СВЕТЛОЗАР СТОЯНОВ:
И Бог създаде човека със свободна воля… Да пълзи или да лети… В нозете над кметицата или във висинето…
Да, във висинето, дето викат старите хора. А то е над висините…
Великото дело вече е сторено. Казанлъшкият Великден, колкото и да не им се ще на плазмодиите, на висшите плужеци, лепнати на челата ни, настъпи. Казанлъшки съд осъди казанлъшки кмет. Нима има нещо по-велико от това в този толкова невелик град?
Каквото и да се случи оттук нататък, дори да я оправдаят казанлъшката клеветна кметица на втора и трета и най-най-най-върховна инстанция – чудото се случи! Ликувай народе!
Благодаря ти Господи, че ме споходи с тази радост приживе! Благодаря ти, Отче, че въздаде справедливост. Но Втория ти съд, Отче, Втория ти съд, онзи, Страшния, знам, ще бъде безпощаден!
Прочетете Данте! „Ад” на Данте! Само това прочетете, безкнижници! И там ще разберете, що ви чака! Гола и разблудна журналистка виси на езика си, заради лъжите, които е изговорила приживе. Прокажена кметица ражда бебета от асфалт, разпукани още в утробата й. Син се отрича от баща си, дал си имането за просперитета му, но в Геената огнена, и двамина един единсвен червей ги гложди. Червеят на жаждата за пари и власт.
Анатема, трижди Анатема ви казвам, изедници казанлъшки! И знам, Бог няма да има милост за вас!
Така и трябва.
Бивш кмет предава секретаря си, рита най-вярното си куче, оставя го без пенсионни осигуровки за 12 години работа в „едноличната” му фондация – 12 години, цял един кучешки живот. В който секретарят хапеше като бясно куче, с пяна на устата и туберкулозни прохърквания, всеки дръзнал да надникне в тайния трезор на господаря му.
Вижте, животът е метафора. Животът е съд. Сядаш един ден на подсъдимата скамейка. Като кмет или обикновен престъпник. Което май е едно и също. И отговаряш пред закона така, както си живял.
А човек живее само по два начина. Или като Деляна Бобева, или като Светлозар Стоянов.
Другото е средният начин. На средния човек. Но това не е живот. Това е опит за съществуване. Като при Рамналиева. Или Парнаров. А Парнаров, знаете, е по-унизителният избор.
Вижте, аз избрах да съм Светлозар Стоянов. Или по-скоро Господ не ми остави друг избор. Когато дойдох в казанлъшката журналистика, свободни места вече нямаше. Първите редове отдавна вече бяха заети. Там са си все същите. И до днес.
И приседнах в дъното на казанлъшката жжурналистика, на мръсните и стълбища, крещейки оттам верните прогнози за крайния резултат. И всички се обърнахте назад, и всички ме съзряхте. Мене, в тъмния и мръсен ъгъл. Седнал върху фасове, шлюпки и храчки.
Там съм и до днес. В ъгъла. На най-доброто място на трибуната.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram