Казанлъшкият вестник „Искра“ отбеляза 95 години на 1 юни, без дитирамби и блясък, макар че феноменът ги заслужава. Единствен в историята на националната ни периодика „Казанлъшка искра“ излиза без прекъсване, дори по време на война, кризи и смяна на режими до днес.
Събитието съвпада със 175-та годишнина от появата на списание „Любословие“ на Константин Фотинов, която се смята за начало на българския периодичен печат, както и със 125-те години от началото на организираното движение на журналистите у нас.
Екипът на вестника избра да отбележи рождения ден на явлението със среща-разговор с работили в редакцията през годините, приятели, почитатели и специални гости, сред тях председателят на СБЖ Снежана Тодорова, д-р Марин Бодаков от Факултета по журналистика и масови комуникации, бившият евродепутат и журналист Петя Ставрева и политологът Иво Маев.
Така срещата се превърна в единственото елитарно събитие, придало аристократизъм и академичност на Фестивала на розата, тази година посветен на примитивния бит, свързан с розопроизводството.
От доклада на бившия директор на историческия музей в Казанлък д-р Косьо Зарев се разбра за незаобиколимата на роля на вестника като стожер на градския дух и култура, за възрожденското въодушевление на създателите му през 1924 г., начело с Петър Топузов, за дългогодишното му присъствие сред казанлъчани като мощен фактор за оформяне и постоянното актуализиране на мирогледа на читателите му.
За предприемаческия размах на казанлъшкия еснаф, подпомагал излизането на вестника, за неотменимото значение на местния елит като участник в поддържането на градската култура, често силно съизмерима с европейската, за това как „Казанлъшка искра“ е изконния стожер на духовността в района в миналото, разказа чрез прелюбопитна презентация настоящият директор на музея д-р Момчил Маринов.
Интересна интерпретация на тема „Старият вестник на Чудомир днес“ направи д-р Бодаков. Колоритно изложение, преизпълнено с малко известни факти, цитати и аналогии, което даде на публиката свеж и напълно нов нюанс към исторически познатия ни контекст „Чудомир и „неговата „Искра“.
Щекотливата тема за фалшивите новини намери място в срещата чрез участието на политолога и социолог Иво Маев. Провокативен и нестандартен Маев даде непопулярни тълкувания на последните геополитически процеси, неординарна посока даде и на дискусията по темата фейк и манипулация на социума, рискове и възможност за регулация в жанра „новини“ и все по-често използваното понятие „хиперинтерпретация“ /по Умберто Еко/, когато става въпрос за съзнателното изкривяване на посланията и десетките инструменти за внушение и „мека пропаганада“.
Логично на Снежана Тодорова бе предоставен панелът „Вестник „Искра“ – минало, настояще и бъдеще“, а на главния му редактор Данаил Парнаров, за пореден мандат на поста през последните 40 години, да говори за феноменалния ефект на вестника в българската култура.
Не останаха подминати и хората, работили в редакцията, сътрудници, единомишленици и съидейници в каузата „Искра“.
Съюзът на българските журналисти награди екипа на казанлъшкото издание заслужено и с полагащите му се почести.
Срещата-дискусия, станала достояние на малцина, наистина може да се смята за най-класното събитие във Фестивала, като сериозен контрапункт на битовистичното, кой знае защо избрано за лайтмотив на тазгодишния афиш на празничните дни.
Впрочем, такава е съдбата на феномените – да са обречени на отбран кръг ентусиасти и ценители. Както няколко пъти по време на дискусията бе споменато „Най-информираният човек и е най-некритичният“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram