Публикуваме мнението на Христо Христов, д-р по музикознание и д-р на изкуствоведческите науки, което получихме на редакционната поща. Професионалната позиция на учения е реакция на статията ни „Общината посегна на приходите на Музея и Галерията“ , публикувана по-рано днес.
От редакцията на Медийна група „Вис виталис“ уточняваме, че по-долу цитираният от д-р Христов абзац, не само, че не е журналистически преразказ, а е дословно посочен текст от официалните мотиви на Община Казанлък за увеличаване на таксите за наемане на фоайето на Исторически музей „Искра“.
На снимката: Д-р Христо Христов. Той е казанлъчанин, има над 30-годишен изпълнителски опит и редица изследвания в областта на изкуствознанието
Уважаеми журналисти от сайта на ПрессТВ,
Силно се надявам, че затворения в кавички абзац с обосновката за вдигането на таксите за използване на фоайето на Художествената галерия и Историческия музей е преразказ, а не прецизен цитат. Личността заявила, че това пространство ( наречено зала) : „…залата предлага уникална акустика и е предпочитано място за музикални и хорови концерти…“ е музикален лаик и още по-лошо е абсолютно незапозната с принципите на акустиката на музикалните помещения.
Моите съображения да изкажа своето несъгласие с приписаната функционалност на фоайето са следните:
– Отражателната повърхност е изключително твърда. Това води до силно удължаване на времето за реверберация и до познатия на слушателите ефект на ехото. Следователно помещението не трябва да се използва за концерти.
– Твърде начупена е формата му. Така се получава нехомогенно разпределение на звуковото налягане ( не на силата на звука, това е друга характеристика ), в следствие на което слушателите не възприемат адекватно възпроизведените звуци и е невъзможно да се постигне баланс между отделните участници във формациите.
– Във фоайето липсва оформено пространство, което хем да е обособено като сцена, а и да насочва звука към слушателите. Сцената в истинските зали не е повдигната поради нечие своеволно хрумване, а защото повечето акустични инструменти разчитат на отразения звук от стените на помещението за получаването на по-добра звукова картина. Когато изпълнители и участници са на едно ниво телата и дрехите на публиката заглушават различни честоти и влошават в голяма степен качеството на звука. Насочването на звук улеснява изпълнителите и предоставя на слушателите акустично усилен звук, което подобрява възприемането му.
– Липсва управление на басите – басови капани или демпфери. Това води до заливане и засилване на ниските честоти и до неприятно усещане в по-чувствителните слушатели. Като следствие в залата се нарушава баланса между ниските честоти и останалите в отразения звук и се компрометира красотата на тембъра по време на изпълненията на музикантите и певците.
– Изключително неприятно е разпределението на хармониците в отразения звук, поради липсата на адекватна акустична подготовка на помещението за музикални изяви.
– Според изследванията на Флетчер – Мънсън човешкият мозък възприема звуците от чуваемия спектър като различни по-сила, въпреки тяхната физична изравненост. Заради така конструираното и облицовано помещение този ефект се засилва, което е още една причина да не се използва за музикални изяви.
Като заключение бих желал да заявя, че Вие като журналисти е желателно да потърсите отговорност от лицата, позволили си да изразят подобно лаишко, ненаучно и направо волунтаристично мнение относно качествата на цитираното помещение. Вярно е, че в нашия град няма друго подобно голямо пространство и затова то се използва за концерти, но това меко казано не е причина, то да се обявява за концертна зала. Всички камерни помещение в града ни, включително това, намиращо се на ул. Искра 4 са абсолютно непригодни за каквато и да е, дори на аматьорско ниво, концертна дейност. С голям компромис за концерт може да се използва голямата зала на Военния клуб – срещу Община Казанлък. Това, че на някой му се иска те да стават, не е основание мислещите и разбиращите да се съгласяват с подобна декларация. Тя буди единствено усмивка на състрадателност в явната липса на каквато и да е информираност, а камо ли познания в областта и същевременно създава условия за укор заради опитите да се имитира подобно ниво. Всеки освежен бивш квартален пенсионерски клуб или новопостроена закрита площ с квадратура по-голяма от 30 – 40 м² не може да се определя за зала за концерти. По спомени цитирам, че акустичното проектиране и подготовка на помещение от 150 – 200 м³ за музикална дейност струва около 1 000 000 лева. Заради високата цена в България няма построена зала за музикални акустични изяви в последните над 50 години. Сградата на Операта в Стара Загора не е класически пример за концертна зала, а за оперна такава. Дори зала България, в която съм имал честта дълги години да творя, не е създадена за музикален салон, а е трансформирана в такъв и не изпълнява напълно изискванията, постулирани от науката акустика.
Надявам се, че моето скромно мнение няма да бъде възприето като укор към Вас, а единствено като позиция на един малко по-запознат гражданин на Казанлък. Наистина силно апелирам да се открият личностите позволили си този парад на липсата на знания под формата на декларация за акустичните качества на едно фоайе и да им се потърси морална отговорност за въвеждането в заблуждение.
С уважение:
Христо Христов / д-р по музикознание, д-р на изкуствоведческите науки /
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram