Гергьовден е един от най-обичаните български празници, както се пее в една народна песен: „Хубав ден Великден, още по-хубав – Гергьовден…“. С този хубав пролетен празник са свързани и много поверия – все за здраве.
Магия за здраве. На Гергьовден може да се направи магия с конци. Момите връзват на трендафила жълт конец, а на ръката червен. На сутринта конците се разменят три пъти. Вярва се, че чрез трендафила болестите си отиват.
Кравайчета срещу болести. На Гергьовден за овчарите и говедарите се приготвят специални кравайчета. Носят им се на кошарите, обикаля се с тях три пъти за предпазване от магии и болести.
Срещу болки в кръста. На Гергьовден на кръста се връзват върба или дрян, също и три стръка ръж или ечемик. Вярва се, че това ще ги предпази от болки в кръста.
За изцеление. На Гергьовден за изцеление болните се провират три пъти под вековно дърво.
Лява вода за изцеление. На Гергьовден болните хора се къпят в лява вода – там, където водата завива на ляво. Вярва се, че това ще им донесе изцеление.
За лекуване на екземи и болни очи. На Гергьовден стомните се пълнят с отвори, обърнати по течението, а не срещу него. По този начин, за да влезе в стомната, водата се обръща обратно и става лява вода. А тя се използва при баене и лекуване на екземи или болни очи.
Целебна вода – Водата, която се носи на Гергьовден, трябва да е от място, където са се къпали и мили жените преди изгрев.
Лечение на струпеи. С роса от Гергьовден, хваната на брадвата, се лекуват екземи, ранички, струпеи.
Роса за хляба. С роса от Гергьовден се замесват обредните хлябове, подквасва се млякото.
Блага роса за здраве. На Гергьовден млади и стари се търкалят в росата за здраве, защото всичко в тази магическа утрин е покрито с блага роса.
За прочистване на кръвта. На Гергьовден се пие студена вода на гладно, като се вярва, че тя ще прочисти кръвта. Още по-добре е, ако водата се пие от нова стомна.
За предпазване от треска. На Гергьовден на особена почит са вълшебствата на водата. Къпането на празника в реката, се вярва, че предпазва от треска.
Срещу болки по време на работа. Клонка от глог поставена на кръста на Гергьовден, се вярва, че предпазва от болки по време на работа.
За сила на природата. На Гергьовден през целия ден хората се кичат със свежи цветя, които се смята, че предават магическата сила на природата, отключена през този ден.
За здраве на децата. На Гергьовден най-възрастната жена в къщата удря децата под завивките с клонче коприва за да са здрави.
За пъргавина. На Гергьовден който стане пръв, измива лицето си с вода от коприва и удря спящите в къщата по ходилата с коприва, за да са пъргави през лятото.
Срещу главоболие при жените. Ако на Гергьовден жените носят китка от коприва над челата си, вярва се, че това ще ги предпази от главоболие.
Против уроки. Кокалчето от предния десен крак на агнето за Гергьовден се пази, тъй като се вярва, че служи за лек и против уроки. Ако има дете с болно гърло, кокалчето се загрява и с него се маже болното място.
Лечение на обриви. Ако в съда с кръвта от жертвеното агне за Гергьовден се постави коприва, се вярва, че по-късно с нея могат да се лекуват обриви и други кожни болести.
За късмет. На Гергьовден не трябва да се дават млечни продукти назаем.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram