Въртоломей, Върти-удри, Върти-ломи - празник, честван в деня на апостолите Вартоломей и Варнава.
Според народните представи св. Вартоломей е господар на небесните стихии - градушки и гръмотевици. Затова на този ден не се работи на полето, жените не си мият главите, за да не станат въртоглави и щури, т.е. да не страдат от главоболие и световъртеж. Със същата цел не се впряга добитъкът.
В християнската религия св. ап. Вартоломей и св. ап. Варнава са христови ученици. Св. Варнава проповядва в Антиохия, на о-в Кипър и в Италия, където поставя основите на христ. община църква в Милано.
Вартоломей отива в Мала Азия, Армения и Индия. Смята се, че той превежда Евангелието на индийски.
Според едно старо поверие в деня на св. ап. Вартоломей Слънцето бавно поглеждало към зимата. Дните лека-полека почвали да се топят, а нощите – да отмъкват секунди, минути и часове чак до настъпването на зимата. Хората посрещали изгрева на небесното светило с безмълвна молитва за неговата благодат и енергия, за да имат сили да посрещнат и следващия св.Вартоломей.
Защото в това времето, в което денят и нощта започвали своята надпревара с безкрайното време, излизали страшни ветрове – зли духове, които живеели на края на света. Те били заключени в огромна пещера, която пазел сляп великан. На него било отредено да запушва с длан входа на пещерата. Но понеже бил слепец, понякога от умора губел ориентир за изхода й. Тогава от там хуквали по земята всички природни стихии – ветрове, хали и вихрушки, и не се връщали, докато не се навърлуват донасита.
Те били толкова многолики, че хората започнали да припознават в тях различни същества. Някои докарвали страшни бури и градушки, затова ги наричали “черни” ветрове. Други духали от топлото море, носели прохладен дъжд и били истинска благодат, затова им казвали “благинко”. Природни стихии слизали от Горната земя, за да прогонят буреносните облаци и мъгли, правели лятото прохладно, а зимата – толкова студена, че звездите треперели от страх. Зли демони излизали и от Долния свят. Сърдити и гневни, винаги докарвал проливни дъждове и гръмотевични бури през лятото, и много обилен сняг през зимата. Затова на галено народът им казвал “пикльовците”. Най-страшни били зимните вихрушки – истински юди, рожби на самодиви, които крадяли млякото, съня и здравето на хората и добитъка.
Тези потайни, свръхестествени същества били неподвластни на човешкия разум. И никой не можел да ги накаже за злините, които причинявали на света, защото били Божие творение, изпратени от Бог за назидание на многобройните земни грехове на човеците. Безсилен пред демоничната им сила ставал и слепият великан.
Така с времето предците ни загубили вяра в слепеца-пазител. Своя истински бранител открили в образа на Вартоломей – лечител и чудотворец. Провъзгласили го за един от четиримата градушкари. Отредили му огромна власт над природните стихии – ветрове, виелици и хали, и правото да бъде покровител над всяко живо същество. В знак на почитание му посветили и празник, който нарекли “върти-удри”.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram