В деня на виното и любовта от трупата на казанлъшкия театър разпространиха в социалните мрежи текст, повече приличащ на изповед, отколкото на декларация. В него с много болка се съдържа един вопъл-властта убива театъра! С тази публична реакция, породена от обезкървяването на театъра откъм хора и средства, актьорите предупреждават, че неговият край настъпва. Предизвестен и неотменим, заради липсата на чувствителност на властта към духовните потребности. Ето целият текст, провокиран от „несподелена любов“:
“Любов и добри намерения“
Днес 14 февруари, празникът на любовта и виното, искаме да ви разкажем за една несподелена любов. Тя не е по-различна от всичко, което ни заобикаля в нашата мила, родна картинка. Преди 18 години, едни хора луди от любов към театъра създадоха своя рожба в град Казанлък, Общински Театър “Любомир Кабакчиев“. Храниха го с вяра и всеотдайност. Жертваха здраве, деца, родители, но това всеки го знае, всеки който се е влюбил в театъра. Затова няма да ви говорим за тази любов, “ а за онази другата – несподелената“. Онази, която ОБЩИНСКИ СЪВЕТНИЦИ и КМЕТ измерват цифри и числа. За съжаление лиричното отклонение беше до тук.
На 28 януари със свое решение N 49, Общински съвет град Казанлък прие – “Променя числеността на персонала на театъра, като изискват съкращение на 9 щатни бройки, и намалят субсидията му със 100 000 лева.“
С това решение те на практика убиват театъра ни. Оставиха го без сцена и без адекватен ръководител. И всичко това от любов и с добри намерения. Сега без хора и без пари, и пак от любов и с добри намерения.
Дали ще оцелее? Едва ли с тая любов и с тия добри намерения! Сега като се замислим нашият е деветия театър в България, който страда от тая любов и от тия добри намерения.
Да зачеркнем културата е равносилно да зачеркнем децата си. Ние не искаме те да растат без театър, опера, балет. А вие?
(p.s. А, забравихме, че вашите деца са в чужбина, но сигурно ходят на театър?)
Дано не се наложи да преливаме вино за културата на България.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram