Гласувайте за казанлъшкия чимшир!

0
1990

Рядък вид вековно дърво 200 годишен чимшир от централната част на Казанлък бе номинирано в две категории от конкурса „Дърво с корен 2019“ на фондация „ЕкоОбщност“ . В основната категория е между 10-те финалисти, а в допълнителната „Вековните дървета говорят“ – между три финалиста. Предстои онлайн гласуване от 3 до 31 октомври, за да се излъчат победителите.

Дървото се намира в двора на жилищен блок на бул. „23-ти пехотен Шипченски полк“ № 17, град Казанлък. Гласувайте тук: https://bepf-bg.org/%d0%b4%d1%8a%d1%80%d0%b2%d0%be-%d1%81-%d0%ba%d0%be%d1%80%d0%b5%d0%bd/%d1%84%d0%b8%d0%bd%d0%b0%d0%bb%d0%b8%d1%81%d1%82%d0%b8-2019

Вечнозеленият чимшир в България обикновено се среща като декоративен храст и много рядко като дърво, поради факта, че расте много бавно. Историческото развитие на българските населени места, подложени особено през последните 60–70 години на нови застроявания с унищожаване растителността във възрожденските български дворове, също допринесе за това все по-рядко да виждаме израснали като дърво чимшири. А от 2015 г. насам тези растения в България са нападнати от гъсеницата на американската бяла пеперуда, която ползва листенцата им за храна и те бързо загиват.

Дворът, където расте този чимшир, е бил на рода Саранеделчеви. Негов родоначалник е Неделчо, роден около 1770 г., преселил се в Казанлък от някое от селищата в западния Подбалкан. Той е бил човек, обичащ всичко да му е подредено, заради което започват да го зоват с архаичната днес дума „сара“, т.е. „сара Неделчо“, което значело „подреден Неделчо“. С тази своя подреденост той спечелил доверието на своите съграждани да ги помирява при дребни семейни и съседски спорове.

От рода на Неделчо са произлезли техници и инженери, лютиери и музиканти, юристи и икономисти, учители и медицински работници, военни. Много от тях са родени или живели в къщите, строени в двора с чимшира от началото на 19. до средата на 20. век. Тези факти са описани подробно в краеведската книга „Да съхраним зелените клонки – хроника на рода Саранеделчеви от Казанлък“ на Стефан Саранеделчев. В момента в България живее девето поколение от рода, като авторът на книгата (роден 1947 г.) е седмо поколение. Неговият дядо Стойчо Саранеделчев (1887 – 1965 г.) приживе разказваше, че помни чимшировото дърво още от детството си, което се потвърждаваше и от тримата му по-малки братя – Димитър, Боньо и Иван.

През годините на своето съществуване чимшировото дърво е свидетел как дворът на Саранеделчеви е бил център на предприемчивост и новаторски дух.

   

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here