Сретение Господне
Сретение – среща с Бог, е един от най-великите християнски празници.
Празнува се 40 дни след Рождество Христово. С него се отбелязва осъзнаването на пълния смисъл на Рождеството. След като вече израелските първородни били избавени от смъртта, която ги поразявала, съгласно Моисеевия закон били установени правила, според които 40 дни след раждането си всяко първородно дете – момче трябва да бъде посветено или представено на Бог. Всеки първороден, като собственост на Господ, трябвало да бъде откупен с определена от закона цена. След навършване на 40 дни от раждането на първородното си момче, майката принасяла в жертва на Бога агне. Ако била бедна, принасяла гургулица или два гълъба. 
40 дни след раждането на Иисус Христос Йосиф и Мария също го отнесли в Йерусалимския храм. Там чакал стар човек на име Симеон, един от преводачите на Библията. Когато стигнал до „Девица ще зачене и ще роди Син“, помислил, че има някаква грешка. Но Ангел Господен му казал: „Не поправяй! Ти ще видиш с очите си този Син!“ И Симеон дочакал тази велика радост в храма. Той с треперещи ръце прегърнал Младенеца, благословил Бога и казал: „Защото очите ми видяха Твоето спасение, ръцете ми държаха и прегърнаха истинския смисъл на живота ми“.
В това е смисълът на днешния празник: съзряващата душа, освободена и изчистена от всичко дребно, незначително и случайно, да осъществи Срещата с Бога, дал на хората Любовта и Благодатта.
Ден на мъжката челяд
С този празник се отбелязва спасението, оцеляването и съхраняването на мъжката сила. На него народът ни отдава чест и възхвала на мъжката челяд, на която са се крепили семейството и мирът.
Празнично облечени момчета излизали насред селото, за да бъдат огледани от старейшините кой за какво става: за овчар, за дюлгерин, за даскал или за писар.
Знаейки този български обичай, по време на турското робство, еничарите минавали точно на този ден и отвеждали в еничарския корпус най-хубавите и най-здравите момчета. Домовете са огласяли от плач, проливали се сълзи и кръв. От която къща вземели момче, турците поставяли кървав знак на портата. Затова тази жестока традиция е наречена кръвен данък. Намерили се обаче умни жени, които откъсвали главите на петли и с кръвта рисували по вратниците зловещия знак. Турците, като го видели, си отивали с убеждението, че други преди тях са минали и са взели живия данък.
Петльовден 
Колко време са били заблуждавани турците с тази хитрост не се знае, но празникът продължил под друго име – Петльовден. Мъжката челяд се изкъпвала, обличала нови дрехи и се събирала за песни и разкази за мъжки подвизи. Но вече не на мегдана, а в мази и соби.
Основна традиция на този ден е да се заколи петел във всяка къща, в която има момченца, а където са само момиченца – за курбан отива някоя ярка.
С кръвта на петела по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата.
Петелът се сготвя и от него се раздава на съседи за здравето на момчетата – продължители на рода. Затова къща без петел не бива – за да не запустее.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram