Няма по-добра награда за ГЕРБ, след като доброволно отхвърлиха властта си и избягаха от отговорността, която трябваше да носят за проваления си управленски мандат, какъвто е стилът на Бойко Борисов – да бяга презглава, да се скатава, за да порита мачле, да ходи с анцунг и нахлупена до под веждите шапка, съвсем като двойкаджия, който бяга от час, защото се страхува от справедливия гняв на народа.
Тъкмо докато се насрочат нови избори напролет и управлява избното от президента Румен Радев служебно правителство, бившите управляващи ще поотслабнат с някой килограм, натрупан след зимните празници, кото издайнически се лепи върху снагата на партията като санировка върху телесата на много устатна, но леко неадекватна магистрална министърка на регионалното развитие.
Всеки нашенец, който наскоро е имал път до или през Румъния, е застивал с невярващи очи и зяпнала уста зад волана или автомобилното стъкло пред ускореното европейско развитие, което постигна серевната ни съседка, и то само в рамките на няколко години, в които нашите управляващи отклоняваха средства, возеха неправомерно с хеликоптери бистришките си тигри и разтваряха властовия си чадър над приближени фирми, които да им изстудяват на полувремената бирата, верни до гроб, съвсем буквално. (Вж. Мишо Бирата, докъде беше докаран).
В Румъния, тази толкова омраза на екс-премиера държава, тамошните управляващи успяха да изградят магистрали, ама не само до Букурещ, ами и от Дуран Кулак до съседна молдова, през цялата територия на необятната си държава, магистрали, широки като американски летища, върху които автомобилът заспива, и то при 120 км. в час, та на пътниците вътре от един момент нататък почва да им се струва, че колата е спряла, еднотипната равнина не подсказва с нищо движението в правилната посока, освен профучаващите насреща тирове с турска регистрация, чийто номер само се мерва и изчезва като безславен мандат, от който нищо не се помни. А пък тротоарите им – да не говорим – малки, красиви, изящни жълти и кафеви плочици, наредени шахматно, сякаш по тях не стъпвал човешки крак, огради на къщите, равни и ярки като в рисунка на първокласник, кокетни детски площадки и в най-затънтеното, но преливащо от деца село, санирани блокове, ама санирани наистина, не пет за четири, както у нас, където дограмата ще излезе на буталите тройно и четворно, нищо, че ви убеждават в обратното.
Да, това е днешна Румъния, идете и я вижде, ей я къде е, току зад дунава, същата онази Румъния, която Иван Костов заклеймяваше и от кояго искаше да се отърси заради изоставането и по всички европейски показатели, когато чиновниците от Евросъюза ни я бяха закачили като ремарке за все още пъргавата ни, понесена от седесарска инерция родина.
Румънците обаче си оправиха държавата, далеч преди нас, колкото и да се блъскахме до посиняване в гърдите, че сме им ракета носител, а когато румънците надушиха, че управляващите им ги крадат, си ги набутаха до един в затвора, благодарение на работещата си прокуратура и съд.
Ако питате Борисов обаче, той се рдва, че сме „изпреварили румънците във всяко отношение – борбата с корупцията, данъците, усвояването на евросредствата”. Според него, България вече отдавна е минала периода, когато политици са били „влачени с белезници” и показване по телевизиите. С две думи, и в това отношение сме по-напред от Румъния. Нищо, че именно неговият глашатай Цветан Цветанов просна екс-военния министър Николай Цонев на пода и го обяви за „крадец и престъпник” – нещо, за което Цонев осъди България в Страсбург. Нещо повече – по времето на Борисов не бе осъден нито Христо Бисеров, няма да бъде осъден дори Ценко Чоков, камо ли най-отявленият му връг, а всъщност задкулисен приятел, с когото си делят ограбеното – Делян Пеевски.
За Борисов няма по-ярко доказателство, че българската прокуратура е независима, от делата срещу Цветан Цветанов, които, да припомним, до едно завършиха оправдателно. Според Борисов, най-яркото доказателство за борбата му с корупцията, са повишените приходи в бюджета.
Аз с екс-премиера, който се стяга за трети път да изиграе народа, няма да споря, както не се спори с деца, изастанали в своето развитие, с които може да спори само „началника” от небесната канцелария. Само че ви повторя, че ако не сте ходили скоро или никога в румъния, идете и вижде разликата. Аз съм ходил и сега и преди 25 години, когато румънските циганета ограбваха международните влакове в движени и мятаха камъни по колите, ако не им спреш за дъвка или цигари.
Та там и м е мястото на ГЕРБ, поне за десетина години, да висят край магистралите с каски и само да наблюдават процеса на строителството зад оградата, че току-виж, ако ги допуснат по-близо, взели че откраднали някоя шепа асфалт или кофа с боя за маркировката. Не, че много са им потрябвали. Просто да не губят тренинг.
Но – спокойно. Току виж се озовали в румънската тюрма, тъй кто комшиите отдавна са доказали, че за безкомпромисни с политици от всякакъв ранг, та дори и онези, които като в лудницата твърдят, че имат пряка телефонна връзка с Господ.
Иван Василев
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram