Цял Казанлък бил опасан от розови градини в края на XIX век. Над цялата Куленска махала от Старозагорското до Шипченското шосе се разстилали гюлови масиви, пише във вестник „Искра“ през 1936 г. Именно този северен пояс над града съдържал песъчливо-глинеста почва и точно там на хълма „Тюлбето“ били най-хубавите градини, според автора на дописката.
Гюлови насаждения се ширели и в южната част на Казанлък, където сега е жп гарата, от двете страни на Старозагорското шосе по протежение на цели пет километра също ухаели рози.
„А от двете страни на Старата река имаше не по-малко от 20 розоварни със стари казани. Наистина тогава през месец май полето около града се обсипваше с разкошни цветове и въздухът се изпълваше с приятна розова миризма, а това омайваше и българи и чужденци, дошли за първи път в Казанлък“, съобщава репортерът.
Нещата по-късно се променили, се подчертава в статията, с уточнението, че в средата на 30-те години на ХХ век „Казанлък се лиши от розовите си градини в близката си околност, освен в Държавното опитно поле над града, дето всеки може да види модерно обработени розови градини и модерна розоварна“.
80 години по-късно нещата пак са променени наобратно-голяма част розовите полета на Института по розата са бракувани, в Долината има десетки частни градини и розоварни.
Мъдрият автор на дописката заключава: „Обаче все пак казанлъшка околия си остава част от българската розова долина и днес, както е била и в миналото, а ще бъде и в бъдеще, защото природата я е определила за това, като я е дарила със съответните климатични и почвени условия.“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram