И ако преди години беше нормално да виждаш младежи да играят футбол в някое училище, то тази гледка , започна да се наблюдава все по-рядко. Неделният слеобед предлагаше истински „дербита“, за които се говореше цяла седмица. Асфалтовите игрища, взимаха по някоя друга жертва- я коляна, я лакът, но имаше желание и хъс за игра.
Във вчерашния неделен ден, в който всички се вълнува от избори, референдуми и т.н. , то в едно училище в Казанлък, футбола беше водеща сила.
В Математическата гимназия, деца обичащи спорта , бяха сложили спортните екипи и се раздаваха, както Стоичков се раздаваше на Световното 94‘. Хубаво бе да ги наблюдаваш как си подаваха, комбинихара, как се вълнуваха, че е можело по-добре да отиграят дадено положение, блясъка в очите също не отсъстваше от лицата им.
И като всичко хубаво в България и тук ще трябва да ви напиша кое е тъжното.
Условията, в които децата на Казанлък „ритаха топка“ бяха повече от потресаващи. Строителни материали от гимназията скупчени точно в двора на училището, където когато уличището функционираше спортуваха умовете на Теодисии.
И сега ще кажете, училището е в строително-монтажни процедури и децата не трябва да бъдат там. Да явно е така, според хилядите наредби, членове и алинеи, но е факт, че едно игрище за футбол се е превърнало в сметище на бетон и прочие
и то в центъра на Казанлък.
Със сигурност властимащите имат право, но и децата имат право да бъдат на любимата си асфалтова площадка, да си търкат гуменките и да играят футбол в нашите боклуци, след нашите/вашите грешки.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram