Обективната истина за международния конкурс по съвременно лютиерство, за лютиерството, музикантите – гости, за инструментите

Уважаеми читатели,

На 02.06 завърши международния конкурс по съвременно лютиерство в нашия град. Имаше голям апломб в оценките за него. Твърде субективно според мен. Но ако изключим местния патриотизъм и псевдо професионален лютиерски шовинизъм, както и опитите за преувеличаване ( без логика ) на значението на биографиите на журито, може да направим дисекция на случилото се и да оценим дали са хиперболизирани оценките за значението. Още повече, че след доста непрофесионалното популяризиране на събитието в много от професионално запознатите и ангажирани посетители остана впечатлението, че Конкурсът и всички мероприятия бяха проведени с цел реклама на един лютиер. А в инфо материалите имаше голямо количество неистини, което е твърде лош знак и унищожава в зародиш претенциите за елитарност на събитието.

Обективността изисква и налага оценяването да се даде на външен наблюдател, който не е свързан директно с лютиерите. Присвоявам си тази роля по две причини.

Първата е, че лютиерството е занаят и в него не може да се прави академична или научна кариера. Това предполага, че начинът на мислене дори на гениалните лютиери е ограничен до визията, постулирана от менторите в занаята. Няма как  да се прогледне отвъд собствената работа и тази на колегите. Невъзможна за лютиерите е позицията и погледа към занаята им от амвона на изкуството- музика, което се възползва от плодовете на труда им. А едва след като музикант одобри даден инструмент, може да се твърди, че продуктът на лютиерството е станал произведение на изкуството.

Втората е, че лютиерството е затворено. В него не се предполага намеса на някаква външна сила, която да разбие вековни догми и грешни постулати, закостенели норми или твърде казионни схващания за труда на лютиера. Е, малцина са успели да пробият желязната завеса и повдигайки я с усилие да съобщят, че посоката може би не е правилна, хоризонтът е отрупан с буреносни облаци, а перспективите са мъгливи…..

Какво е положителното от конкурса? Малко известен факт е, че само ден по-късно от Казанлъшкия конкурс приключи „8. Международен конкурс по лютиерство и аркетиерство“ в Митенвалд. Конкурс със световно значение и традиции. Провежда се нерегулярно и в професионален план, предизвиква много по-голям интерес сред лютиерите, отколкото конкурса на А.Н.Л.А.И. Броят на участниците в Митенвалд тази година обаче беше близък до този в Казанлък. Това означава изключителен успех за българския. Тази година има конкурс и в Италия. „15. Конкурс Тренале“ 2018, провеждан в град Кремона. Има и други лютиерски конкурси, но цитирам най-разпознаваемите. Е, Казанлък не може да се твърди,че е станал столица на световното лютиерство, но поне можеше да опита  да прикове погледите на професионално ангажираните. Не успя в достатъчно голям мащаб, въпреки, че съставът на журито бе наистина впечатляващ. Да, членовете на журито, като имена и биографии са нещо несрещано като ниво в конкурс по лютиерство за последните 30-40 години. Някой дали Ви го разясни като тежест и значение за занаята ( изкуство )? А дали Ви предложи дори само като съпоставка, да Ви запознае с аналогичните позиции в конкурентния конкурс в Германия? Някой да го прокламира, по начин който предизвика всички национални медии да желаят интервюта от членовете на това жури. Не, не и пак не. Увлечени в популяризирането на псевдо истини всичко остана в миманса. А можеше да се подходи по по-професионален начин. Примерно: да се предложи – ето Ви списъка на журито на Триенале 2018, ето и колегите им в Митенвалд, ето Ви линкове със списъците на оценяващите във Франция и Щатите за последните 15 години. Върнете се и в историята на цитираните вече немски и италиански конкурси. Какво се вижда?

Журито в Казанлък ги помита с професионализъм. Разнообразието по специализация в изработката на инструменти и по предпочитана техника на лакиране, прибавено към търговец, на световно ниво, на „стари инструменти“, добавено за по-добра амалгама към доайен на италианската лютиерска школа, с обективна визия за европейското лютиерство прави изключително впечатление. Това е наистина несрещана, но силно желана за конкурс, комбинация. Но не би. Постоянното повтаряне: страхотно, супер и т.н. жури, когато не е съпътствано от необходимата обосновка, а и декларирано от устата на организатора и поднесено по този непрофесионален начин, без да се дадат отправни точки на журналистите за адекватни интервюта, си е дуднене от типа :  „….моето си е супер, чуждото – не.…“. А примерно Флориан Леонард можеше да бъде интервюиран за професионално мнение и оценка на българската четворка уникални цигулки и виолончело, които Министерство на културата ще си върне във владение най-вероятно през следващата година. Също много злободневна тема, при това от национален интерес.

За съжаление това беше единствения позитив, при това с въпросителна, който аз открих. Надявам се моята статия да привлече и друг ракурс на изследване. При него може да се намери повече от един.

А негативите?

Наистина е трудно да се подбере начало. Може би, защото са ми колеги и най-много ме заболя от този факт, трябва да започна със следното. Софийски солисти са : камерен ансамбъл. Ни повече, ни по-малко. От афиша на входа на Музея на розата ме гледа втренчено  определението: камерен оркестър за класическа музика „Софийски солисти“. Що за безумие?

Първо

Те са Ансамбъл, защото искат да са мобилни ( не в смисъл на коли ). Музикално терминологичните речници постулират, че ансамблите имат различни по състав и видове инструменти състави  и покриват различни дялове от изпълнителския жанр. А определението, терминът и названието камерен оркестър изискват членовете да са минимум 14 човека и да са разпределени по определен начин по групи. За сведение на незапознатите през повечето години „солистите“ са 13. Разпределението им обичайно е 4-3-3-2-1  –  съответно първи и втори цигулки, виоли,виолончели и контрабасист. Напълно съзнателно не са се именували оркестър. Може да станат 20, но пак няма да се казват оркестър, с ясната цел да не може да им се изисква да имат академично вменено разпределение и състав. А да сложиш подсказка, че свирят класическа музика, си е кръвна обида от национален мащаб, че и по-голям. Те никога не са изневерявали на този стил, създадени са и следват тази идеология. Все едно да кажете –християнинът „Папа Йоан Павел II“. Изрично подчертавам, че смисловата тавтология от моят пример е твърде меко подсказваща проблемната анотация на ансамбъла. Добре, че не го видяха.

Може да се прочуем и с друг факт свързан с концерта на „солистите“ – със световно нововъведение. Обявен седмици предварително като дата и час концерт да се премества към по-ранен в деня на концерта, само час преди оригинално обявения начален. Това действие със сигурност може да постави в аналите на историята организатора, но не за хубаво.

Конкурсът

Изключително добра идея, но реализирана по български. Нямаше ясно определена система за оценяване, която да е обявена. В смисъл, кой вид специфика в изработката колко точки носи или отнема. Кое се адмирира и кое се наказва. Каква е тежестта на определени видове лакиране и до колко грешките в размерите са допустими. До колко най-важната част за един инструмент, а именно звукът, е определяща за класирането му и много други. А класирането да е официално обявено с разбивки, не само в сайта на организатора, но и достъпно за медиите и гостите, които не са професионалисти?За липсващото, но поне в началото обявено за налично, прослушване пред публика никой не дава обяснение. Имаше публика, която учудена разбра в самият ден, че вече е отменено. Каталогът кога ще излезе? Все пак участниците могат да докажат участието си единствено чрез каталога. Грамоти се печатат навсякъде.В каталога е виден на първо място, кой е участвалият инструмент и как изглежда. Отделно е възможна съпоставка с нивото на останалите( важно е сред кои колеги си станал пръв), както и се улеснява сравнението между отделните инструменти, предпочитанията на журито, преобладаващия избор на модели корпуси и видове лак, и други подобни изключително важни неща. Примерно в Митенвалд малко прекаляват, като дори дават примери, точно какво означава описаното или декларираното изискване към участниците, което носи дадения бонус или малус. Но поне е възможно най-нагледно ( типично по немски ). В другите конкурси също има ясно дефинирани правила за връзката между определени постижения и точките за тях.

С какво конкурсът помага на българското лютиерство? С реклама не помага. Всеки професионалист знае нивото и може да се запознае с него при посещение на ателиетата из града или сайтовете, страниците и профилите в социалните мрежи  на лютиерите. С популяризиране из Европа и света също. Все пак както Сдружението, така и наследникът му Съюзът съществуват достатъчно дълго, за да са си изградили име. Не са толкова много лютиерските центрове из Европа, че нашият да е останал досега незабелязан. Тези които участваха търсеха конкуренцията и възможността за съпоставка, но при липсващи строго дефинирани правила и мъгляви обяснения на членове на журито смисълът от участието не е лесно определим и доказуем. Гостите искаха да си сверят часовниците с нашето ниво и успяха. Обаче без база за сравнение с неизложените, но наградени китайски инструменти, няма смисъл местните лютиери да посещават изложбата. Наградите без каталог също нямат никаква тежест, въпреки че са дадени от твърде елитно жури.

Изложбата

Такава няма. В първия възможен ден за посещение в 10.00 час бях отпред пред залата. С мен беше маестро Ветори. Чакахме организаторите половин час да дойдат, при това след телефонно обаждане от Маестрото, а беше обявен достъп от 09.00 часа в същия ден. Влизаме и…. няма всички китайски инструменти. За мен бяха важни наградените. Изложбата е за това. Да се сравни нивото на собствения инструмент с това на наградените и да се вникне в отсъжданията на журито. Звукът на наградените също вече е само имагинерен. Е, като ги няма наградените чужди инструменти, за какво да стоят останалите инструменти? Другите наградени са местни лютиери, които си познават изключително добре майсторлъка и звука. Останалите участници са от далеч , в ниво на изработка видно отстъпват на вече описаните и надали ще дойдат за изложбата, след като не са били на откриването, за да се срещнат с журито и да обсъдят своите инструменти – поне такава е световната практика. Ама журито со тръгна на следващия ден и за тези, които учтиво изчакаха по-спокоен момент за разговор се оказа безсмислено посещението, а може дори участието.

Медийното отразяване

Лютиерството е изключително консервативен, напълно недостъпен за външни лица и покрит с дълбок слой противоречива стара история занаят. Логично е организаторите и професионалистите да дадат обилна доза информация, насоки, препратки, теми за интервюта, адекватни лица за комуникация и редица други репери на медиите. Та дори за музикантите е направо невъзможно да говорят на един език с лютиерите и да се разберат по дадена тема и се налагат дълги обяснения и примери и от двете страни. Сериозни части от изнесената информация обаче ме доведоха до потрес. Не можех да повярвам на очите и ушите си какво се свежда до знанието на обществеността. Изключвам тази част от обществото, чиято насоченост са темите в областта на културата, защото тя направо ми подпали мейла и телефона. Не реагирах в реално време, защото поех джентълменска уговорка, каквато и нередност да забележа, да не се намесвам до края на конкурса. Като обобщение от всички източници, с които се запознах или ми бяха подадени, следва да отбележа следните неверни твърдения ( цитирам по спомен, но са толкова много, че сигурно ще пропусна някое, а и съждението неверни е меко казано. Дано не пропусна нещо важно ) :

1.Конкурсът се е провеждал предимно в Кремона;

  1. Конкурсът е част от „Страдивари фестивал“
  2. Училището по лютиерство в град Кремона е било или е станало висше;
  3. Професор Дзенг Куан е бил министър на културата ( или зам. Министър или консултант или директор на Консерваторията и какво ли още не );
  4. Инструментите на професорите Минчо Минчев, Стойка Миланова, Евгения-Мария Попова и Венцеслав Николов са закупени през 1977 год.
  5. Българските лютиери произвеждат инструменти;
  6. Лютиерите в Казанлъшкия регион са 50;
  7. Инструментът, изработен от Бартоломео Джузепе Гуарнери дел Джезу струва 16 милиона долара ( евро ) и е по-скъп от този на Минчо Минчев и ще бъде в Казанлък само ден.

Отделно бяха направени  твърде неясни интервюта, без дикция на интервюираните, с твърде плахи опити да се обясняват факти, но без значение или просто отказ да се отговаря, поради неразбиране на въпросите. Интервютата бяха по време на различните мероприятия и предполагаха високо професионално ниво. Такова въобще липсваше. Когато дадено лице осъзнава, че под напрежение може да понижи нивото си на представяне, е логично да си подготви текста, който ще говори, предварително. Поне така правят разумните хора. Тъй като срещу различните интерпретации не беше взето отношение от професионалистите от Съюза на лютиерите в България, аз изземвам временно тяхната функция и предоставям фактите:

  1. Дори само поглед към предишния конкурс Международен конкурс по класическо лютиерство показва, че той се е състоял в Сесто Фиорентино ( или само Сесто ) – източник сайт на А.Н.Л.А.И – http://www.anlailiuteria.it/173885675, а по принцип се е провеждал извън град Кремона – в Пизоне най-много пъти. Ето списък с градовете, в които е бил провеждан като доказателство, пак от сайта на организатора http://www.anlailiuteria.it/173885662;
  2. „Страдивари фестивал“ е проект на Музея на цигулката в град Кремона и е част от организирания от фондация „Антонио Страдивари“ конкурс Триенале, но не е част и никога не е бил от А.Н.Л.А.И. Те са конкурентни. Триенале е най-големият конкурс по лютиерство в Европа и може би все още в света. Фондация Страдивари има запазени права върху използването на името А.Страдивари, фестивал Страдивари и някои производни, много бих внимавал при употребата на тези съчетания, защото европейските закони за запазени марки са строги;
  3. Училището по лютиерство е средно училище в рамките на институт с лицей по музика, лицей по артистично майсторство и професионален институт за мода – справка scuoladiliuteria.it; Незнайно защо някои лютиери и гости в интервютата си и в обръщенията започнаха да го наричат школа. Това е унизително за завършилите го. Школа е термин, получил широка употреба по времето на социализма у нас и предполага място за извънучилищно любителско обучение на деца и ученици в дадена сфера. Кремонското училище е професионално, а не любителско и е недопустимо да се използва като синоним за него думата „школа“;
  4. Справка в трансформираното през тази година ( 2018 )Министерство на културата на Народна Република Китай – преименувано на Министерство на културата и туризма – показва, че цитираното лице не е било министър, нито веднъж, камо ли два пъти : Списък с министрите на културата на Китай

1               Shen Yanbing         October 1949            January 1965

2             Lu Dingyi              January 1965      June 1966

3             Xiao Wangdong (acting)               June 1966            January 1967

post abolished

−             Wu De (head of the Cultural Group of the State Council)               June 1970            January 1975

4             Yu Huiyong         January 1975      October 1976

5             Huang Zhen       December 1977                December 1980 ( починал )

6             Zhou Weizhi (acting)      December 1980                April 1982

7             Zhu Muzhi          April 1982            March 1986

8             Wang Meng       March 1986        September 1989

9             He Jingzhi            August 1989       November 1992

10           Liu Zhongde       November 1992               March 1998

11           Sun Jiazheng      March 1998        March 2008

12           Cai Wu  March 2008        December 2014

13           Luo Shugang      December 2014                March 2018

Не е бил зам. Министър, защото не са предвидили подобна длъжност, не е бил и консултант. По време на Културната революция семейството му е било обявено за неблагонадеждно, а на такива личности е отказан достъп до високи постове и членство в Партията на Китай. Не е бил и директор на Консерваторията по изказаните причини – справка http://en.ccom.edu.cn/aboutccom/fp/200803240014.shtml ( сайта на Консерваторията на английски ), а и Консерваторията има президент, а не Директор. Дзен Куан има публикувани на много места биографии както в Китайски медии, така и в европейски. Ето линк към публикувана на изключително уважаван лютиерски сайт : https://www.corilon.com/shop/en/info/china-violin-makers.html . Там също няма и дума за приписваните му длъжности при представянето му в Казанлък.

  1. Инструментите на изброените професори са закупени от фонд „13. века България“. Фондът е основан през 1980 година. По стечение на обстоятелствата имам сериозна кореспонденция по въпроса с казанлъшката депутатка госпожа Донка Симеонова, с фонда и със сегашния собственик на инструментите – Министерство на културата на република България. Инструментите са закупени през 1981 година, а не през 1977, по случай 1300 години България, най-вероятно от Лондон ( лютиерска къща Биър – Джон и Артър ) .
  2. Думата произвеждам се свързва с производство. Кратка справка с речниците показва, че този термин се асоциира с фабрика, предприятие, но не и с ръчна изработка. Лютиерите от Съюза на лютиерите в България създават, а в краен случай може да се каже ръчно изработват, но не и с намеци за фабриканти да се твърди, че произвеждат. Не е лошо да си фабрикант, но е нещо различно от лютиер със свое ателие и майсторство.
  3. Лютиер е майстор, способен да изработи инструмент от момента на подбор на дървения материал, до засвирването на лакирани корпус. В България има по-малко от 40 лютиери. В Казанлък и околностите са около 20.
  4. Умишлено поставих този проблем като последен, от тези които разглеждам. Недопустимо е да се гадае и дори да се цитира предполагаемата цена на инструмент, закупен по частен път или на частна продажба в Таризио – Лондон или Ню Йорк. Затова е частна, за да се запази в тайна цената, името на продавача и лицето, което е нов горд собственик. Предполагаемата цена от 16 милиона е от сайт, който волунтаристично е написал някои имагинерни цени и там има 2 цигулки изработени от Б.Дж. Гуарнери дел Джезу на цена около 16 млн . Обаче цигулката, гостуваща в Казанлък се обявява и за най-скъпият инструмент – цигулка в историята. Има официална продажба на цигулка на А. Страдивари на стойност 15 млн. и малко повече. Това е безспорен факт. Но няма как да се твърди, че ще бъде достигната или вече е реализирана продажба на по-високата цитирана цена, точно защото не може да се обори или докаже документално този резултат. А и в същия сайт е цитирана цигулка на А. Страдивари със стойност 20 млн.

        А защо изобщо го превърнахме в новина?  Това ли трябва да е водещо? Ултра скъпа вещ, която  99,9999999% от населението на Земята никога няма да използва по предназначение, ще е изложена в Музея на розата. Това не е картина, че да носи духовно извисяване, дори само при съзерцаване. Това е музикален инструмент, който е ценен, когато се слуша и свири, а не когато се гледа.

Отделно сравнението със цигулката Страдивари на проф. М.Минчев е недопустимо. Все пак се касае за различни майстори. Правилното е с тази на проф. Стойка Миланова, но и там няма как да се определи до колко Бронислав Хуберман, Руджиеро Ричи и Мидори са повишили стойността на гениалната творба на дел Джезу.

 

Като заключение :

Казанлък наистина, макар и за малко, беше в културните новини. За жалост поради липсата на адекватна подготовка с инфо материали ( в италианския сайт градът ни дори бе именуван на няколко пъти погрешно), които да насочат журналистите къде да търсят интересните събития и лица, всичко беше буря в чаша вода и твърде кратко. Надявам се с изчерпателния поглед върху действията на организаторите и медийното отразяване на Конкурса по лютиерство да съм направил услуга на онези, които искат да прочетат и чуят истината и да съм изправил кривинките на другите, които незнайно защо решиха да поизмислят или украсят, малко в повече  от допустимото, истината. Тя сама по себе си беше впечатляваща. Но сега дори не буди интерес и е постигнат обратен ефект. Дано, ако има следващконкурс, да се справим ( не казвам по-добре, защото това не бе дори задоволително ).

С уважение ;

Христо Христов ( експерт )/ д-р по музикознание ( и някои други науки ) и единствения учен изследвал професионално лютиерството, поне в Европа./

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram