Драгомир Стойнев: БСП трябва да предложи нов национален проект за България

Господин Стойнев, вие сте един от малкото политици, който слага на България диагнозата „див капитализъм“. Как се стигна дотук? Хората имаха други очаквания за прехода…

Защото приемаме готови модели. Опитвахме се да вкараме своите дадености – като икономика, като социална система, включително и като исторически наслоявания в една готова, привнесена схема. Аз вярвам, че икономиката е в основата на развитието. Тя е механизмът, чрез който могат да се решат проблемите на социалната система, на образованието, на здравеопазването. А ние „подарихме” икономиката на неолибералния модел, защото е модерен, „западен”, защото така е демократично и изтеглихме държавата като фактор, защото тя е „тоталитарна”. Направихме голяма грешка. От тук нататък последствията са логични. Няма силна държава, няма правила – силата е в ръцете на всеки работодател, бизнесмен, инвеститор. Държавата си затваря очите, когато той заобикаля правилата. Или пък не му пречи да създава свои собствени правила и да подчинява на тях работниците. От друга страна рязкото изтегляне на държавата от икономиката на практика скъса връзката с бизнеса. Държавата затъна в отделената й тясна територия на бюрократ, администратор и събирач на данъци и започна много по-бавно да реагира на нуждите на фирмите. Да не говорим да пази и развива стратегически отрасли и да помага за експанзия на национален капитал на външни пазари. В прехода, който искаше да се отърси от миналото, държавата се превърна едва ли не в анахронизъм, а пазарът – в панацея. Със съжаление и днес чета, че десни политици още се занимават с дискусии за наследството на социализма. А наследството в икономиката не беше малко в сравнение, с това което имаме днес. Много по-актуално е вече да говорим за наследството на прехода и какво правим от тук нататък.

Дивият капитализъм ли е причината България да бъде най-бедната страна в ЕС?

Не само. България стана малък пазар и малък производител в една много високо конкурентна среда, без да има стратегия как да се държи в нея. Никой не формулира толкова години дългосрочна икономическа визия – отрасли, които да се развиват, в които да се специализираме, които да създават брутен вътрешен продукт и икономическа перспектива. Хаотичността, непоследователността, работата на парче взеха своето. В България липсват устойчива среда и инфраструктура за икономическо развитие, липсват насърчителни мерки и това пряко се отрази на доходите и заетостта. Отделно е и темата за финансовата криза и как реагираха управленията на нея. Аз продължавам да твърдя, че философията „Дянков” на ниски бюджетни дефицити и рестрикции от първия мандат на ГЕРБ, бе пагубна и забави възстановяването. Да не говорим и за някои други „управленски” особености като натиск върху бизнеса, задържане на ДДС, данъчен рекет, контрабанда. Всичко това се стовари с огромна сила върху основата на системата – труда и хората на труда.

Има и един друг проблем, за който малцина смеят да говорят, защото рискът да те обявят за ретрограден, за анти-пазарен, за анти-демократичен е огромен. Но все пак ще го кажа – капиталът може да разклати всяко управление и всяко общество. Особено опасно е когато капиталът започне да се занимава с политика. И такъв риск става реален, когато капиталът не е национално отговорен…

Какво разбирате под национално отговорен?

Когато капиталът е управляван така, че на първо място да поставя печалбата, но да държи и сметка за държавния и обществения интерес и за стабилността и бъдещето на цялата система, в която съществува.

Чуждите инвестиции са добър инструмент за ръст, работни места, внедряване на ноу-хау. Но са само един инструмент. Устойчивостта при тях понякога е под въпрос. Корпоративната стратегия може да нареди изтегляне от даден пазар или краткосрочен престой на този пазар, докато се изконсумира определен ресурс. А после? Резултатите – закрити работни места, по-малко приходи от данъци… Никой не може да оспори на частния капитал това право. Но в тази ситуация държавата трябва да изгради защитен механизъм, да защити стабилността на икономиката си чрез разумно и добре планирано участие в ключови индустрии и производства. Държавата трябва да излезе от бюрократичния си ъгъл и да започне да се държи като напълно пазарен играч. Единствената разлика е, че генерираната печалба ще гарантира стабилността на системата. От тук и много позитивни последствия. Включително и за хората на труда, защото в едно държавно предприятие или едно предприятие с държавно участие е много по трудно да експлоатираш и да безчинстваш.

Смятате, че това е рецептата за съпротива срещу това състояние на държавата?

Рецептата от гледна точка на икономиката – да. Смятам, че държавата трябва да бъде много по-активна в три направления. Първо като планиращ партньор. Планирането не е отживелица, а задължително условие за развитие. Държавата чрез десетки, вече съществуващи, свои структури и бази данни може да направи анализ на състоянието на икономиката и да очертае перспективните посоки за развитие на икономиката, онези, които ще генерират ръст. В този процес разбира се, трябва да се включи бизнесът. Аз не подценявам като много важен участник и представителите на академичните среди. Второ, държавата не би трябвало да ликвидира собствеността си, напротив – необходимо е тя да бъде разширявана в стратегически сектори. Ние сме част от ЕС, има правила, но това не изключва различни форми на подкрепа на държавата за определени производства. Чрез създаване на Български финансов холдинг, който включва Национален гаранционен фонд, Национален инвестиционен фонд, Българска агенция за експортно застраховане, Българската банка за развитие, чрез пазарно ориентирано управление на съществуващата държавна собственост, чрез мерки за подкрепа на земеделието, на туризма, на високите технологии. Друга мярка е създаване на мрежа  от микро-кредитни бюра, които да позволят стратегическите приоритети на държавата да получат подкрепа и в отдалечени географски райони. Тази политика освен ръст, ще направи много по-възможно и навлизането на български бизнес на външни пазари. На трето място държавата трябва да бъде много по-сериозен регулатор. Когато ДКЕВР стартира процедура по отнемане на лиценза на ЕРП-дружествата заради техни нарушения, срещу държавата се надигна страшен вой. Обвиняваха ме дори персонално, че ще изгоня чуждите инвеститори, че давам лош сигнал. Кой сигнал е лош – когато казваш – в тази държава има правила и трябва да ги спазвате, за да работите тук или като оставиш един разграден двор, в който всеки може да прескача правилата? Спомняте си думите на френския посланик за „гнилите ябълки”, те важат и в обратна посока – държавата ни не трябва да пази „гнили ябълки”, макар че се инвеститори.

– В момента, в който някой се опита да обяви, че трябва държавата да върне своите функции, по сутрешните блокове плъзват десни икономисти, които обявяват това за върховен болшевизъм. Има ли диктат на десните икономически идеи у нас?

– Чак диктат – силно казано. По-скоро има едно много шумно малцинство, което успява да създаде някакво медийно изкривяване. Те имат своите убеждения, независимо как са се сдобили с тях. Просто трябва да изравним везните с ляво говорене.

– Не е ли време левицата да покаже своите позиции в икономическия дебат за бъдещето на нашето общество?

Време е, даже закъсняваме. Аз съм готов на такъв дебат. Усещам и желанието на много ляво мислещи хора да участват в такъв дебат. Всъщност ние започнахме този дебат – обявихме се против приватизацията на военно-промишления комплекс. Показахме и каква може да бъде ролята на държавата за стабилизиране на ВМЗ Сопот. От предприятие на ръба на фалита, чрез разумна държавна намеса, успяхме да го стабилизираме, да гарантираме изпълнение на договори и поръчки, да запазим работни места. Днес с много лека ръка всичко това се рискува. Дано някой не си прави сметки отново да продава. Ние първи заговорихме и за ре-индустриализация на икономиката ни и очертахме как това да стане. Много е важно да говорим за управлението на държавната собственост в стратегически отрасли. Нека вземем за пример Чехия, също като нас социалистическа икономика в миналото. Да припомням ли, че ЧЕЗ всъщност е структура с държавно участие?

Ако плавно преминем към друга тема – днес БСП се опитва да води своите опозиционни битки, но много често се разсейва от тях и се занимава предимно със себе си. Защо е така? Останаха ли нерешени въпроси от миналото?

Да дефинираме миналото – кое минало? Миналото на предишното управление или миналото на Тройната коалиция, или пък миналото на партията през 90-те? Всеки период е оказвал влияние върху това, което е БСП сега. Не сме се родили през 2013 г., нали? Избирателната злоупотреба с партийното минало е доста опасна и аз съм притеснен не от личните нападки, а от това как те се отразяват на партията. Ако ме питате за актуалната тема за партийната оценка на правителството на Пламен Орешарски, тя прозвуча многократно в много партийни формати – и на конгреса миналата година, и на пленум, и в структурите. Да я вадим отново? Не е ли по-разумно да изравним баланса и да започнем да говорим за бъдещето? Левицата и БСП като нейно олицетворение сега, трябва да започне да говори по това, което наистина вълнува хората днес. Иска ми се да вярвам, че БСП и лявото ще успеят да предложат на българите нов национален проект, който да затвори вратата на провалилия се неолиберален модел и да доведе до стабилност.

Забелязва се една промяна в обществения живот. Днес партиите, които възникват, се опитват да се позиционират вляво, вместо вдясно. Според Вас, раздробява ли се левицата и полезна ли е конкуренцията в лявото пространство?

Нормално е – доминиращото дясно през прехода не донесе стабилност, напротив. А в ляво не виждам особена конкуренция на БСП. Малките леви формации са родени от БСП и функционират основно упражнявайки се върху БСП. Това е бързо изчерпваща се тактика. Истинските конкуренти на БСП сега са обезверяването, отчуждението, общият негативизъм към политическата класа. Почти половината общество не одобрява пътя, по който върви страната и политиката на сегашното правителство. Моето желание е БСП в тази среда да започне работа по този нов проект за България. Надявам се, че БСП може да покаже потенциал и екипност във формулирането му, защото това не е солова задача.

Кои трябва да са големите каузи на левицата днес?

Това са големите каузи на България въобще. Демографската криза, защото изчезваме като нация. Икономиката, защото тя трябва да е основният двигател, чрез който да се решат проблемите на бедните и болните, на социално изключените групи. Икономиката ще даде импулса, който да спре маргинализирането на нацията. Образоването, защото без него няма да бъдем независими и силни, без него нацията няма бъдеще.

/Поглед Инфо/