Рубриката „80 години величие“ на ТЕЛЕВИЗИЯ ПРЕСС ТВ и РАДИО ВИС ВИТАЛИС се посвещава на 80-та годишнина от въздигането на Паметника на свободата на връх Шипка.
В нея ще ви разкажем и покажем любопитни подробности от историята на Паметника, благодарение на любезното съдействие на НПМ „ШИПКА-БУЗЛУДЖА“.
Както подвигът е родил легендарната Шипка, така и строежът е създавал герои. Този път герои са майсторите и строителните работници, строили при тежките условия в планината.
На снимката: арх. Иван Данчов – ръководител на строежа на Паметника на свободата
Първият майстор, започнал строителството на паметника, е Илия Пенев Мъглов, роден през 1891 г. в с. Драгойча, Дряновско.
На снимката: Майстор Илия Мъглов – започнал строежа на Паметника на свободата
Заедно с баща си Пеню Мъглов, братята си Пейо и Минчо и свои съселяни полага здраво темелите на паметника. Градежът достига до костницата, но поради суровите условия на труд работниците се разболяват и разбягват. Строежът е възобновен от друг потомък на старите дряновски дюлгери – Пеньо Атанасов (Бомбето), който довършва изграждането му.
На снимката: Майстор Пеньо Атанасов-Бомбето – завършил строежа на Паметника на свободата
Пеньо Атанасов Колев е роден през 1902 г. в с. Дралфа, Търговищко. Баща му, също строител, е един от работниците на уста Кольо Фичето. Доказателство, че в рода се е появил още един талантлив строител, е фактът, че бащата поверява на едва 14-годишния Пеньо изцяло строежа на една къща. През 1920 г. Пеньо Атанасов отива да работи в Шумен, а с припечеленото си купува дрехи алафранга и бомбе. Така става първият човек в Дралфа, който захвърля потурите и цървулите и се облича в градски дрехи. Оттам произлиза и прякорът му – Бомбето. След като се явява на изпит за предприемачи, което му дава правото да наема и ръководи строежи, той строи мостове, фабрики, сгради. Той е едва 26-годишен – в разцвета на силите си – когато приема да довърши строителството на Паметника на свободата. И намира своя Строеж!
Майстор Пеньо Атанасов събира бригада от 8 дюлгери от родния си край, но след една нощ, прекарана на връх Св. Никола, те си заминават, уплашени от суровия Балкан. Затова майсторът наема работници балканджии от Габровско, Дряновско и с. Шипка. В с. Бичикинята (днес квартал на Габрово), където имало кариера за дялан камък, наема 14 души каменоделци – Генчо Влахов, Андрей Пенев, Георги Иванов, Илия Рашков, Георги и Христо Димитрови от с. Нова махала и още неколцина от Етъра; също и четирима каменари от дряновските колиби, работили преди с Илия Мъглов. От с. Шипка са Стефан Гърбатулов (ковач), дядо Христо Михов Тъпанов – най-възрастният от сред строителите, който бил много добър ковач и голям майстор на ножове и всякакви сечива, Христо Тотев Тъпанов, Кънчо Кавръков – майстор-каменар, Христо Косеков, Мильо Балев и др. А като чуват, че Пеньо Атанасов не се е отказал от строежа, идват и предишните му дюлгери от Варна – тези същите, които избягали първия път. Най-младият строител бил 15-годишният Иван Минев от с. Дралфа. С провизии, хляб и сухоежбина ги снабдявал Христо Загоров от с. Шипка.
… И още десетки, чиито имена и дело е съхранила паметта на потомците им!
Тъжен факт е, че на тържественото откриване на Паметника на свободата през 1934 г. не е поканен никой от строителните работници. Но резултатът от труда им и днес гордо се възправя на върха Шипка.
На снимките: /в ляво/ Минчо Заяков и Богдан Горанов – инженери-конструктори при строежа на Паметника на свободата
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram