На 26 февруари е Неделя Сиропустна (Сирни заговезни, Прошка). От следващия ден – понеделник, се започва Великият пост.
Сирни Заговезни (Поклади) или Прощална неделя е празник на всеобщото опрощение. Той е винаги седем седмици преди Великден. На този ден Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, да изпълнят с мир и любов сърцата си, за да посрещнат Възкръсналия Христос. На трапезата се ядат само млечни и яйчени ястия, затова е наречен Сирни заговезни – последната неделя преди Великия пост, т. нар. Прощална неделя, защото в този ден всеки иска и дава прошка за волни или неволни обиди, недобри помисли и намерения спрямо своите близки и познати.
В Библията е казано, че който не прости прегрешенията на ближния си, и Бог няма да му прости безбройните прегрешения, с които всеки ден го разгневяваме.
В някои български селища на този ден казват: „простено – прости!“, т. е. „аз ти прощавам и ти ми прости“.
Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища.
Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.
Хамкането е обичай, свързан с празника Сирни Заговезни. На червен конец се завръзва и се спуска от тавана – парче бяла халва, варено яйце и въглен. Най-възрастният мъж в семейството завърта конеца и всеки член на семейството около трапезата се опитва да хване халвата или яйцето само с уста, без да ползва ръце. Веднага след хамкането конецът се пали, като се нарича последователно на всеки от присъстващите и според това как гори, се гадае за здраве.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram