„Новини от вас“: Не смятате ли, че правите престъпление с природата?!

Заговори ли се за отдих в Казанлък – на първо място е „Тюлбето“. Паркът, който ни приближава към природата. Паркът, в който стотици възрастни хора правят своите сутрешни разходки за здраве. Младите пък си правят пикници, след които, за съжаление, много рядко се почиства. Влюбени се разхождат; велосипедисти спортуват.
След пожара миналата година голяма част от боровата гора си замина. Беше ми болно да ходя по познатите пътеки и около мен да цари мъртвило. Обгорените дървета стърчаха самотно, храсти и треви нямаше. Но още по-страшно стана, когато започна лудата сеч. Вярно е, че това трябваше да се направи, но защо, за Бога, се сечеше и обгоряло и здраво. Нахвърляните повалени стволове на боровете бяха страшна гледка. Местата, които обичахме ги нямаше вече. Казах на съпруга ми – няма вече да ходим на „Тюлбето“. Не искам да го гледам такова!
И ето, че се поде кампания по залесяването на изсечените участъци. Ние сме възрасти хора, не можем да помогнем, защото, за да посадиш дърво – трябва сила. Трябва голяма дупка – дълбока. И след това вода и хубаво и здраво засипване на корените. Нито можем да копаем, нито да носим кофи с вода. Но можехме да дадем съвет, защото цял живот сме се блъскали по лозята и градините си.
Какво видяхме?! Млади момчета засаждаха Канадски дъб, те така казаха. Едни малки и тънки фиданки. Нямаше никаква вода за поливане на засаденото дръвче. Копаеха и коментираха, че земята е твърда и камениста. И никой не оформяше чашки около дръвчето, където да се събира вода. Изкопаваше се една малка дупка, слага се фиданката; затрупва се с пръст и се натиска с крак. Това е безумие! По нагоре видяхме засадени елхи, коя полегнала повече, коя по-малко. Разбира се, че имаше и правилно посадени дървета, личеше си, че този, който го е правил, е разбирал от работата си. Седнахме да си починем на пейките, които са направени и се наслаждавахме на панорамата, която се откриваше пред нас. Виждат се Енина, Крън, Хаджидимитрово, Шейново, Шипка и Храм-паметника… Планината, нивите, Косматките… Тук на това място имаше висок бор, където обикновено седяхме и се наслаждавахме на гледката. Защото на 20 – 30 метра надолу по склона имаше поляни. Есен много хора беряха гъби по тях. Сега бе минала някаква машина и изравнила целия склон, а дървета се засаждаха на мястото на поляните. Не са ли ги виждали преди, тези, които организират засяването. И ако от тези, Канадски дъб – дръвчета, все пак някое се хване и станат големи дървета, то след 20-тина години тази панорамна гледка няма да я има.
Но дали ще се хванат? Вчера – ветровито, но слънчево, пак тръгнахме на там. Да проверим, до къде е стигнало залесяването. Това, което видяхме бе страшно! Малките фиданки са с пречупени клончета. Земята в този вятър е изсъхнала – та пресъхнала. Тук-там корените на дръвчетата се виждат, както и следите от стъпки, които са притискали рехавата пръст. Малко по нагоре се спираме до ново посадените ели. И отново сме в шок! Около стеблата на дръвчетата зеят луфтове от по 3-5 см. Някъде са струпвани и камъни. Вятърът ги люлее и разширява луфтовете. И за капак – на едно място край новия път е поставен наръч с фиданки от Канадски дъб, явно не засети, който едва, едва е покрит с пръст.
Залесяване ли? За какво си говорим, уважаеми дами и господа, които си правите показни PR акции, харчите пари и най-лошото – съсипвате фиданки и млади дървета! Не смятате ли, че правите престъпление с природата?!
Марина Илиева

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram