Без творчеството на Иван Милев европейският модернизъм би останал по-беден
Това е заключението на изкуствоведката д-р Ружа Маринска: „В десетина години се побира цялото невъобразимо по богатство на идеи и насоки творчество на художника. Това, което за другите е начало, за него е всичко. И това всичко е достатъчно да го оценим като най-оригиналната и значителна фигура в българското изкуство от 20-те години… Без творчеството на Иван Милев европейският модернизъм би останал по-беден…“ Днес се навършват 90 г. от смъртта на художника. Иван Милев умира от инфлуенца – грип, на 25 януари 1927 г., малко преди да навърши 30 години. „Душата ми е бреза, която отрони всичките си листа…“, „…Аз се озверявам при мисълта, че умирам, че толкова много исках да направя, че толкова много можех да направя!“, осъзнава Иван Милев в безсилен гняв и отчаяние. Мизерията и лишенията, при които е живял, липсата на пари, за да се лекува навреме, предизвестяват ранната му смърт. Иван Милев – забележителен художник и сценограф, самороден талант, наричан „най-българският художник”, е роден в Казанлък. Още като ученик в Казанлъшкото педагогическо училище поразявал учителите си със свежите си и самобитни рисунки и организирал „самостоятелна” изложба в Габрово.
През 1925 г. завършва академията, специалност Декорация при проф. Стефан Баджов, с отличен за дипломната си композиция „Париж“. Назначен е за художник на Народния театър, където се изявява великолепната му дарба на сценограф. Сценографските му декори и костюми в Народния театър били истински живописни решения. Същата година за творбата си „Крали Марко“ получава Държавна награда за изкуство. Вдъхновен от виенския сецесион и руския приказно-декоративен стил, Иван Милев създал нова сценографска стилистика в българския театър. Междувременно рисува декорите за театралните представления в родния си град.
През 1925 г. се жени за оперната певица Катя Наумова, дъщеря на военен лекар, рядко културна за времето си жена. През следващата година се ражда единствената му дъщеря Мария Милева, която става талантлив архитект.
Иван Милев работи в различни жанрове на живописта – фигуралната композиция, пейзажа и портрета. Сред най-известните му творби са „Нашите майки все в черно ходят“, „Разпятие“, „Септември 23“, „Пиета“, „Шуми Марица окървавена“, „Обручение“, „Змейово либе“, „Крали Марко“, „За сърцата що се любят“, „Слънчова женитба“, „Задушница“, „Портрет на Анна Каменова, „Ахинора“, „Селска мадона“.
През 1925 г. търговецът Маню Стайнов, с подчертан интерес към изкуството, му поръчва да „зографиса” стените в една от стаите на къщата си в Казанлък. На Иван Милев е предоставена пълна свобода при изработването на четирите фрески, по-големи от естествена големина. Фреските в Стайновата къща са изключително впечатляващи за посетителите и днес.
Националната художествена галерия и Художествената галерия в Казанлък организират през годините негови юбилейни изложби, въпреки че едни от най-хубавите му творби са изчезнали, други – разпилени, а част от най-стойностните му стенописи – унищожени по време на бомбардировките в София. Днес творби на Иван Милев са показани в НХГ, на която през 1944 г. майката на художника подарява колекция от негови акварели, в галериите на Казанлък, Стара Загора, Шумен, Сливен и др. обществени частни сбирки. Образът на Иван Милев е изобразен върху банкнотата от 5 лева, емисия от 1999 г.
Иван Милев и днес е смятан за един от големите майстори на темперната и акварелна техника в българското изобразително изкуство и един от главните представители у нас на стила сецесион. Признат е за най-яркия творец на 20-те години на 20-ти век.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram