САЩ подготвят война на няколко фронта

0
632

Водят се преговори с България, като нов съюзник на НАТО, за създаване на Черноморски координационен център във Варна. Американците обсъждат с България и десетгодишна пътна карта за сътрудничество в сферата на отбраната, като настояват София да приеме по-широк спектър от съвременни американски военни технологии. Тези съвременни технологии ще включват и разузнавателно оборудване, насочено конкретно срещу Русия. Фундаментално ниво на глупостта е да разполагаш в България такива средства, след като Турция, влизаща често в конфликти с Вашингтон, държи вратата към Черно море, посредством контрола си върху Босфора и Дарданелите. Ако отношенията между САЩ и Турция, действително се влошат сериозно, и ако исканията да бъде изключена Турция от НАТО, дадат някога плодове, то тогава Анкара може изцяло да блокира преминаването на кораби на НАТО в Черно море.

Американските граждани, заедно с голяма част от хората по света, внимателно следят процедурата по импийчмънт във Вашингтон и не обръщат особено внимание на събитията в Близкия Изток, които вероятно подготвят почвата за нови войни. Никой не трябва да се учудва от факта, че Вашингтон не разполага с реална политика, чрез която да приключи с действията си в Изтока и да се махне от региона. И по тази причина Белият дом позволява на своите т. нар. съюзници да правят каквото си поискат.

За това говори и фактът, че почти напълно беше отменено приетото в началото на октомври от Доналд Тръмп решение за деескалация в Близкия Изток, чрез извеждане на американските войски от северната част на Сирия. Веднага след решението за окупиране на сирийските нефтени находища и изявлението, че американските военни ще стрелят по руските и сирийски войници, които се опитват да отвоюват това парче от сирийска суверенна територия, стана ясно, че американската армия действа отново ръка за ръка с кюрдските опълченци, за да атакува, както беше обявено, остатъците от „Ислямска държава“.

Защитниците на Доналд Тръмп продължават да настояват, че той не иска война и се отнася сериозно към оттеглянето на Америка от участие в „безсмислени конфликти“. Но трудно може да направим подобен извод, ако сме свидетели на това, което в действителност правят президентът и неговият щаб от патологични злодеи. От дълго време Русия е мишена на външната политика на неоконите* (иронично наименование на екстремните неоконсерватори – бел. ред.) в екипа на неграмотния Тръмп. Тази политика включва и отказ да бъдат преподписани няколко изключително важни договора, с които се ограничава разпространението на определени видове оръжия. В допълнение към това, легалната военна помощ за „доблестната малка Украйна“, за която напоследък много се говори в новините, в действителност е най-опасната грешка на Вашингтон, защото Русия приема границата си с тази държава, за свой, жизнено важен интерес, докато защитата на Киев въобще не представлява интерес от гледна точка на националната сигурност на САЩ.

Но има и нещо друго. Водят се преговори с България, като нов съюзник на НАТО, за създаване на Черноморски координационен център във Варна. Американците обсъждат с България и десетгодишна пътна карта за сътрудничество в сферата на отбраната, като настояват София да приеме по-широк спектър от съвременни американски военни технологии. Тези съвременни технологии ще включват и разузнавателно оборудване, насочено конкретно срещу Русия. Фундаментално ниво на глупостта е да разполагаш в България такива средства, след като Турция, влизаща често в конфликти с Вашингтон, държи вратата към Черно море, посредством контрола си върху Босфора и Дарданелите. Ако отношенията между САЩ и Турция, действително се влошат сериозно, и ако исканията да бъде изключена Турция от НАТО, дадат някога плодове, то тогава Анкара може изцяло да блокира преминаването на кораби на НАТО в Черно море.

Както винаги обаче, най-проблемният и най-застрашен от намесата на Вашингтон регион си остава Близкият Изток и в частност Персийския залив, където се случиха редица относително незначителни събития, които в своята съвкупност създават сериозна заплаха преднамерено или случайно да избухне война. Основната разстановка на силите в Персийския залив изглежда примерно по следния начин: Израел, Саудитска Арабия и голяма част от страните в Залива имат желание да нападнат Иран, който от своя страна е привлякъл в качеството си на съюзници Ирак, Сирия и Ливан. Тези държави, които се стремят към война с Иран, желаят от начало Съединените Щати да свършат най-тежката работа, защото само те могат да използват стратегическите си бомбардировачи за унищожаване на военни цели, разположени дълбоко под земята, или с други думи, дълбоко защитени обекти.

Администрацията на Тръмп и досега се намира на крачка от война с иранците, макар че направи всичко възможно да ги накаже, включително и с недалновидното си излизане от Съвместният всеобхватен план за действие и ограничителни мерки, одобрен на 20 юни 2015 г. от Съвета за сигурност на ООН, с който се налагаше контрол върху програмата на Техеран в сферата на ядрените разработки. Белият дом въведе също така огромна доза санкции срещу Иран, с явната цел да причини страдания на иранския народ и да създаде големи трудности на страната. Замисълът на САЩ е чрез глад да заставят иранския народ да въстане срещу правителството си. Но, както съобщават медиите, безредиците в Иран се подхранват основно от платени саудитски агенти-провокатори, а така също и от пропагандния поток в медиите и социалните мрежи, който се организира и ръководи от Рияд.

Един скорошен инцидент, който привлече удивително малко внимание в медиите, беше нападението на Израел в Сирия на 19 ноември. При това нападение бяха унищожени два щабни центъра на Корпуса на стражите на иранската революция, единият от които беше разположен на международното летище в Дамаск. В резултат на нападението бяха убити 23 човека, 16 от които иранци. Нападението, беше извършено в отговор на неподкрепеното с доказателства твърдение на Израел, че от контролирана от Иран сирийска територия са изстреляни четири ракети, които били прихванати от „Железен купол“ и не успели да нанесат щети. Непропорционалната реакция на Израел, дава основание да се предполага, че Тел Авив е очаквал да предизвика ответен удар на Иран, след което конфликта рязко да ескалира. В конкретния случай обаче, Техеран предпочете да не отговаря, защото осъзнаваше, че това е клопка.

Освен това в региона бяха проведени редица ключови срещи, които свидетелстват, че предстои да се случи нещо важно. В необясним порив САЩ и Франция се договориха да предприемат стъпки за повишаване сигурността в региона на Персийския залив, като укрепят отбранителните системи на страните от Залива, и специално тези на Саудитска Арабия. Претекст за тази стъпка стана разрушителната атака с безпилотни самолети върху саудитски рафинерии, за което бяха обвинени иранците, без да има някакви доказателства за това. За отбелязване е, че в миналото, повишаването на нивото на сигурност в Персийския залив често е било прелюдия към военни операции от страна на западните държави. Между другите скорошни посетители в региона са директора на ЦРУ Джина Хаспъл, която на 7 ноември се срещна със саудитския крал Салман Абдулазиз, за да обсъдят „теми от общ интерес“, държавният секретар Майк Помпео, който посети ОАЕ, за да обсъдят „темата Иран“ и други регионални проблеми и вицепрезидентът Майк Пенс, който направи неочаквано посещение на сирийските кюрди. Пенс увери кюрдите, че не са ги забравили и САЩ ще ги защитава.

Генерал Кенет Маккензи, който оглавява Централното командване на САЩ, отговарящо за Близкия Изток, миналата седмица също предупреди, че даже с тези 14 хил. допълнително изпратени в началото на тази година военослужащи от Тръмп в региона, наличните сили няма да бъдат достатъчни да сдържат нападение на Иран срещу Саудитска Арабия, или срещу някоя друга държава в Персийския залив. От своя страна, Иран беше сериозно засегнат от протестите съпроводени с насилие, които избухнаха преди време в страната и заяви готовност да се разправи с агентите на Саудитска Арабия, Израел и ЦРУ, които са организатори на безредиците, приключили с множество жертви. На сегашния етап е напълно възможно Иран да използва своя ракетен арсенал за поразяване на цели, както в Саудитска Арабия, така и в Израел.

Изводът е, че може да се окаже напълно наивна общоприетата представа, че е прекалено опасно някой да започне сериозна война в района на Близкия Изток, за да бъде разглеждано това като потенциална възможност. В региона обаче редица страни мислят само за това как да воюват една с друга до пълна победа. Една погрешна стъпка или даже провокация „под чужд флаг“, е достатъчна целият Близък Изток да пламне. Това ще бъде такъв конфликт, в който мнозина ще загинат, но никой няма да бъде победител. А истината е, че войната може да бъде избегната, защото никоя от страните няма истински, жизненоважен интерес, който би могла да реши с помощта на война със съседите си.

Авторът Филип Джиралди е бивш сътрудник на военното разузнаване на САЩ и на ЦРУ. Той е експерт в сферата за противодействие на тероризма. Работил е около 20 години в Турция, Германия и Испания. От 1989 до 1992 г. г. е бил ръководител на резидентурата на ЦРУ в Барселона. Бил е един от първите американци влезли в Афганистан през 2001 г.  Сега е изпълнителен директор на Съвета за национални интереси.

––––

Неокони (neocons) – термин за определена група американски политици. Така наречените неоконсерватори, които узурпират външната политика на САЩ и проникват в ръководството на Републиканската партия. Днес тази посока на консерватизма – неоконсерватизма се противопоставя на класическия консерватизъм („палеоконсерватизъм“, както го наричат неговите противници). „Колективният идеолог” на неоконите са група бивши либерали от еврейски произход, които се присъединяват към Републиканската партия в навечерието на победата на републиканците, водени от Роналд Рейгън. Те се наричат ​​неоконсерватори, а техните противници ги наричат – неокони, с намек за едно от значенията на думата con – измамник, мошеник.

Неоконите подкрепят използването на икономическата и военната мощ на Съединените щати, за да победят враждебните режими на САЩ и техните съюзници, както и за установяването на демокрация в тези държави по американски маниер. Повечето неокони подкрепят политика на засилена конфронтация срещу Русия, срещу възстановяването на нейната икономика и политическото влияние в страните от бившия СССР и по света. Синята мечта на неоконите е разпадането на Русия, която те не приемат като единна държава в новия световен ред, както техния гуру Хенри Кисинджър в последната си книга със сходно заглавие – „Световният ред“. Най-големият критик на неоконите е патриархът на консерваторите Пат Бюкянън, който ги нарича „клика“ и „партия на войната“.

Автор: Филип Джиралди, svpressa.ru

 Превод от руски: Никола Стефанов

Гласове

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here