Чудомир е единственият български писател, роден на Благовещение. Идва на белия свят през 1890 г.
Когато вече е прочут автор, започват да почитат рождените му дни. Чествания, които той засвидетелства в дневника си по следния начин:
* * *
Чествуването се обръща на официално и тържествено. Отгде дойде това нареждане не знам, но или е от София, или от Окръжния к[омите]т в Ст. Загора. Избран комитет, напечатали покани, афиши, накупили подаръци… Дръжте се, мои нерви похабени!
* * *
От 3-4 дни съм обсаден от журналисти. От „Стършел“, „Литер[атурен] фронт“, „Труд“, „Септември“ – Ст. Загора, „Искра“ – Казанлък и пр. Искат разкази, интервюта, карикатури, портрети… Дръжте се, нерви!
* * *
Щели да дойдат от Съюза 10 души. Ще изнесе доклад Ангел Тодоров, който някога не харесваше моя хумор, че не съм пишел като Георги Кирков(?). Приветствие от първия секретар Караславов. И други приятели щели да дойдат неофициално. От Ст. Загора очакват 15-20 души.
* * *
Как не обичам да ме пъчат пред публика, как мразя подобни дандании! Как ще дочакам 27 март!
* * *
Преминат ли тия излишни тържества, ще избягам нейде далече в тихо място, дето няма хора.
март 1960 г. „Дневник”, Чудомир
* * *
75-годишнината, освен че ме смути, но ме и измори страшно. Журналисти от всички вестници се надпреварваха за фейлетони, разкази, интервюта. Чествуване стана в Ст. Загора, Казанлък и в моето село. Тези хора се мъчат да ме уверят, че съм голяма личност, но аз „не съм от тях“. Ни званието, ни високият орден могат да ме главозамаят. За пръв път в изложбата се видях цял, с всичките си положителни качества и недостатъци. Макар че искат да я пренеса в София, Пловдив, Кърджали, Сливен, Нова Загора и пр., аз няма да се съглася, ако не работя още няколко години. Колко грешки си открих и как ми се работи сега!
Акварелът, този труден материал, до голяма степен е овладян вече и не се боя от него. Здраве да е само!
март 1965 г. „Дневник”, Чудомир
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram