125 г. от създаването на текста на химна „Върви, народе възродени

На днешния ден, 15 май, през 1892 г., е роден текстът на великолепния химн на българската просвета „Върви, народе възродени“. Негов автор е Стоян Михайловски, музиката – на Панайот Пипков.                                                                                           Първите български химни, прославящи науката и образованието, са написани в град Елена още в средата на 19-ти век. Първият е на просветителя Стоян Робовски – „Български звезди от Солун“. Вторият е на Иван Момчилов, основател на класното училище в Елена. Има още два химна: на Йордан Ненов, учител в това училище, и на Иван Кършовски, възпитаник на училището.                                         Петият, най-успешният и всенародно признат химн, също принадлежи на потомствен еленчанин, възпитаник на класното училище в гр. Елена и син на един от неговите най-видни преподаватели Никола Михайловски.                                                       На 15 май 1892 г. големият български писател и обшественик, тогава преподавател по френски език в Русенската мъжка гимназия, Стоян Михайловски написва възторженото стихотворение „Химнъ на Св. Св. Кирилъ и Методи“ с първи стих „Върви, народе възродени…“. Същата година то е публикувано в списание „Мисъл“ в Русе.                                                                    Девет години по-късно, през 1901 г., на преподавателя по музика в ловешкото училище Панайот Пипков е възложено да напише нова песен, която учениците да изпеят на наближаващия църковен празник на Кирил и Методий на 11 май. Той все не намира подходящ текст и постоянно отлага. Един ден забелязва, че едно от момчетата съсредоточено чете стихотворение в неговия час, взема книжката му и се зачита. Преди да стигне половината от стихотворението, в главата му вече се ражда музиката за поръчаната ученическа песен. Взема тебешира и започва да записва нотите върху дъската. За 15 минути съчинява мелодията, а до края на часа учениците му я разучават и запяват. На училищния празник я запява цялото училище.                                                                                                                      На 11 май 1901 г. песента „Върви, народе възродени“ е изпълнена за пръв път в Ловеч като празничен химн за възхвала на делото на Кирил и Методий и на българската просвета. През 1902 г. за Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост песента се подема и запява от всички училища в страната. По традиция, по ученическите празници се изпълняват първите 6 куплета от общо 14-те на стихотворението.

Оригиналният текст на стихотворението „Св. Св. Кирил и Методий“:

Върви, народе възродени,
към светла бъднина върви,
с книжовността, таз сила нова,
съдбините си ти поднови!

Върви към мощната Просвета!
В световните борби върви,
от длъжност неизменно воден –
и Бог ще те благослови!

Напред! Науката е слънце,
което във душите грей!
Напред! Народността не пада
там, дето знаньето живей!

Безвестен беше ти, безславен!…
О, влез в Историята веч,
духовно покори страните,
които завладя със меч!…“

Тъй солунските двама братя
насърчаваха дедите ни…
О, минало незабравимо,
о, пресвещени старини!

България остана вярна
на достославний тоз завет –
в тържествуванье и в страданье
извърши подвизи безчет…

Да, родината ни години
пресветли преживя, в беда
неописуема изпадна,
но върши дългът се всегда!

Бе време, писмеността наша
кога обходи целий мир;
за все световната просвета
тя бе неизчерпаем вир;

бе и тъжовно робско време…
Тогаз Балканский храбър син
навеждаше лице под гнета
на отоманский властелин…

Но винаги духът народен;
подпорка търсеше у вас,
о, мъдреци!… През десет века
все жив остана ваший глас!

О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте –
заспал в глубока тъмнина;

подвижници за права вярна,
сеятели на правда, мир,
апостоли високославни,
звезди върху Славянски мир,

бъдете преблагословени,
о вий, Методий и Кирил,
отци на българското знанье,
творци на наший говор мил!

Нека името ви да живее
във всенародната любов,
речта ви мощна нек се помни
в Славянството во век веков!

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram