Честваме 24 май като Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост. Ден и на българската журналистика. Отбелязва се по инициатива на Съюза на българските журналисти от 1990 г.
Празник е на народните читалища. Обявен съгласно Устава на Съюза на народните читалища, приет от 26-тия Редовен Конгрес през ноември 1990 г.
Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост се чества за първи път в гр. Пловдив през 1851 г. по инициатива на Найден Геров. Редовното му национално честване започва от 1857 г. в Пловдив, Цариград, Шумен и Лом.
С написания по-късно от Стоян Михайловски всеучилищен химн „Кирил и Методий“ празникът става любим за всеки българин още от ученическата скамейка. За официален празник е обявен с решение на 9-тото Народно събрание на 30 март 1990 г.
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век.
След въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът се чества на 24 май по официалния държавен календар, а по църковния литургичен календар този ден е на дата 11 май. През 1968 г. Българската православна църква, вече със статут на патриаршия, въвежда като литургичен календар т.нар. Новоюлиански календар, чрез който се премахва грешката на стария Юлиански календар. Така денят на Кирил и Методий се почита от църквата на 11 май по църковния календар. Но поради вече установената гражданска традиция светското, гражданското и държавно честване остава на (24 май). За официален празник на Народна република България 24 май е обявен с решение на Деветото Народно събрание на 30 март 1990 г., а от 15 ноември 1990 г. е официален празник на Република България.
Поотделно паметта на св. Кирил се отбелязва на 14 февруари, а на св. Методий – на 6 април (дните на тяхната смърт). Всеруският Синод по повод празнуването 1000-годишнината на Моравската мисия на Кирил и Методий взема следното решение: „За спомен на хилядолетието, откакто първоначално бе осветен нашият бащин език чрез Евангелието и Христовата вяра, да се установи ежегодно, започвайки от тази 1863 г. 11 май като църковен празник на преподобните Кирил и Методий!“ След това празникът се чества във всички православни славяноезични страни.
През 1856 г. Йоаким Груев предлага денят на Кирил и Методий да бъде отбелязван като празник на българските ученици.
През 1892 г. Стоян Михайловски написва текста на училищния химн с първия си стих „Върви, народе възродени“. Химнът е озаглавен „Химнъ на Св. св. Кирилъ и Методи“ и включва 14 куплета, от които днес се изпълняват най-често първите 6. Панайот Пипков създава музиката към химна на 11 май 1901.
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в Чехия и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна Гърция. В края на ХХ в. папа Йоан Павел II обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското културно-политическо пространство през ХХ в. възприемат кирилица като писменост на своите национални езици. Сега 11/24 май се отбелязва в много държави Русия, Украйна, Беларус, Северна Македония, Сърбия, Черна гора, Чехия, Словакия и др.
24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в Русия (светски и църковно), Чехия, Северна Македония (светски и църковно) и други славянски страни.
Ежегодно на 24 май българска държавно-църковна делегация се покланя пред гроба на св. Кирил в църквата „Св. Климент“ (San Clemente) в Рим, където български духовници извършват литургия, и е приемана от папата. През 2010 г. тази литургия е извършена за пръв път съвместно от български и руски духовници.
Румънският парламент обяви със закон 24 май за Ден на българския език в Румъния.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram