„Самолетостроенето в Казанлък“

Историята на самолетостроенето в Казанлък представя изложба в Музея на фотографията в града. Експозицията ще бъде открита на 20-и февруари от 17.30 часа в казанлъшкия Музей на фотографията.

Експозицията проследява развитието на  самолетостроенето  в Казанлък –  един от големите авиационни центрове през 20-и век у нас, след създаването през декември 1926 г., на Аеропланното училище тук. То се открива малко след производството на първите летателни апарати  на Държавната аеропланна работилница – ДАР, в София, където до 1941 г. се строят 16 типа самолети.

Малко след това  почва  строителството на модерни учебни и жилищни сгради, точно копие на тези, в Италианската военновъздушна академия. Интересът на младите българи към авиацията и училището расте, което поражда нуждата от самолети, собствено производство. През април 1927 г. държавата сключва договор с чехословашката самолетостроителна фирма, „Aero-Praga“ , за построяване на фабрика и отдаване на концесия. Фирмата избира Казанлък сред множеството предложения за база на новата фабрика. Скоро обаче, държавата остава недоволна от предложенията на чехите и оборудването, с което разполагат. Решава се да се търси друга фирма. Започва епохата „Капрони“. Италианската фирма „ Caproni-Milan“ купува съоръженията на „Aero-Praga“ през 1930 г. Новите собственици изцяло приемат предложението на българската държава за влагане в производството предимно на български материали, предварително  одобряване от правителството на произвежданите самолети и надзор на дейността от Българска държавна самолетна контрола. Приема се името на фабриката – „Самолетна фабрика Български Капрони“- Казанлък.

В построената фабрика в Казанлък, до 1938 г. се строят предимно учебно-тренировъчни самолети, съобразно ограничителните изисквания на Ньойския договор. Изпълняват се и ограничен обем монтажни и ремонтни работи при заплащане на „ишлеме“ по договорена калкулационна схема с Министерство на войната.

Изложбата в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства, под името „Самолетостроенето в Казанлък“, представя снимки от строителството на училището и фабриката в Казанлък, моменти от обучението, подготовката за полети, както и снимки от високо по време на полет. Огромната част от експозицията са копия от фотоси на полковника професор от българската Военна академия „Г.С. Раковски“ – Димитър Недялков.

От 1932-а до 1942 г., когато изтича концесията, в Казанлък са построени серийно осем типа самолети.  После държавата поема цялата собственост и преименува предприятието на „Държавна самолетна фабрика“ – Казанлък. Летището на Овощник край Казанлък, става база за летателно обучение.

До 1945 г. в „Капрони“  се завършва заложената отпреди серия КБ – 11 „Фазан“ и се правят планери за начално аеро обучение по германски лиценз. Преди това тук се създават и други апарати с имена на птици – „Пеперуда“, „Чучулига“, „Папагал“ в няколко разновидности. Фабриката се прочува с безмоторните си самолети.

В производството и  като конструктори,  участват наложили се български  инженери и специалисти като Цветан Лазаров, поканен  през  1933 г.  за технически директор на фабриката. Остава като такъв до 1936 г. Изпитателните и приемателните полети се извършват от български пилоти като инж. Петко Попганчев.

Още през 30-те години на 20-и век, Казанлък става център за обучение на млади авиатори, което продължава до 90-те години на 20-и век, когато самолетостроенето в Казанлък отдавна е приключило. Краят  на „Капрони“ като производител на самолети, идва с новата власт след 1944 г., когато фабриката се преименува  на „Завод 6“ . Изпълнява се повелята за доставка на самолети от СССР. На практика, единственото, което се случва в казанлъшката фабрика след 1945 г., е сглобяването на няколко машини 20 Лаз-7.

От средата на 50-те години заводът става национален хидравличен център, където се структурира и ДСО „Хидравлика“. Към момента,  предприятието – наследник, носи същото име. Регистрирано е като „Капрони“ АД и се развива в областта на хидравличното производство.

Развитието на Казанлък като въздушен център е и в посока на селскостопанската авиация и парашутния спорт. Градът и летището на Овощник, стават притегателен център за авиатори от цялата страна. Тук се базира Националния център за подготовка по парашутизъм, включително на части от спец-армията. През 1980 г. в Казанлък се провежда и Световно първенство по парашутизъм.

Увлечени от славата на казанлъшкото Авиационно училище и самолетна фабрика, стотици младежи поемат пътя на професионални летци, инженери, парашутисти. В Казанлък има действащ Авиоклуб. Градът  продължава да бъде ежегоден домакин на авиосъбор, работи и фирма за производство на малки летателни апарати.

 

ПЦ „Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства“ – Казанлък

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram