Помним добре как през есента на 2011 г. от ГЕРБ в Казанлък, начело с Галина Стоянова ни обещаха промяна и връщане на самочувствие. Вече знаем, че това се случи със страшна сила. Първо се случи с „взимането на властта“, защото се знае, че власт се взима, а не се дава. След като управлението бе придобито, се заговори за явлението „корпоративен вот“, фалшификации, а по-късно и за „костинбродски синдром“. Колко е легитимна властта им си знаят само гербаджиите от местната върхушка и може би от болната истина идват и денонощните им страхове как, аджеба, да удържат властта. Удържат я с обещаната „промяна“, която ни прати назад във времето някъде след 1944 г., когато имало една власт, една истина, един почин-“Строим за народа“, днес „Градим България“. И тогава и днес властта се държи на репресии. Днес са малко „по-модерни“, не само защото има интернет и мобилни телефони. -данъчни ревизии на фирмите, които не са услужливи спрямо Общината, включително и проверка на физическите лица в тези фирми -протакане на издаването на документи, мълчаливи откази на фирми и хора, за да се знае „кой кара влака“ -уволнения на почтени служители -назначения на безхарактерни и некомпетентни, но послушни кадри -заплахи към свободомислещи-преки или чрез агенти, привикване „за разговор“ -гонения на журналисти -дискредитиране на бизнесмени и хора -клеветене Списъкът не е пълен, но си заслужава да се отдели място на явлението „копои“ в интернет. Хорица на служба в общината, които имат задачата да следят форумите в интернет и Фейсбук. Те са много прилежни служители на удържането на властта. Четат всяко мнение, критичните се вадят на листове. По цял ден общински принтери тракат, за да извадят черно на бяло опозиционните мнения. После се разнасят по началниците на инакомислещите и се изисква налагане на наказания. Такова жалко мислене не допуска, че много често началници и подчинени са екип, че има единомислие и приятелски отношения в този екип и единствения ефект от опита за натиск е само отвращение. За „връщането на самочувствие“ не си струва да се пише, понеже и малкото такова се опитват да смажат. То е толкова назад върнато, че е по-добре да отворим писаното от Чудомир: „Щом пълзиш като червей, не се сърди, че са те настъпили.“ Защо се гневите, че ви настъпват с критиките си хората? Защо ги притискате? Времето тече и някой ден ролите ще се сменят, защото властта не е вечна придобивка. Ирина Лодигина
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram