Публичните жени на Казанлък влезли като въпрос за разискване на редовната сесия на Градския съвет на 5 февруарий 1881 г., пише в протоколите от заседанието, запазени в аналите.
„…като в съображение следующите:
Понеже от ден на ден се умножават в града публичните жени, които с болестта си заразяват своите посетители, между които повечето войници от дружината, както и някои от тези последните са вече на умиране от тази болест и понеже тези жени приемат посетители и тогаз, когато вземат медикаменти по тази си болест и от туй те никога не ще могат да оздравеят и ще следват да натравят привържениците си, Съветът като взе предвид явните вече лоши следствия от тази болест, реши и постанови: Да се определи къщата срещу старата полиция, която преди войната градът е определил за квартира на съдника-за дом на публичните жени като им хване и надзирателка-една бабичка с по 50 гроша на месец.”
Историята на контролираната проституция в стария Казанлък обаче съвсем не започва оттук. Три години по-рано, веднага след Освободителната война, в архивите откриваме и друго решение на Съвета. На 15 юли 1878 г. /Протокол №76/ е взето решение, с което е възложено на двама членове на Съвета-Хр.С.Груев и М.Радев „да изпишат заедно с мухтарите из махалите, блудните жени, които вследствие на един рапорт от градския доктор, окръжния началник заповядва да се съберат в една къща, гдето докторът ще ги обихожда”.
Една година след това, на 30 май 1879 г., въпросът за мерките против жените с леко поведение отново се повдига, вселдствие на една колективна жалба от мнозина жители на Калпакчийската махала, в която даже поименно са посочени такива жени.
„Този път обаче вместо други мерки Съветът влязъл в ролята на наставник и морализатор и в протоколите си бележи, че можал да убеди тези жени да напуснат лошия път.” Този текст е запазен в казанлъшките архиви. Към него има и съхранен важен резултат. „Една от тях /блудните жени/ дори се омъжила, а другите дали гаранция за честно поведение”.
През 1881 г. Съветът взел още едно решение: „тъй като се предположи, че ще има всякой ден по една подобна жена в този дом, Съветът отпусна до втора обикновена сесия две хиляди гроша за продоволствие на тезито жени”.
Хронистът разкрива още, че имало предложение от казанлъшкия градски лекар за откриване на публичен дом, но такова решение не било прието. „Няколко пъти в следващите години външни лица-сутеньори, са правили официални и формални заявления да искат разрешения за откриване на публичен дом, но градските съвети последователно и с негодувание са отхвърляли тези заявления, макар и да са съзнавали, че тайната проституция в известно отношение е повече пакостна от явната. Никой съвет обаче не е пожелал да свърже името си с откриване на официален дом за разврата в казанлък”.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram