По отношение на политическата непоследователност на кмета Галина Стоянова има не малко наблюдения през трите и половина години от нейното позициониране на поста. Най-елементарните се базират върху отправната точка-нейната предизборна платформа и по-нататъшното изпълнение на заклинанията й, направени черно на бяло преди вота през 2011 г.
Изпадането в пертурбация на г-жа Стоянова, състояние сложно и характеризиращо се с внезапен обрат и разстройство на поетия ход, няма как да не остане незабелязано. Невъзможно е да не учуди с леконравността на публичното му манифестиране и да не предизвика жалост с трогателната повратливост на треторазредното политиканство.
Задявката с русофилското движение на госпожата е пар екселанс мегданско хитруване.
Първо се натисна в Националния съвет на Движение „Русофили”, където членуват повече от сто човека.
Второ, незабравими ще останат миговете през септемврийския следобед на 2012 г., когато от сцената на събора на русофилите край язовир Копринка Галина Стоянова приветства множеството със следните думи:
„Скъпи участници в 9-тия Национален събор на русофилите! Добре дошли в Казанлък, в Долината на розите, Долината на траките и Долината на Шипка! За девети пореден път тук, в подножието на Шипка, се събираме всички ние – училите, работилите, свързаните с Русия, онези, които носим в сърцето си Майчица Русия. Добре дошли на точното място!
Днешният събор, който наистина доказва, че само българите могат да носят с такава обич Русия в сърцето си. Нека предаваме тази любов на децата си. Нека ги правим съпричастни с онова, което представлява Русия за България. На добър час на този събор и на всички следващи тук, в Казанлък!“
Думите й разгневиха отявлени местни русофоби и хвърлиха в смут твърдото ядро на демократи, гербаджии и всякакви репресирани членове от поне три все още разпознаваеми съюза.
В по-късната 2014 г. в социална мрежа се завихри дискусия защо общинска администрация охотно плаща за програмата на русофилския събор. По-ориентирани единици се гневяха, че не бивало герберски кмет по време на санкции срещу Русия, подкрепяни от Бойковата партия, да сервилничи така неподходящо и неприкрито. Но, всуе!
Пертурбация на г-жа Стоянова, като истинско зловещо изменение, водещо до неочаквани и неконтролирани промени във вече установения й ред на преклонение пред русофилството, се прояви в друга перверзна изцепка, само няколко месеца след сълзливото признание за „майчица Русия” на кметицата.
Госпожата се разходи със свита до Русия през декември 2012 г., срещна несгоди по летищата, върна се по живо, по здраво и право на откриването на изложба в Казанлък. Там именно Стоянова се ожали пред публиката от несвободата на „майчицата”:
„Свободата, за която Санчо си мечтаеше. „Свободата, човече!”. Ние я имаме като европейци. Можеш да пребродиш Европа с една лична карта. Без митници, без митничари. Когато стаях два дни на гарата, два дни на други гари, когато се срещнах с митничарките, когато там искаха всякакви неща, макар че бяхме задържани по вина на „Аерофлот”, за тях това нямаше никакво значение. Свободата наистина е нещо много ценно. Европа е нещо, което трябва да се показва на хората”.
Сериозната въртеливост на кметската душа под въздействието на неведоми и съвсем видими причини се позавърна пак в опит да се отърка о авторитета на русофилското движение, но местното. Онази нощ, когато седна на тайна вечеря с нашенски руски симпатизанти да дири, похапвайки, път към ново парче от електоралната баница. Забравила летищни неволи и собственото си цитиране на Сервантес.
Вероятно защото вече въртейки се вятърните мелници тръгнаха на поход срещу копието, на чийто връх се клатушка свободата.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram