Тези дни по първи уроци сякаш, на нас родителите на първокласници, ни се привидя точно това татово време. Щеше да е добре да е въображение..Отваряш читанки модерни и що да видиш…неее, годината не е 1971. Тогава тя е била само на 7 години. Впрочем дали не пази читанката с другаря Тодор Живков, чието място в книжката й той още топло я поглежда и мечти отправя. Днес без хапчета и чувство на вина, откраднала е съвсем една страна и се наредила до дядо Вазов, съседство е отредила на Кирил и Методий…Дааа, точно така – тя е. С цялата си безотговорна поредност и без диоптри на разумност, закичила усмивка до Българския всеучилищен химн. Боже мой! В първи клас ли е моето дете? 2013-та ли сме, попитах родителят до мен? Ако първокласниците трябва по Вазовски да учат, не трябва ли мама и Родина първо да четат, попита друг, разлистил страници наред, и не открил дори на фотошоп Кирил и Методий. Блеснала с усмивка, тъй престъпна, ни кара с нарцисизъм да четем:
Върви, народе упоени, към
стара бъднина върви
От първи клас ли трябваше
Галинини подмяна на герои
да четеш и с патриотизъм
Гербаджийски – ти лъжи,
От първи клас с мощен глас:
Неизвестен ще съм аз,
Ако името й не чета!
Възмутен родител на първокласник
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram