„Сега“: България да промени Конституцията си заради главния прокурор, настоя Страсбург

0
205

Ако българската конституция прави главния прокурор недосегаем, трябва да се промени, обяви Комитетът на министрите на Съвета на Европа в междинна резолюция, разгласена в понеделник от неговата пресслужба. Изпълнителният орган на най-голямата европейска организация, в която членуват 47 държави, се произнесе на 5 декември –  ден преди Венецианската комисия, която е консултативен юридически орган на Съвета на Европа. И двете институции са единодушни, че не е нормално главният прокурор на България да не подлежи на никакъв контрол, защото има право да стопира всяко разследване срещу себе си. 

Комитетът на министрите на Съвета на Европа отхвърли нелепите идеи на правосъдния министър Данаил Кирилов.

Проблемът е  чл. 126, ал. 2 от Конституцията, според който „главният прокурор осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху дейността на всички прокурори“. Докато той действа, всички опити за контрол над главния прокурор са палиативни. 

Комитетът на министрите контролира изпълнението на окончателните решения на Европейския съд по правата на човека. На 1362-рото си заседание комитетът разгледа за пореден път изпълнението на делото „Колеви срещу България“ от 5 ноември 2009 г., което констатира несъвместима с европейското право недосегаемост на главния прокурор. Приемането на Междинна резолюция означава, че процедурата е неприключена и че България продължава да е под европейско наблюдение и натиск. Стремежът на държавата да протака въвеждането на правила за разследване и съдене на главния прокурор е определен в резолюцията като „системен проблем“ – най-тежката квалификация при несъобразяване с европейското право.

Очевидно е, че Бойко Борисов е разполагал предварително с тези критики, още повече че България има участник в заседанията на Комитета на министрите. Заради това идеята за независим прокурор, който да разследва главния прокурор, дойде точно от премиера. Борисов свика и извънредно заседание на правителството миналата събота, на което се гледаха проектопромени в НПК, в които вече липсват другите двама големи в съдебната власт – председателите на ВКС и ВАС. В проекта  има процедура за евентуално разследване само на главния прокурор от т.нар. независим прокурор. Но и тази идея на правителството вече събра  много негативни експертни мнения, включително и с обвинения за противоконституционност. Към момента обаче управляващите не допускат евентуални промени на конституцията.

Комитетът на министрите „призовава властите да изготвят незабавно нови законодателни предложения, гарантиращи независимостта и ефективността на разследването спрямо главния прокурор или, в случай че се установят непреодолими конституционни пречки, да предложат необходимите изменения в Конституцията“. По-нататъшната съпротива на закрилниците на главния прокурор е безсмислена, защото дори конституцията не може да им служи за параван. Нейният чл. 5 дава приоритет на международните договори на държавата, а Комитетът на министрите и съдът в Страсбург черпят пълномощия от Европейската конвенция за правата на човека, която има по-голяма тежест от вътрешното законодателство.

От становището на Комитета на министрите става ясно, че управляващите са длъжни да доведат докрай разследването по продължаващото дело „Колеви“, за да се разкрие ролята на бившия главен прокурор, посочен с инициала „г-н Ф.“, в аферата с убийството на заместник главния прокурор Николай Колев, застрелян на 28 декември 2002 година. Като подчертава „задължението на всяка държава съгласно член 46, параграф 1 от Конвенцията да спазва окончателните решения на Европейския съд във всеки случай, който я засяга, пълно, ефективно и своевременно“, Комитетът на министрите насрочи ново разглеждане на поведението на България по делото „Колеви“ на заседанието си през юни 2020 г.

Безполезният Данаил Кирилов

Изпълнителният орган на Съвета на Европа коментира проектозакона от 14 юни 2019 г. на правосъдния министър, с който до миналата събота той си въобразяваше, че успешно имитира въвеждане на контрол над главния прокурор. Изпълнителният орган „отбелязва със съжаление, (…) че предложенията за общи мерки, представени от властите, не са достатъчно конкретни на този етап“. Маневрите на правосъдния министър Данаил Кирилов да вкара под общ знаменател „тримата големи“ – главния прокурор и председателите на Върховния касационен и Върховния административен съд, са предизвикали „дълбока загриженост“.

Според Страсбург „проектозаконът от 14 юни 2019 г. относно разследването на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд не само не успява да преодолее съществуващите недостатъци, свързани с независимостта и ефективността на разследването относно главния прокурор, но би могъл да затрудни започването на подобно разследване“. Забелязана е и друга вреда: „Проектозаконът от 14 юни 2019 г. съдържа разпоредби за автоматично отстраняване от длъжност на тези двама най-висши съдии, което би могло да застраши тяхната независимост“.

От текста на становището на Комитета на министрите личи, че усилията на управляващите в България да бранят удобния си главен прокурор и да се възползват от европейския натиск, за да ударят непокорния председател на Върховния касационен съд Лозан Панов, са забелязани и разобличени в Страсбург.

Източник: „Сега“

Гласове

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here