Вече шеста година работим в полза на децата, споделя неговият председател Павел Георгиев.
С началото на 2017 –та година Сдружение „Детски спорт“ навлиза в детските градини и основни училища в Общини Казанлък и Стара Загора. От 2013-та година неправителствената организация си партнира с десетки образователни институции в София, Пловдив, Бургас и Благоевград, а в последната година успя да спечели приятели и последователи в Стара Загора и Казанлък. Млади и подготвени специалисти работят с децата на възраст от 3 до 11 години, като треньори и обучители, а спортно-подготвителни игри и упражнения стимулират физическото и двигателно развитие на малчуганите. Цели пред Сдружението са повишаване на общата физическа дееспособност при децата в детските градини чрез прилагане на съвременни педагогически практики, предвидени в държавните образователни изисквания и допълнени с методи и похвати, даващи начална компетенция за над десет вида спорт.
В организацията работят за утвърждаването и развитието на организирания масов детски спорт, като част от образователната система и като възможност за пълноценно ангажиране на свободното време и ваканции. Масовият спорт и физическото възпитание се възприемат като стратегически приоритет.
С председателя на Сдружение „Детски спорт“ Павел Георгиев разговаряме за дейността на организацията и темите, свързани с проблемите на физическото възпитание сред децата в най-ранна възраст, за добрите практики и прилагането им в системата на образованието и извън него.
– С какво всъщност се занимава Сдружение „Детски спорт“ и как започна всичко?
Накратко, с физическо възпитание. А по-подробно – с разработване, апробиране и практическо внедряване на цялостни спортно-образователни програми в образователната система и извън нея за постигне на оптимални резултати в областта на физическото 
възпитание и спорта сред децата от 3 до 11 години. Иначе, всичко започна преди повече от шест години с едно случайно предложение. В началото беше любопитството от това какво хората в Европа и Русия правят в тази област. После преминахме през неподправения ентусиазъм и вярата в добрата кауза. Последва челен сблъсък с реалността на образователната ни и политическа система, за да остане спортната злоба и непримиримото убеждение, че сме прави и ще успеем.
– Защо точно физическо възпитание и то конкретно в образователната система ?
Като за начало ще обрисувам една хипотетична ситуация с въпрос, на който ще ми отговорите по-късно. Представете си, че пред вас стои човешки индивид на видима възраст 20-23 години. Да го наречем условно Адам. Адам е:
1. Неграмотен. Не може да чете, пише и смята.
2. С първа степен на затлъстяване, нарушено зрение, гръбначно изкривяване и други проблеми на двигателно упорния апарат. Адам още има сериозни проблеми със сърдечно съдовата система, начален стадий на диабет и като за капак е пристрастен към електрониката.
Въпросът ми е: На кой ще струва по-малко за да може той да е полезен до някаква степен на обществото. На образователната система да го ограмоти или на здравно-осигурителната система да го лекува и издържа.
В отговора на този въпрос се крие и отговора на вашия. Знаете ли, напоследък си давам сметка, че много хората не разбират смисъла на добрата физическа култура и възпитание. 
Ако излезем от представите за един досаден и неглижиран общообразователен предмет, ще видим основния замисъл. А той е здраве. Това е пътят, по който всички ние вървим в стремежа си да водим здравословен и двигателно-активен начин на живот. Физическото възпитание вече се възприема като масова, ранна превенция на социално значими заболявания. Точно поради тази му значимост то е и предмет на образователната ни система. Детската градина е първата социална среда ,в която попадат децата и от там започва и изграждането на този динамичен стереотип. От там започва възпитаването на потребност от двигателна активност и спорт, които сами по себе си значат здраве.
– Какво тогава продиктува необходимостта една неправителствена организация като вашата да се занимава с този фундаментален за образователната система предмет?
За съжаление, фактът, че ние имаме работа повече, отколкото можем да свършим, красноречиво говори за системен проблем. Преди време си дадох сметка, че ако някой иска да заличи една нация, без да прибягва до средствата на войната, просто трябва да отнеме нейната идентичност, грамотност и здраве. Три компонента концентрирани в образователната ни система. И понеже в природата не може да съществува вакуум в свободно състояние, ние се опитваме да запушваме пробойните доколкото можем. Пробойни, отворени от пластове, наслагвани през последните 27 години проблеми във физическото възпитание.
– Твърдите, че има проблеми в образователната ни система?
Не, твърдя, че има тежки проблеми във сферата на физическото възпитание. Фактът, че работим и системата има нужда от нас говори за проблеми с решаването на които трябва да се ангажира цялото ни общество. Първата ни работа преди шест години беше много точно да ги дефинираме и съответно да намерим начини за тяхното разрешаване.
– Може ли да сте по-конкретен! Разкажете по-подробно за това!
С риск да провокирам негативно отношение към нас от много хора съм решил да говоря за всичко, което ни вълнува. Докато не започнем да наричаме нещата с истинските им имена, няма да намерим решение на проблемите. Нека да обобщим трите основни сектора, нуждаещи се от конкретна помощ в това направление а именно: БАЗА, КАДРИ, МЕТОДИКА. Според мен, проблемите в тези сектори се коренят още в заявяването на приоритетите и програмите в образователната система. Начинът, по който сме приели да се развива физическото възпитание през целия образователен период, е сбъркан. Нали знаете израза „Липсват му първите седем години“, обикновено го използваме за невъзпитани хора. Обаче без проблем приемаме, че в детската градина нямат нужда от спортен педагог, който целево да работи с децата. После се чудим къде отидоха най-важните първи седем години във формирането на основни навици, потребности и умения в малките?
Днешните деца са много различни. Безпроблемният достъп до информация и електроника ги прави по- инертни и не толкова склонни да положат физическо усилие. Пред педагогическите специалисти стоят нови предизвикателства и много отговорности. Как се 
предполага, че те ще се справят еднакво добре с цялата материя от български език до изобразително изкуство и физическо? Спортният педагог предполага по-специфични качества свързани с физическо натоварване.
Да припомним, че физическото възпитание не е само възпитателен процес, то е превенция. Сега е много модерно да се използват най-различни образователни методи и подходи, които изискват съвременно оборудване а с лека ръка приемаме, че физическото възпитание може да се провежда по въображение в празни салони.
Висшите учебни заведения не подготвят спортни педагози за работа в детските градини, а практиката показва, че педагогическите колективи и децата имат нужда точно от такива специалисти. Къде е стандарта за учебна среда, който категорично да указва и задължава къде, при какви условия и точно с какво оборудване трябва да се провеждат ситуациите по физическо? Задължение на директорите е да обезпечат материално педагогическия процес, ама с какво, като в бюджетите няма целеви средства за спортно оборудване. Съществуващото ПМС №129 предвижда средства за спортни пособия, но те са крайно недостатъчни.
Проблемите са много и различни, но най-важният, според мен, е в нашето мислене. Ако едно общество има съзнанието, че здравето на децата е пряко зависимо от физическата им и двигателна активност, то ще разглежда физическото възпитание като основен приоритет. Тогава ще се намерят решения на всички проблеми, включително ще се окаже, че има и 
достатъчно средства. За съжаление, нямам надеждата това да се случи скоро.
Да се върнем на Адам. Относно него, зададох подвеждащ въпрос. Няма значение колко ще струва на образователната система да го ограмоти, той е и ще остане в разход на здравно-осигурителната цял живот.
Сами си отговорете какво печелим от спестените пари за физическо възпитание и спорт.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram