар и всеки един наричали с името на ергена, по когото се заглеждали, който стрък порасне най-много до другия ден, този момък щял да бъде техен.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram