Книгата «Сопот някога» на Иван Фратев (София, изд. “Звезди”, 2013) ще бъде представена днес по време на Чудомирови празници. Представянето й започва от 17:30 часа в Музей „Чудомир“.
Тя бе издадена за първи път в памет на бащата на автора- Фратю Попов (1846 -1903) – прототип на даскал Фратю от “Под игото”, по случай 110 години от кончината му и 30 години от кончината на писателя Иван Фратев (1897 -1983).
Съставител и редактор на това оригиналното издание е Цветанка Неделчева – тридесет и три години директор на Къща-музей “Иван Вазов” (1978 -2011), направила обществено достояние редица бележити личности, свързани с историческото минало на нашия край, автор на книгите „Непознатият Вазов“ (1995), “Щрихи към портрета на Ботев” (1996) и на няколко стихосбирки “Вечен кръговрат” (1999), “Безсмъртие” (стихове, посветени на безсмъртните „в бронз,гранит и слава” Васил Левски, Христо Ботев и Иван Вазов, две издания).
Очерците и разказите на Иван Фратев любовно нарисувани със задушевно слово, илюстрирани с майсторските рисунки на автора представляват своеобразна «енциклопедия» на живота, бита, нравите, обичаите, обредите, занаятите, прякорите на Сопот. Те са изпъстрени със запомнящи се портрети на ярки личности от подбалканския град, носители на здрав народен хумор и високи нравствени добродетели.
Корените на мъдростта, на жизнената философия, народопсихологията на сопотненци писателят художник открива в народното битие. Верен на жизнената правда той сякаш “фотографира” своите герои, като с няколко изречения разкрива същността им; документира точно събития и случки, което прави творбите му уникални.
Талантлив животописец на народа Иван Фратев с добродушния си хумор увековечава своите съграждани. Той разказва увлекателно, живо и съумява с няколко щрихи на талантливото си перо да изгради цяла галерия от оригинални типажи, колоритни сопотненци, които лично е познавал: Бочко Топът – Мър, Танчо Гърбата, Ганчо Змеят, Васил Чуплакъв, Парашкева Аврамова.
И тези негови герои напомнят героите на Чудомир: “Не е ли Фратевия герой Милю Чавдарът събрат на Чудомирови Лъжлив Съби? Не се ли родее бай Георги Шкянтата със своето остроумие и духовитост с Тонката от Чудомировия разказ “Скъпете ми времето? Двамата намират сили да се надсмеят над света, сиромашията и своето битие” (Цв. Неделчева).
Несъмнено, героите на Иван Фратев, наследили жизнерадостния хумор на Вазовите “Чичовци”, се родеят с героите на Чудомир. В калейдоскопа на своето творчество писателят художник, подобно на Чудомир, с майсторско слово и точен щрих пресъздава неповторимият хумор на сопотненци. Словото то му е живо, запомнящо, а щрихите – “точни, анотациите към тях лаконични и красноречиви”.
Ето защо напълно заслужено в своето литературоведческо изследване под формата на предисловие Цв. Неделчева нарича Иван Фратев Сопотския Чудомир:
“И двамата са творци-художници, в чието творчество е постигнато единство на писаното слово с рисунките им. А краеведческите им изследвания са принос в съкровищницата на българската история, етнография и народопсихология”.
Пътят от събраните и съхранени рисунки на Иван Фратев, предоставени от дъщерята на неговия съгражданин Нено Дончев Лиляна Михалева (2004), от онази “синя тетрадка с твърди корици, изпъстрена с красивия му почерк”, подарена от внучка Мая Басмаджиева, до книгата “Сопот някога” може да извърви само самоотвержен и отдаден на делото си човек, с възрожденски пламък в душата, какъвто винаги е била Цветанка Неделчева, с каквото и да се заеме.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram