Така големият майстор наставлявал своя събрат по перо от Казанлък – Димитър Христов Чорбаджийски – Чудомир, когото ценил особено много. Той с нескрито възхищение четял Чудомировите разкази и много настоявал да не спира да пише, казвайки му: „Пиши. Нашите герои са литература. А твоите са живи хора, с плът и кръв“. А самият Емилиян Станев пишел дълго, без да бърза, казвал, че „всичко трябва да узрее“. Сядал на машината и започвал да пише: без главни букви, без препинателни знаци, без да спазва никакво правило. После прочитал написаното, прочиствал и наново го преписвал. Случвало се, да влезе замислен при жена си в съседната стая и да й каже: „Ти знаеш ли какво направи Иван? Да не му се надяваш“. И без повече приказки се връщал в кабинета и тракането на машината над романа „Иван Кондарев“ се подновявало. Понякога сам се учудвал на постъпките на героите си. Много пъти замисленият първоначално финал на творбата се променял. Например: Иван Кондарев трябвало да избяга в СССР, Теофил да умре, а княз Сибин да се измъкне с Каломела от пещерата. Но неумолимата логика на образите решавала друго. Неговата творческа максима била: „Ако някой успее да нарисува душа, той ще нарисува всичко в човека“.
Днес, 28 февруари 2017 г., се навършват 110 г. от рождението на писателя.
Емилиян Станев е литературен псевдоним на Никола Стоянов Станев /1907 – 1979/ – български писател, едно от големите имена в българската литература, част от световното културно наследство. Роден е в Търново на 28 февруари 1907 г. Детството си прекарва в градовете Търново и Елена. От малък баща му го води със себе си на лов, което по-късно дава отражение в произведенията му. През 1928 г. завършва гимназия в град Елена като частен ученик, след което се премества в София и учи известно време живопис при професор Цено Тодоров. През 30-те години записва финанси и търговия в Софийския университет. През 1932-1944 става чиновник в Софийската община, а през 1945 г. е управител на ловно стопанство в с. Буковец, Ловешко. Първите си произведения публикува през 1931 г. Автор е на анималистични разкази, на социална и нравствено-философска проза, на исторически романи и повести.
Сред най-известните му творби е „Крадецът на праскови“, издаден през 1948 г. По повестта през 1964 г. е създаден едноименният филм, сценарий и режисура на Въло Радев, музиката е на Симеон Пиронков. Главните роли изпълняват Невена Коканова и Раде Маркович. „Крадецът на праскови“ е преведен на всички европейски езици, на хинди и арабски, в Америка, Япония, Китай… Авторът споделя, че замисълът за творбата се появил още през 1936 г., когато с негови приятели си спомняли за военните години, когато били деца. Той си спомнил за Марино поле с купите сено и слама и за пленниците, които патрулите прекарвали през лозята. Спомнил си и за красивата жена със синя рокля, съпруга на един полковник, у когото гостували с баща му. Започнал да пише повестта едва след 1945 г., когато сюжетът добил стройност. „Седнах на масата с шапка, балтон и ботуши, защото нямах отопление…“ – спомня си Станев.
По същото това време се запознал с бъдещата си съпруга Надежда Станева, която в онзи момент била омъжена за художника Илия Петров. Запознал ги самият художник. В заведението с енергична стъпка влязъл Емилиян Станев – с хубаво широко чело, тънък нос и гъста черна коса. „Не е хубав, но се запомня“, казала Надежда на мъжа си. Наскоро те били чели негови книги. Последвали посещения на писателя в дома им. Бил много приказлив – говорел за природата и дивите й обитатели. Писателят все още бил женен за врачанката Екатерина Могиланска, дъщеря на известен търговец, с която живял 10 г., до 1949-та.
Между него и Надежда се породила любов, от която и тримата търсели изход. Един ден двамата мъже, на чаша вино, взели джентълменско решение: да не се карат.
„Не си заслужава да си разваляме приятелството. Вземи я! Бъдете щастливи!” – казал великодушно художникът. И след 13 години съвместен живот Илия и Надежда се разделили. Тя и писателят заживели заедно.
След 1950 г., в продължение на 14 години, Емилиян Станев работи върху своя роман „Иван Кондарев“, в който са описани събития, свързани със Септемврийското въстание от 1923 г. Други известни негови произведения са „Легенда за Сибин, преславския княз“, „Антихрист“, „Търновската царица“. Автор е на много разкази, повести, сборници за деца – „През води и гори“, „Лакомото мече“, „Повест за една гора“, „Чернишка“ и др. Бил е народен представител. От 1974 г. е академик. Носител е на Националната награда „Йордан Йовков“ за 1975 г. През 1977 г. е удостоен със званието „Герой на социалистическия труд“ – по случай 70-годишнината от рождението му и за неговите големи заслуги към българската литература. През същата година е обявен за почетен гражданин на Димитровград. През 2007 г., по повод 100 години от рождението на Емилиян Станев, Световната организация ЮНЕСКО включва името на големия български писател в списъка на личностите за международно честване през 2007 г.
Емилиян Станев умира на 72 г. в София на 15 март 1979 г.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram