Часът на истината за Владимир Зеленски

Според някои експерти са налице признаци, че новият украински президент е склонен да се присъедини към международната мрежа, която кланът Клинтън и американската Демократическа партия, като цяло, се опитват да създадат за дискредитацията на Тръмп. Ако това наистина е така, то – освен всичко друго – ще означава, че Зеленски може да бъде използван за целите на съпротивата срещу плахите опити на Тръмп да постигне някакво сближаване с Русия, която противниците му смятат за екзистенциален враг на САЩ.

Според повечето експерти в Украйна и извън нея, „меденият месец“ на новия президент на страната Владимир Зеленски, на практика, вече е изтекъл и в момента той е изправен пред изключително сериозни предизвикателства. Както е известно, проектът „Зеленски“ беше замислен от известния украински олигарх Игор Коломойски като своеобразен отговор на проекта „Вакарчук“, зад който стоеше друг виден олигарх от Днепропетровск – Виктор Пинчук.

 

Именно последният, който поддържа тесни връзки с влиятелни политически кръгове на Запад (и особено в САЩ), пръв лансира идеята да бъде издигнат нова и несвързана с украинския политически елит фигура, внушавайки на избирателите, че именно подобен човек ще съумее да осъществи „правилните реформи“ в страната. За тази роля беше набелязан популярният украински рок-музикант и поет Святослав Вакарчук, когото медиите усилено започнаха да налагат като реален претендент за президентския пост. Междувременно Вакарчук беше изпратен от покровителя си на обучение в Йейлския университет, в рамките на програмата за подготовка на нови световни лидери Yale World Fellows. Впечатляващите данни за електоралната подкрепа на „конкурентния кандидат“ Зеленски обаче, принудиха Вакарчук да се откаже от участие в президентските избори.

 

Впрочем, някои украински анализатори лансират хипотезата, че отказът му не е бил проява на слабост, а по-скоро съзнателно действие в подкрепа на Зеленски. Според тях, именно това обяснява и постепенната еволюция на отношенията между Зеленски и покровителя му Коломойски, които вече не са „на кукловод и марионетка“, а по-скоро „партньорски“. В тази връзка ще напомня и, че Зеленски не съгласува с Коломойски кандидатурите на всички участници в предизборния си екип, привличайки в него такива откровено прозападно ориентирани фигури като Дмитрий Разумков, Юлия Мостовая или Сергей Лешченко. Впрочем, и самият Зеленски не е чак такъв дилетант в политиката, както обикновено се смята. Привличайки въпросните личности, той изглежда е разчитал на подкрепата на стоящия зад тях политически клан за собствената си идея за превръщането на Украйна в своеобразна „витрина на западния свят в постсъветското пространство“. Тоест, налице е известно отдалечаване на новия президент от Коломойски за сметка на сближаването му с кръга около Пинчук. Сред доказателствата за това е, че шеф на Съвета за национална сигурност и отбрана на Украйна стана близкият до Пинчук бивш финансов министър Александър Данилюк. В Контактната група в Минск пък отново беше върнат бившият президент Леонид Кучма, а за говорител на президента бе назначена Юлия Мендел – бивш кореспондент на „Ню Йорк Таймс“ в Киев, а след това консултант по комуникациите на Световната банка, която е завършила Варшавската лятна евроатлантическа академия (WEASA). Биографията и показва, че тя е преминала през почти цялата верига от структури, с чиято помощ Демократическата партия на САЩ се стреми да създаде в определени „целеви държави“ мрежа от лоялни „лидери на общественото мнение“.

 

В тази връзка е показателно и, че Зеленски изглежда се стреми да се дистанцира от сегашния американски президент, въпреки че всичките му предшественици се стараеха да демонстрират максимална лоялност към управляващите в САЩ, без значение, дали са демократи или републиканци. Според някои експерти са налице признаци, че новият украински президент е склонен да се присъедини към международната мрежа, която кланът Клинтън и американската Демократическа партия, като цяло, се опитват да създадат за дискредитацията на Тръмп. Ако това наистина е така, то – освен всичко друго – ще означава, че Зеленски може да бъде използван за целите на съпротивата срещу плахите опити на Тръмп да постигне някакво сближаване с Русия, която противниците му смятат за екзистенциален враг на САЩ. В този контекст изглежда логично и връщането на Вакарчук в голямата политика, този път за парламентарните избори, насрочени за 21 юли 2019. Вероятно с цел да привлече онези гласове, които няма да подкрепят Зеленски. Възможно е също двамата да се окажат съюзници в новата Върховна Рада. По-интересен обаче е въпросът, дали това ще означава и (временен) алианс между Коломойски и Пинчук?

 

Зеленски и националистите

 

Междувременно, контролираните от вътрешния министър Арсен Аваков радикални националисти от структурите, създадени на основата на украинските специални части „Азов“, които непосредствено след като Зеленски пое президентски пост не демонстрираха почти никаква активност, осъществиха през последната седмица поредица откровено провокативни действия в редица големи градове на страната. Особено скандални бяха акциите им в най-големия източноукраински град Харков, където те нападнаха офиса на Украинския еврейски комитет (УЕК) и разрушиха паметника на съветския пълководец маршал Жуков, ръководил освобождаването на града от нацистката окупация. И двата случая бяха сериозен удар по репутацията на Зеленски, още повече, че в сградата, където е офисът на УЕК, се намира и консулството на Израел. Според анализаторите, и двата инцидента следва да са тълкуват като знак, който Аваков дава на президента след като (както се твърди) той е отказал да му предостави „квота“ в листата на собствената си партия „Слуга на народа“ за парламентарните избори през юли 2019.

 

Реакцията на президента на случилото се беше показателна. От една страна, той положи огромни усилия за да убеди еврейските международни организации и медиите да не раздухват случая, тъй като съобщенията за антисемитски безредици биха навредили много сериозно на имиджа му. От друга страна, Зеленски, както и неговата говорителка Юлия Мендел, се изказаха крайно предпазливо за поредната антируска провокация в Харков, квалифицирайки я като „вандализъм“ и възлагайки отговорността за решаването на проблема на „местните власти, полицията и прокуратурата“.

 

Обяснението за тази нерешителност е просто. Както изглежда и Зеленски, подобно на Порошенко, изпитва страх от крайните националисти и навиците им да се налагат с груба сила и в разрез със законите и обществените норми. Ясно е обаче, че избирателите очакват от своя президент, избран със 73% от гласовете, съвсем друго и далеч по-решително поведение. Факт е също, че Зеленски допусна да му бъдат нанесени няколко подобни удари в рамките на съвсем кратко време. Възможно е да разчита, че ситуацията радикално ще се промени след парламентарните избори, само че изборите, сами по себе си, не могат да променят нещата, особено що се отнася до радикалните украински националисти.

 

Промените се реализират по друг начин и това е първото, което би трябвало да осъзнае новият президент на Украйна, ако не иска да остане в историята като „формален“ държавен глава, при чието управление всичко си е останало, както по времето на Порошенко. А това означава и, че Зеленски ще трябва да преодолее опасенията си от евентуален опит на полукриминалните групировки на крайните националисти и техните политически покровители да го свалят със сила. Впрочем, за един новак в политиката, когото мнозина, включително в собствената му страна, продължават да възприемат като „клоун“, това е изключително важно. При това от значение в случая са не само действията, но и бездействието на новия президент – например липсата на реакция срещу „езиковия закон“ на Порошенко (който, между другото, съвсем директно посяга на правата на българската етническа общност в Украйна), срещу антисемитските погроми и срещу силовото и незаконно премахване на „съветските“ паметници. Все пак Зеленски все още има време за да докаже, че не е поредния „фалшив герой“ на украинската политическа сцена, а истински национален лидер. Само че това време бързо изтича и „часът на истината“ за президента на практика вече е настъпил.

 

Ще бъде отменен мораториумът върху продажбата на земеделски земи?

 

Според лидера на президентската партия „Слуга на народа“ Дмитрий Разумков, в рамките на следващата една година може да бъде отменен мораториумът върху продажбата на земеделски земи в Украйна и този пазар да се либерализира. Според него, пречка за това е фактът, че досега не е проведен одит на селскостопанските земи, поради което не е ясно, „колко са те и в чии ръце се намират“, като това се отнася и за държавните земи.

 

Както е известно, мораториумът върху търговията със земеделска зема в Украйна съществува от 2001 насам, като през февруари 2019 той беше удължен до 1 януари 2020 с указ на президента Порошенко. В същото време западните партньори и кредитори на Киев отдавна настояват за либерализацията на поземления пазар, тъй като прочутите украински черноземи представляват сериозен интерес за тях. Международният валутен фонд например, обвързва програмата си за кредитиране на Украйна с поземлената реформа, твърдейки, че свободната продажба на селскостопански земи е сред основните условия за отпускане на поредния транш на правителството в Киев. Впрочем, с проблема се ангажира дори Европейският съд по правата на човека в Страсбург, който посочи през май 2018, че мораториумът върху продажбата на земеделски зели нарушава човешките права, а малко по-късно, дори заплаши Украйна, че може да бъде санкционирана ако не го отмени. Между другото, Порошенко възнамеряваше да направи това още през пролетта на 2018, но Върховната Рада се противопостави да подобно решение.

 

Сега обаче, в екипа на новия президент открито се говори за евентуална отмяна на забраната с аргумента, че това би помогнало за привличането на частни инвестиции и отпускането на нови заеми на правителството от международните финансови институции. Само че това намерение е в разрез с украинската конституция, според която „земята, нейните недра, атмосферният въздух, водните и другите природни ресурси на територията на Украйна и в континенталния и шелф и изключителната морска икономическа зона, са обекти на правото на собственост на украинския народ“.

 

Както заяви през май 2019 в Одеса ръководителят на програмата на Световната банка за инфраструктура и развитие Бахер ел-Хифнауи: „Общата площ на селскостопанските земи в страната е 33 млн. ха, като по този показател тя е на второ място в Европа. При това 1/3 от тях са изключително качествени и плодородни цеми. В същото време обаче, производителността на селското стопанство на Украйна е само 1/3 от тази на Полша и 1/6 от тази на Германия. Затова Украйна трябва да отвори пазара на земя и когато това стане, значително ще се подобри функционирането на редица отраслови сектори, включително на пристанищата“. Истината обаче е, че тези земи и особено свръхплодородният украински чернозем, е последния ценен актив на страната и, ако той бъде продаден, тя ще остане без нищо.

 

Тук е мястото да напомня, че идеята за либерализацията на пазара на земеделска земя присъстваше още в предизборната кампания на Зеленски. Впрочем, тя се подкрепя и от Святослав Вакарчук, което е още един аргумент в полза на лансираната в началото на статията хипотеза за евентуална следизборна коалиция между Зеленски и фаворита на украинския олигарх Пинчук.

 

Основният проблем с либерализацията на пазара на земеделска земя е, че той е обект на въжделенията на редица транснационални корпорации, но в същото време за тези земи претендират и украинските олигарси. И поне засега не се очертава механизъм за разрешаването на това противоречие.

 

На този фон, екипът на Зеленски вероятно ще опита да се споразумее с някои олигарси в самата Украйна, за които този процес може да бъде изгоден и, паралелно с това, да направи най-важната отстъпка, изисквана от Запада и най-вече от САЩ. Очевидно членовете му разчитат да докажат по този начин на западните партньори на Киев, че Зеленски може да се окаже по-удобна и изгодна за тях фигура, отколкото предишния президент Порошенко.

 

Тук е мястото да напомня, че самият Порошенко беше олигарх и до голяма степен изразяваше интереси на украинската олигархия. За разлика от него, Зеленски претендира, че е по-независим от олигархичната прослойка в страната и, съответно, би могъл да действа в разрез с някои интереси на олигарсите, включително като отвори украински пазар на земеделски земи за транснационалните корпорации.

 

При всички случаи, това ще бъде едно изключително мащабно и много скъпо мероприятие, което няма как да стане бързо. Реализацията му ще отнеме поне няколко години. Въпреки, това, според известния украински политолог Александър Дудчак, в крайна сметка търговията със земеделска земя в Украйна ще бъде легализирана, но „държавните земи, които биха могли да бъдат предложени за продажба, вече не са кой знае колко много“. Той обаче предупреждава, че: „когато управляващите окончателно приемат законодателството, позволяващо продажбата на земеделски земи, това действително ще докара Украйна до фалит. Защото в момента кредиторите не могат да вземат кой знае какво от страната, но ако пазарът на земеделски земи бъде либирализиран, чуждестранните кредитори, като МВФ например, буквално ще разкъсат Украйна на части. Тоест, става дума за откровено престъпна политика“. Неслучайно украинските дребни и средни земеделци са категорично против свободната продажба на земи, тъй като повечето от тях и сега са натоварени с големи кредити и с основание се опасяват, че заради тези задължения земите им автоматично ще преминат в ръцете на олигарсите, а на самите тях ще се наложи да емигрират.

 

Така Украйна в крайна сметка окончателно ще се превърне в производител на храни за най-бедните страни в света, където ще могат да се пласират ГМО-продукти и всевъзможни „аграрни боклуци“, за които западните пазари са херметично затворени, а на европейските фермери е забранено да ги произвеждат.

 

Заключение

 

Без значение, дали новият президент на Украйна Владимир Зеленски действително ще поведе страната си по нов път, или ще продължи в общи линии политиката на предшественика си Порошенко, отстраняването на последния беше очевидно стратегическо поражение за покровителите му от САЩ и ЕС. Ще припомня, че в момента Порошенко, който беше „техният човек“ в Киев, сега е обвиняем по пет дела, включително за държавна измяна. Между другото, едно от тези дела е свързано с инцидента в Керченския пролив през ноември 2018. Бившият държавен глава е обвинен, че макар да е бил наясно за реакцията на Русия, той все пак е наредил на трите кораба да преминат през пролива, без да спазят необходимите за това працедури.

 

Това не само ще отслаби позициите на Киев в преговорите му със западните партньори, но и вече стана повод за някои в Крим да заявят, че делото срещу Порошенко ще даде възможност за формиране на обществен международен трибунал по случая, подобен на онзи, създаден от Жан-Пол Сартър и Бертран Ръсел през 1967 за да разследва и осъди престъпленията на американската армия във Виетнам.

 

От друга страна, поражението на Порошенко не означава, че нещата в Украйна се развиват към по-добро. Дори и да се стреми да осъществи всички онова, което обещаваше по време на предизборната си кампания (включително да постави въпроса за евентуалното присъединяване на Украйна към НАТО на общонароден референдум, който да бъде предшестван от продължителни дискусии по темата), новият президент се сблъсква с мощната съпротива на старите структури – парламента, правителството, специалните служби и т.н. Както е известно, Зеленски вече се опита да уволни външния министър Павел Климкин, министъра на отбраната Степан Полторак, директора на Службата за сигурност Василий Грицак и генералния прокурор Юрий Луценко, но оставките им все още не са одобрени от Върховната Рада. В същото време обаче, в началото на юни 2019 Радата прие закон, даващ възможност за импийчмънт на държавния глава и сега може да го използва.

 

Още по-опасно за политическото бъдеще на Зеленски обаче е, че той вече започна да нарушава предизборните си обещания. В тази връзка ще напомня за твърденията му, че ще направи всичко за да спре войната в Източна Украйна (където по данни на ООН досега са загинали 3332 мирни граждани). Вместо това обаче, напоследък Зеленски се обявява за още по-твърдо поведение на украинската армия срещу двете самообявили се републики в Донбас. Преди изборите, той обещаваше да реши въпроса за местните данъци и такси на украинците, но сега твърди, че те трябва да бъдат повишени. Освен това, което е особено важно и за нас, българите (доколкото в Украйна живее над 200-хилядна българска общност), Зеленски не планира никакви мерки за възстановяване правата на различните национални малцинства в страната, които бяха сериозно ограничени при управлението на Порошенко.

 

* Център за мониторинг на демократичните процеси в Източна Европа

 

Източник: geopolitica.eu

Гласове

 

 

 

 

 

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram