От днес започва Страстната седмица – седмицата на Христовите страдания, последната от земния му живот. Нарича се Велика или Страстна, тоест седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. С нея приключва най-строгият пост – Великденският.
Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят и през всеки един от тях църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота. По традиция в първия ден от седмицата започва голямо Великденско почистване – на дома, на градинките, за да се посрещне предстоящия празник подобаващо.
Всички дни са наречени Велики, защото носят специални послания – това са уроците на Спасителя. Във всеки от дните човек може да се замисли за неща, които не са обвързани само с религия.
На Велики понеделник Божият син влязъл в Йерусалимския храм и го намерил пълен с търговци. Обхванат от свещен гняв, Той прекатурил масите им, а тях самите изгонил, защото храмът е дом за молитва, а не за тържище. В църквата в този ден се разказва за добрия патриарх Йосиф, който бил продаден от братята си в Египет. Това е ден, в който можем да се замислим за лицемерието и користолюбието. Църквата ни предлага да размислим също над образа на безплодната смокиня: “Всяко дърво, което не дава добър плод, бива отсичано и хвърлено в огън“. Така и ние ще бъдем осъдени, ако не се усъвършенстваме във вярата, не се изпълваме с добродетели и не принасяме духовни плодове.
Велики вторник е ден за последни нравствени наставления. Христос разказва различни нравствени поучения на своите ученици. В църквата научаваме за 10-те девици – 5 мъдри и 5 неразумни. Едните били милостиви към по-слабите духом хора, а другите високомерно се надсмивали, забравяйки съчувствието и прошката и пренебрегвайки многото малки други неща. На този ден е добре да се замислим за добродетелите. Защото мъдър е този човек, който осъзнава, че е добър, не ако има само една добродетел, а много такива. Иисус Христос ни дава пример как да благотворим – не да даваме от излишъка си за тази цел, а като отделим с добро и от сърце от последните си материални средства. Църквата ни припомня също притчата за талантите. Христос приканил хората да бъдат усърдни и да усъвършенстват способностите, с които Бог ги е дарил.
На Велика сряда се припомня едно от последните събития на страданията на Исус: за драгоценното миро, което една грешница изляла върху главата на Спасителя, за да засвидетелства почитта си към Него. За да го разлее по-бързо скъпоценното миро, тя счупила съда. Някои възнегодували, че това е прахосничество. А Христос им отговорил: „Тя извърши добро дело за Мене, като превари да помаже тялото Ми за погребение“. За това й усърдие ще се разгласи по цял свят. Грешницата осъзнала греховете си и дошла на себе си. Денят е за това: да се опомним и ние за нашето духовно състояние, да се разкаем за греховете си и да се отдаваме на Господа, без да скъпим сили и средства. В този ден Юда уговаря да предаде Исус за 30 сребърника. Велика сряда е денят, в който можем да се замислим за хората около нас.
Велики четвъртък – Възпоминание на Тайната вечеря. Това е ден за пречистване. В този ден Господ Иисус Христос извършил пасха в дома на един жител на Йерусалим. Преди вечерята Той умил краката на апостолите и казал: “Не дойдох да служа, а да послужа“. После Спасителят Сам причастил светите апостоли. После заявил на учениците Си, че ще бъде предаден. В недоумение те питали кой ще стори това. Запитал и Юда и Христос му отвърнал тъй кротко, че другите не разбрали. Юда станал, излязъл и те помислили, че отива да прави покупки, понеже той бил ковчежник. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, дето се молил до идването на предателя. Заради предателската целувка на Юда, това е денят, в който е добре да се замислим за безрезервната любов на близките ни или за цената на нечия целувка.
На Велики, Разпети петък е станало разпятието и Исус е положен в гроба. Този ден е за съпреживяване на великите страдания на Христос, волно приел да бъде съден, бичуван, оплют, бит и показан пред народа в багреница за поругание, с кръст в ръка и с венец от тръни на главата. Българинът казва, че в този ден и пиле не пее. С тежък кръст от преторията на Пилат Христос бил поведен към Голгота. Разпнат между двама разбойници, издъхнал, приел смърт, за да избави от смърт цялото човечество. Сутринта на Разпети петък се изнася Плащаницата, върху която е изобразено погребението на Христос, и се поставя върху украсена маса. През целия ден всеки може да мине под Плащаницата, като символ на своята съпричастност и вяра. Това е така нареченото „минаване под масата“. Вечерта Плащаницата се изнася за вечерно богослужение и с нея се обикаля храма като символично погребение на Христос. Поклонението на Плащаницата продължава до събота вечер, минути преди Възкресението.
Велика събота е време за последни приготовления за големия празник Възкресение. В този последен ден от Страстната седмица се възпоменава погребението на Спасителя и слизането Му в Ада. Снели Го от кръста, помазали Го с аромати, обвили Го в нова плащаница и Го положили в нов гроб, изсечен в скала в Гетсиманската градина. Господарят на живота е в гроб, но скоро ще се прослави с чудото на възкресението. При полагането Му в гроба присъствали жените мироносици, сред които, обляна в сълзи, била и майка Му Св. Богородица. Иудеите запечатали гроба и поставили стража. Обикновено на този ден се пече Великденският хляб, днес най-често козунак – символ на Христовата плът, а който не е успял да боядиса яйца в четвъртък, може да го направи в съботя. На този ден се ходи на гробищата, прекадява се и се раздава от боядисаните яйца и хляб, за да споменем душите на близките. На вечерната литургия вярващите носят хляб и яйца, които се освещават. Свещеникът носи Плащаницата и Евангелието и заедно със събралите се вярващи, носещи запалена свещ обикалят храма. В полунощ свещеникът известява трикратно възкресението с думите „Христос Воскресе“, а хората му отговарят три пъти „Во истина воскресе“
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram