Банго Васил – ромски празник с много богата символика
Банго Васил или Василица е един от най-големите и най-почитаните празници, които празнуват всички роми. Празникът е известен като Циганската Нова година.
Няколко ромски легенди разказват кой е Банго Васил. Според една от тях това е Свети Василий Велики – застъпник и защитник на ромите. Той възстановява моста, по който преминават ромите, след като този мост е бил разрушен от Дявола, и ги спасява. Според друга легенда, Банго Васил е куц овчар, който спасява давещо се ромско дете или пък приютява бягащ от неприятелите си циганин.
На празничната трапеза трябва да има птица – гъска или петел, която се осигурява най-късно на 12 януари. Птицата задължително трябва да преспи в къщата, „за да не избяга късметът“. От 13 януари започва подготовката за трапезата и за изработването сурвакница. При различните групи роми сурвакниците са различни. Общото е, че се правят от дрян, различна е украсата.
Банго Васил е подчертано семеен празник. Вечерята на 13 януари играе изключително важна роля и е изпълнена с богата символика. От момента, в който тя започва, до полунощ вратите на къщата са затворени – никой от семейството не излиза навън, външен човек не се допуска да влезе в къщата. Това е един от малкото случаи, в които ромите категорично отказват традиционното си гостоприемство.
Върху масата се поставят приготвените гозби – сварен петел или гъска, сърми, баница с късмети, богато украсена питка, също често с късмети, или обреден хляб – кулак, вино, ракия. Обичайно вечерята започва с прикадяване и благославяне на трапезата. Обикновено прикадява жената, тя отправя молитви за късмет, плодородие и щастие. След това членовете на семейството се опрощават, като си целуват взаимно ръка. След това майката начупва парчета от питката за децата, всички гледат на кого късметът ще е най-голям. Първата хапка от питата не се изяжда, а се увива и се поставя под възглавницата. Смята се, че това, което спящият сънува през тази нощ, показва какво ще се случи през настъпващата година. Трапезата не се вдига през цялата нощ. Смята се, че това носи берекет.
Посрещането на Банго Васил, а чрез него – и на Новата година, заема важно място в празника. То се реализира по два начина – чрез сурвакане и чрез превъплъщаване на главата на семейството в ролята на Банго Васил или на негов пратеник. В полунощ настъпват Васильовден и Новата година. От този момент започва сурвакането. Сурвакарите пожелават здраве, плодородие и късмет. На сурвакарите се даряват сушени плодове, бонбони, пари.
По-голям интерес представлява обичаят с превъплъщаването в ролята на пратеник на Банго Васил. С влизането си в къщата той се провиква: „Васили авалъ“ – „Васил дойде“ и хвърля житото и ориза. Децата събират колкото се може повече от него, защото това е късметът, който Свети Васил им носи. После започва сурвакането, като първо главата на семейството (пратеникът на Свети Васил) сурвака всички за здраве и късмет. Всичко това се прави с особена тържественост, защото се вярва, че носи плодородие, щастие и късмет.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram