Той се появи на телевизионните екрани с черно кожено манто и шапка тип „Борсалино”. Над мрачния град, над мрачната държава изобщо, валеше кървав дъжд от трупове и труповете не спираха да валят от 10 ноември 1989 г. насам. Зад него вървяха пълчища безименни, глутница костюмирани хора без биографии и лица, много от тях нямаха и пари, банда мъже и жени, копои и кучки, готови на всичко, за да ги получат.
Тогава той изтръска коженото си манто от кръвта, изтупа от раменете си два три увиснали трупа, вдигна ръка и посочи виновния.
И изведнъж настана светлина, божествена светлина и облаците се отдръпнаха, кръвта спря да шурти от небето и всички видяха виновника, свит в мишата си дупка, оскотял и гладен, разбъкващ на печката вечерята си от разтопен асфалт и няколко филии суха, хрупаща санировка. Този нещастен боклук, този некачествен човешки материал!
И всички в глутницата вдигнаха ръка към виновния и го посочиха с пръст, защото те бяха много, а виновния беше само един и се наричаше народа на българите.
Тогава той хвърли широкополата си шапка, свали коженото манто и го замени с фуражка, пагони и генералски лампази. Но твърде скоро му омръзна и тази роля, съблече униформата, премени се цивилен, избръсна си брадата, качи се в самолета на „Авиоотряд 28” с цяло котило любими „Бистришки тигри” и отлетя към любимата си, единствената жена, която ценеше на света, нищо че тази жена наближаваше достопочтенна възраст и беше твърде далеч от понятието за женска красота.
Но това няма значение, защото тази жена се казваше Ангела Доротея Меркел, а той Бойко Методиев Борисов…
Това би могло да бъде примерен сценарий за много касов, но не особено оригинален филм, филмът, който всички гледаме и участваме в ролята на статисти вече 15 години насам от Новото ГЕРБерско летоброене. Фимлът може и да не ви харесва, може и да ви е тъп, но от киносалона се излиза само през един изход – този на Терминал 2. за всички останали присъствието е задължително, досущ като в социалистическото училище, когато ни водеха задължително на пропагандни филми, а за „избягалите от час” се пишеха неизвинени отсъствия до края на срока.
Ето така дойде Борисов на власт, нищо, че в началото лъжеше, че няма да прави партия, а ще си стои в МВР-то. Дойде като филмов герой, снимачен продукт на цели екипи от коленопреклонни журналистки и самоотвержени оператори, готови за едно приятелско потупване по рамото в блъсканицата от микрофони да плюят на себе си, за да напреднат в трудовата си биография с няколко петилетки. Да, така дойде Борисов на власт, див банкянски селянин, навлякъл марков костюм, затъкнал вместо китка здравец зад ухото си, букетче от митове в джобчето на ревера си.
Нека разгледаме тези медийни митове, да ги откъснем цветче по цветче и се простим с легендата на Бойко Борисов веднъж-завинаги.
Мит №1: Борисов е мъжкар. Когато Борисов се появи на календарчета и портрети в кабинетчета и кабинети, всички госпожици и госпожи се изповлюбиха в него. Той олицетворяваше новия имидж на мъжа, малко неглиже, малко брадясал, малко недодялан, но много як и прост.
Бойко Борисов обаче винаги се е криел зад женски фусти. Още от малък. В нито едно свое интервю не говори за баща си, винаги споменава майка си, какво би казала тя, ако можеше да го види с генералски пагони, като кмет на София или начело на държавата. Сякаш Борисов е заченат непорочно, което подчертава божествения му произход.
За делата си в ЕС Борисов се крие зад фустата на Ангела Меркел и оправдава с нея всеки свой погрешен ход, като този за СЕТА. За провала на президентските избори се скри зад Цачева, а за провала на парламентарните избори ще обвини Елена Йончева.
Мит №2: Бойко Борисов е демократ. По време на първото управление на Борисов, голяма част от медиите в страната са напълно безкритични към водената от него политика. По това време Борисов е в близки отношения с депутата от ДПС Делян Пеевски и банкера Цветан Василев, чиято медийна империя открито подкрепя правителството. Премиерът Борисов и неговия заместник Цветан Цветанов гостуват често в най-гледаните телевизионни предавания, като много често тези гостувания минават под формата на техни монолози, без водещите да смеят да задават въпроси по чувствителни за управлението теми. Тенденцията на медиен комфорт се запази и при втория мандат на Борисов като премиер.
На 11 октомври 2012 година британският в. „Гардиън“ цитира изследване, според което България е на второ място след Гърция в Европейския съюз, с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на „Репортери без граници“, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор.
Мит №3: Дядото на Борисов е убит от комунистите. През 2009 г. Бойко Борисов, посвещава изборната победа на ГЕРБ на дядо си, убит от комунистите на 9 септември 1944 г. по неговите думи.
Истината е, че дядото на Бойко Борисов по майчина линия е починал през седемдесетте години на миналия век, а баща му – някъде през 1965 г. умира. Бойко Борисов няма дядо по майчина или по бащина линия, който да е убит на 9-и септември 1944 г.
Всъщност Борисов говори за прадядо си от село Хераково, дядо на майка му, който се казва Асен Войнов. Той е кмет на селото до 1942 г. Той е убит някъде към 17 септември 1944 г. Убиват го двама криминално проявени, бивши затворници. Те нито са членували в РМС, нито в Комсомола, нито в БКП. И никой комунист не им е давал указание да трепят човека. Обаче те са си разбойници и го утрепали. За едно магаре, което не могли да поделят с чичо си. прадядото на Борисов в качеството си на кмет отсъжда в полза на чичото притежанието на магарето, което води и смъртта му.
Не може на убит от комунистите бивш кмет внучката му (майката на Борисов) да стане партиен секретар, нито правнукът му да влеце под пагон в пожарната. Така че нека бъдем точни.
Мит №4: Бойко Борисов е българин. На 3 февруари 2009 година пред българската общност в Чикаго, САЩ по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: „Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700 – 800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“ Добавя: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“.
И ако тези думи принадлежат на българин, избиран два пъти да управлява този народ, аз бих казал, че това не е народ, а мърша. Всъщност, казал го е Петко Славейков.
Мит №5: Бойко не е мафиот. В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година, бившият американски посланик в България Джон Байърли пише за него, че „обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“. Посланикът уточнява, че информация от ЦРУ е в потвърждение на тези обвинения. Байърли пише още, че „Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“
Още една грама от американското посолство в България е посветена на Бойко Борисов. Тя е от 2008 г. и е подписана от посланик Нанси Макълдауни. В грамата той е описан като недодялана и непостоянна личност, която слухове свързват с организираната престъпност. Според посланичката, Борисов демонстрира липсата си на изтънченост и простоватостта си, като свои отличителни достойнства, но е най-хитрият и харизматичен играч на деня. Той ясно и последователно култивира едновременно американско и европейско одобрение, за да подсили своята легитимност, но същевременно търси и руска подкрепа. Макълдауни отбелязва, че Борисов е майстор на подвеждането и преструвките, като неговата суета и нуждата му от себеизтъкване, могат да са лост, който САЩ да използват, за да му влияят.
Мит№6: Бойко е запален спортсмен.
Всеки знае, че Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 година е активен състезател по карате. Според бившия треньор на националния отбор по карате Алексей Петров обаче, той е обикновен страхливец.
Бойко Борисов е регистриран и като футболист на „Витоша“ (Бистрица), отбор, който се състезава в Югозападната „В“ аматьорска футболна група.
И сега, дръжте се да не паднете! През 2011 година Борисов води в допитване за Футболист на годината на „Дарик Радио“. Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.
Което говори, че може и да не е достатъчно начетен, но пък е хитър като банкянска котка, която на гърба си не пада и обръща в своя полза всяка ситуация.
Истината обаче е, че Борисов е дебела свиня, която едва тича по терена, но целият отбор играе за него, а той чака „на гюме” пред противниковата врата, а вратарят опразва вратата при всеки негов удар, гъъй като му се живее и след мача.
На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач Авиоотряд 28 за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева.
Мит№7: Бойко Борисов не подслушва.
След идването си на власт кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии. Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.
През април 2013 година избухва скандал, свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов. Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителствато на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен Цветан Цветанов, от опонентите си е подозиран и Борисов. Самият той отрича такава връзка. Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Боросов, в които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му. Впоследствие, по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същият бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване. Европейският парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ за състоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.
Мит№8: Бойко Борисов е срещу нелегалните емигранти.
Системата за сигурност в България днес е приспана. Тя не е способна да прихваща сигналите за корупция при разпределяне на порциите при големите обществени поръчки. Няма воля и не се справя с пресичането на каналджийската мафия, която прехвърля емигранти през България.
Разкриваемостта на престъпленията намалява, а пък бившият премиер и главният прокурор се държат така, все едно 1989 година никога не е идвала.
Мит№9: Борисов е за мир в Черно море.
Темата за НАТО и ангажиментите на България към алианса влязоха в предизборните дебати по фарсов начин. Поредните съвместни учения и охраната на въздушното пространство, които по договор са задължение на всяка страна член и България ги изпълнява от 2004 г. насам, сега разпалиха страстите предизборно – вероятно защото се оказаха удобна тема за спекулации. Особено за партии като ГЕРБ, които няма какво да предложат на електората.
Абсурдното е, че тонът се задава от най-високо Подхвана я Бойко Борисов, който наду платната на несъществуващата флотилия. Последният кабинет – на ГЕРБ, АБВ, Патриотичния фронт и реформаторите, направи няколко грешни стъпки и по отношение на съвместната охрана на въздушното пространство. От сайта на МО става ясно, че съвместните маневри на кораби на НАТО в Черно море не са нещо ново. За тези, които страдат от заразната политическа амнезия, да припомним, че това е онази драма със създаването на флотилия между България, Румъния и Турция, която си спретнаха миналата година ГЕРБ и Реформаторският блок.
Борисов е допускал немалко международни гафове в своята кариера, въпреки че у нас се хареса с изказването си, че не иска в Черно море военни кораби, а круизни лайнери, лодки и платноходки. Само че пропусна да уточни, че не може да има заплаха за България от учение на НАТО в Черно море. Едва ли хората по нашето крайбрежие усещат въобще, че има такова учение, освен от медиите.
Така че Борисов е на път да обтегне и отношенията ни и с НАТО, нищо че засега Алиансът е единственият гарант на мира и сигурността в региона в тази толкова усложнена международна обстановка.
Иван Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram