Китай блокира изявление на Съвета за сигурност на ООН, осъждащо военния преврат в Мианмар. Военните взеха властта в югоизточната азиатска държава в понеделник, след като арестуваха политическия лидер Аун Сан Су Чжи и стотици други депутати, съобщава БиБиСи.
Оттогава лидерите на преврата формират върховен съвет, който ще заседава над кабинета. В най-големия град на Мианмар Янгон обаче нарастват признаци на съпротива и гражданско неподчинение.
Лекарите и медицинският персонал в десетки болници в цялата страна спират работата в знак на протест срещу преврата и настояват за освобождаването на Су Чжи.
Съветът за сигурност на ООН се събра във вторник, но не успя да постигне съгласие по общо изявление, след като Китай не го подкрепи. Китай има правото на вето като един от петимата постоянни членове на съвета.
В началото на преговорите специалният пратеник на ООН за Мианмар Кристин Шренер категорично осъди военния преврат, след като армията отказа да приеме резултата от общите избори, проведени през ноември.
Тя каза, че е ясно, че „скорошният резултат от изборите бе убедителна победа“ за партията на Су Чжи. В по-нататъшна критика Г-7 заявиха, че са „дълбоко загрижени“ и призоваха за връщане на демокрацията.
„Призоваваме военните незабавно да прекратят извънредното положение, да възстановят властта на демократично избраното правителство, да освободят всички несправедливо задържани и да зачитат правата на човека и върховенството на закона“, се казва в съобщението, публикувано в Лондон. Г-7 включва Канада, Франция, Германия, Италия, Япония, Великобритания и САЩ.
Китай предупреждава след преврата, че санкциите или международният натиск само ще влошат нещата в Мианмар. Пекин отдавна играе роля на защитник на страната от международен контрол. Китай смята страната за икономически важна и са от най-близките съюзници на Мианмар.
Заедно с Русия многократно защитава Мианмар от критики в ООН заради военните репресии срещу мюсюлманското малцинство рохинги. „Позицията на Пекин по отношение на ситуацията е в съответствие с цялостния му скептицизъм към международната намеса“, коментира пред БиБиСи Себастиан Странджо, автор и редактор за Югоизточна Азия в The Diplomat.
Докато Китай наистина се възползва стратегически от отчуждението на Мианмар от Запада, но това не означава, че Пекин е доволен от преврата, предупреждава той.
„Те имаха доста добра договореност и инвестираха много, за да изградят отношения с Аун Сан Су Чжи. Завръщането на военните всъщност означава, че Китай сега трябва да се справи с институцията в Мианмар, която в исторически план е най-подозрителна за китайската намерения.“
„Китай изглежда сигнализира за своята мълчалива подкрепа, ако не и категорично одобрение, за действията на генералите“, заяви пред БиБиСи експертът от Мианмар Елиът Прас-Фрийман от Националния университет в Сингапур.
„Китай изглежда процедира така, сякаш това е „вътрешен проблем“ на Мианмар, в който наблюдаваме“ пренастройка на кабинета“, както се изразиха китайските държавни медии.“
Въпреки че смята, че изявление на ООН не би имало незабавна промяна, то все пак би послужило като „първа стъпка за съгласуване на международен отговор. Това изглежда не предстои“.
Аун Сан Су Чжи, която ръководеше сваленото сега избрано правителство, не се е появявала, откакто е задържана от военните в понеделник сутринта.
Десетки други също са задържани, включително президентът Уин Майнт, членове на централния комитет на нейната партия и нейният личен адвокат. Съобщава се, че те са държани под домашен арест.
Нейната партия „Национална лига за демокрация“ (НЛД) поиска незабавното й освобождаване във вторник. Те също така призоваха военните да приемат резултатите от изборите през ноември, на които НЛД спечели повече от 80% от гласовете.
Междувременно САЩ заявиха, че не са успели да се свържат с военните в Мианмар и официално обявяват действията за държавен преврат. Това означава, че САЩ не могат директно да помогнат на правителството, въпреки че по-голямата част от тяхната помощ отива към неправителствени организации.
ЕС, Великобритания, Австралия и други също осъдиха преврата.
Мианмар, известен още като Бирма, бе управляван от армията до 2011 г., когато цивилно правителство положи клетва.
Властта сега е предадена на главнокомандващия Мин Аунг Хлайнг. Сменени бяха 11 министри и заместници, включително тези в областта на финансите, здравеопазването, вътрешните работи и външните работи.
На първото заседание на кабинета му във вторник Мин Аунг Хлаинг повтори, че действията на армията са били „неизбежни„.
Страната бе спокойна след преврата, с войски, патрулиращи във всички големи градове, и нощен комендантски час в сила. Мианмар има дълга история на военно управление и много хора все още могат да си спомнят терора от предишни преврати.
Но във вторник вечерта по улиците на Янгон в знак на протест се чуха клаксони на автомобили и удряне по тенджери за готвене. Активистки групи призоваха за кампании за гражданско неподчинение, създавайки група във Facebook, която да организира техните усилия.
Съобщава се, че персоналът в 70 болници и медицински отдели в цялата страна се е отказал от всякаква извънредна работа.
Стотици здравни работници, включително старши лекари, са участвали в „движението на червената лента“, като мнозина са сложили червена панделка на дрехите си, за да покажат, че са против преврата. В мрежата много хора смениха снимките на профила си в социалните медии само с червен цвят.
Мианмар е държава с 54 милиона души население в Югоизточна Азия, която граничи с Бангладеш, Индия, Китай, Тайланд и Лаос.
Тя е управлявана от военна хунта от 1962 до 2011 г., което доведе до международно осъждане и санкции.
Аун Сан Су Чжи прекара години в кампания за демократични реформи. През 2010 г. започна постепенна либерализация, въпреки че военните все още запазваха значително влияние.
Правителство, ръководено от Су Чжи, дойде на власт след свободни избори през 2015 г. Но военна кампания две години по-късно срещу мюсюлманите рохинги изпрати стотици хиляди към Бангладеш и предизвика разрив между Су Чжи и международната общност.
Тя остава популярна у дома и нейната партия отново спечели убедително на изборите през ноември 2020 г. Но сега военните се намесиха, за да поемат контрола за пореден път.
Нюз бг
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram