Преди 90 години градските кокони носели по последен вик на модата заешки кожи. Кожени аксесоари били вапцани. „Повечето от тези разноцветни кожи за боа, яки, маншети и поли са от заешки кожи, на които цвета и вида е ваден и боядисан в кожухарската работилница на Стефан Кожухаров в Казанлък“, пише дописникът във вестник „Искра“ през 1926 г.
У нас по това време се внасяли главно от Германия обработени заешки кожи за дамски дрехи.
Модерно обработване на кожи тогава имало само във фабриките в Габрово и Казанлък, и в някои работилници в Шумен, Търново и Пазарджик.
До казанлъшката фабрика на Стефан Кожухаров в северния край на града била открита „модерна зайчарница за развъждане и отглеждане на ангорски, белгийски и африкански зайци “. „Предприятието“ било наченато от казанлъчанина Димитър Кирев, дългогодишен майстор на обработването на диви кожи. Не че не претърпяло и криза при зачеването си, но после започнали да колят дневно по 20 зайци, а годишната равносметка била по 6 000 животни годишно.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram