През 1996-та, 18 години преди внезапно да се оттегли от това пространство на 5 март 2014 г., казанлъшкият журналист и белетрист Веселин Стоянов в едно интервю във вестник „Искра“, попитан какво е за него журналистиката, отговаря: „Мелница. Журналистиката е като картините на Йеронимус Бош-истината там обикновено е страшна, неприемлива, но е самата истина и ако имаш очи да виждаш, би трябвало да я напишеш. Другият вариант е да разказваш за красиви поленца с приятни цветенца. Ежедневието е по-страшно от фантазията. Все пак е професия и за разлика от политиците, мисля че голяма част от колегите се опитват да я работят честно. Особено в малкия град. Останалото прилича на онази забавна история, която Марк Твен си спомняше как правил селскостопански вестник“.
Много красиви думи написа Веско приживе, изкушен от вълшебствата на живота и отвъд него, мнозина разсърди доживот, заради пиперливия си език, провокиран от реалните сюжети по Йеронимус Бош. И това остана след физическия тлен-думите.
Една година, откакто Бай Вес се оттегли на вечеря в шампионската лига на ангелите. Остави непубликувани думи и недовършени творби.
Едно изречение от неиздадена книга на човека, който признаваше, че може да бъде купен само с любов, в негова памет ще препишем днес: „Просто така съдбата беше се случила. Както обичат да казват в моята служба-беше им се паднала късата клечка. Не разбирах тези шеги за късите клечки, но вече вярвах в тяхната неотменимост.“
Почивай в мир, друже!
На снимката: Йеронимус Бош, фрагмент
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram