Носната кърпичка е атрибут от тоалета, претърпял много превъплъщения. Този малък къс плат се е използвал през вековете с различно предназначение, носел се е на различни места, играел е дори съществена социална роля. Не е известно кой и защо е определил датата 25 май за Ден на носната кърпичка. Твърде спорни са и фактите, свързани с нейната поява.
Според някои източници, кърпичката се появява за пръв път в човешката култура още в Древния Рим. Носили я знатните граждани, поставяйки я на шията, рамото или в пояса. Представлявала парче парфюмиран плат за изтриване на лицето или пръстите по време на хранене. Използвала се и при хрема, точно както и в днешно време.
Според други, родината на носната кърпичка е Китай. В началото на нашата ера кърпичките били книжни – правели се от оризова хартия. Първите типични кърпички се появили през 8 век във Византия и се наричали риномактрон. През Ренесанса носната кърпичка е преоткрита и се превръща в модерно допълнение към облеклото. Победният й ход тръгва от Италия, за да продължи триумфално из цяла Европа. Изработени от батиста, украсени с дантели и бродерии, кърпичките от тази епоха се носили в ръкава или пояса. Формите били разнообразни – от овални до триъгълни. Според едни, познатата ни днес квадратна форма въвежда кралица Мария-Антоaнета. Според други, квадратната форма на кърпичката измислил Людвик XVI. През 1784 г. той заповядал кърпичките да се кроят така, че дължината да е равна на широчината – това било икономически по-изгодно.
Носната кърпичка по онова време играе важна роля в любовните отношения. Използвайки я като идеално средство за флирт, дамата, която желае да привлече вниманието на набелязания кавалер, просто изпускала кърпичката си на земята, пред краката му. Галантното й подаване бил повод за запознанство. Небрежно уж забравената напарфюмирана кърпичка била безценно съкровище за влюбения. Разчитала се като явен знак за благоразположението на дамата. Ако обаче кърпичката, попаднела в ръцете на съперник, тя се превръщала в сериозен повод за ревност и дори дуел.
Най-старите носни кърпички, запазени в музеите, са от 16 век. През 18 век те започват активно да се ползват и с хигиенни цели, както и днес. Така е, защото времената, които настъпват, са все по-практични. Казват, че роля изиграла и модата по емфието –то се смърка през носа, предизвиква кихане и носът започва да тече.
Няма как да бъде пълен образът на франта от началото на 20 век без подаващата се от бутониерата му копринена кърпичка. Смятало се е за много шик.
Задължителен атрибут от екипировката на каубоя била по-голямата кърпа, завързана на шията му по специфичен начин – триъгълник с острата част напред. Слагал я е пред лицето си, за да го пази от прахоляка, вдиган от многобройния добитък.
Добрата хигиена на носната кърпичка предполага честата й смяна, затова и изразът, че някой сменя жените/мъжете в живота си като носни кърпички, е широко популярен. Освен знак за непостоянство, е и белег на не особено уважително отношение към другия пол.
Кърпата има своето мястото в традиционния живот на българина. С бялата ленена кърпа жетварите са избърсвали морно чело. Тя е неотменим атрибут при ръченицата и хорото. Именно там кърпата играе съществена роля – тя е преградата между ръката на момъка и момата, за да не позволява те директно да се докосват.
Кърпата може да е знак. В разказа „Шибил“ на Йовков трябва да се развее бяла кърпа като знак за помилване на разбойника. Вместо това Велико кехая вади червена – пушките гръмват. Когато пада простреляна и собствената му дъщеря, чорбаджията напразно размахва закъснялата бяла кърпа на опрощението.
Едва ли в наши дни някой би се занимавал да пере и глади кърпички. Книжните им посестрими са идеален заместител – сухи или влажни, ароматизирани или не. Използваш и изхвърляш. И все пак, няма ги онези изящество и шик, който носят дантелените кърпички от старите времена…
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram