Без паника и си носете хавлия: Пророчествата на Дъглас Адамс

0
360

Днес, 25 май, почитателите на Дъглас Адамс по цял свят отбелязват Деня на хавлията. Ако някой случайно не е чел „Пътеводител на галактическия стопаджия“, напомняме:

ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ дава следните сведения по въпроса за хавлиите.

Хавлията е навярно най-полезното нещо, което един междузвезден стопаджия може да притежава. На първо място тя е много ценна в чисто практическо отношение — можеш да се загърнеш с нея, за да се топлиш, докато подскачаш по мразовитите луни на Джаглан Бета; можеш да легнеш върху нея на плажа, покрит с жарък мраморен пясък, и да дишаш опияняващия морски въздух на Сантрагинус V; можеш да подремнеш под нея и под звездите, огряващи с яркочервените си лъчи пустинния свят на Кактафун; би могъл да я опънеш като платно на минисал по ленивите тежки води на реката Мот; намокрена, ще ти послужи и в ръкопашен бой; можеш да си завиеш главата с нея, за да не дишаш отровните изпарения или за да не срещнеш погледа на кръвожадния звяр Бъгблатер от Траал (едно невероятно глупаво животно, което си мисли, че ако ти не го виждаш и то не може да те види — но макар и тъпо като галош, то е много, много кръвожадно); ако изпаднеш в беда, можеш да я размахаш над главата си в знак, че се нуждаеш от помощ, и, разбира се, можеш да се избършеш с нея, ако все още ти се струва достатъчно чиста.“

 

 

 

 

По повод празника сайтът www.cnet.com разкри кои са пророчествата от най-обичаната и популярна, вечна книга на Дъглас Адамс – „Пътеводител на галактическия стопаджия“.

Автомат за хранителни продукти като прототип на Машината на Кока Кола

Дъглас Адамс пише: „Артър бе открил един автомат за хранителни продукти, от когото получи пластмасова чашка, пълна с течност, която ако не съвсем, то почти не приличаше на чай. Автоматът функционираше по един твърде интересен начин. Ако натиснеш копчето, на което пише НАПИТКИ, той прави мигновен, но извънредно точен анализ на вкусовите клетки на клиента, прави му и спектроскопичен анализ на обмяната на веществата и тогава изпраща слаби проучващи сигнали по нервните пътища към вкусовия център в мозъка на клиента, за да разбере какво именно би му се харесало. Никой обаче нямаше представа защо прави това, щом неизменно поднася чаша, пълна с течност, която ако не съвсем, то почти не прилича на чай.“

През 2009 г. Кока Кола изобрети специален автомат за смесване на вкусовете продукти от компанията според желанията на клиента.

Вавилонската рибка като прототип на Апликацията за превод в реално време за мобилни телефони

Адамс пише: „Вавилонската рибка — заговори Пътеводителят тихичко — е малка, жълта на цвят, прилича на плужек. Това е навярно най-странното същество в цялата Вселена. Храни се с енергия от мозъчни вълни, но не с получената от собствения й носител, а с тази от окръжаващите го. Тя абсорбира всички подсъзнателни мисловни вълни от околната мозъчна енергия и те й служат за храна. След това отделя в мозъка на своя носител телепатично междуклетъчно вещество, получено при сливането на съзнателните мисловни честоти с нервните сигнали, уловени от речевите центрове на мозъка, който ги издава. Практическият резултат от всичко това е, че ако си пъхнеш една Вавилонска рибка в ухото, веднага започваш да разбираш всичко, което ти се говори на всички възможни езици. Фактически речевите структури, които възприемате слухово, се декодират посредством мозъчно-вълновата матрица, внедрена в мозъка ви от вашата Вавилонска рибка.“

В последните години куп компании пуснаха свои специални приложения за мобилни телефони – Превод в реално време. Едни от първите бяха Google, но такива има и от Bing, Алта Виста, Скайп и още няколко големи компании. Първият преносим преводач е на ili от Waverly Labs – малко устройство с размери по-миниатюрни от дистанционно, което да носите като колие.

Енциклопедия Галактика като прототип на Уикипедия

Дъглас Адамс пише:„В много от по-напредничавите цивилизации от Външния Източен край на Галактиката ПЪТЕВОДИТЕЛЯТ вече е изместил великата ЕНЦИКЛОПЕДИЯ ГАЛАКТИКА като настолна съкровищница на целокупното знание и мъдрост, защото въпреки големите пропуски и многобройните съмнителни — или поне крайно неточни — сведения той превъзхожда по-стария и по-традиционен труд в две важни отношения. Първо, той е малко по-евтин; и, второ, на корицата му с големи приветливи букви са изписани думите БЕЗ ПАНИКА.“

През 1979 г., когато за пръв път е публикуван „Пътеводител на галактическия стопаджия“, любопитните е трябвало да прелистват десетки томове тежки енциклопедии, за да намерят търсената информация. Днес имаме Уикипедия за тази цел. Световната енциклопедия е основана от партньорите Лари Сангър и Джими Уейлс на 15 януари 2001 г. Свободната многоезична енциклопедия се развива от доброволци, като в момента е едновременно най-голямата и най-бързо растящата в света енциклопедия, съдържаща версии на над 270 езика.

Марвин, параноичния андроид като прототип на Гласовия асистент Siri „Мисля, че е редно да ви уведомя, че се чувствам много нещастен“ е сред любимите ни реплики на параноидния андроид Марвин.

Siri е гласов асистент, разработен от Apple Inc. Siri разпознава и използва гласови команди, зададени по естествен начин, за да отговаря на въпроси и изпълнява различни функции, достъпни в устройството. Siri към момента работи само под мобилната операционна система iOS на Apple.

Като Марвин Siri има огромен мозък, но често е депресиран. Ако не вярвате – инсталирайте и попитайте: „Сири, обичаш ли ме?“. Отговорът ще е: „Неспособен съм да изпитвам любов!“. Точно като Марвин, нали?

Електронният палец като прототип на апликациите Uber, или Lyft Адамс пише: „Единственото нещо, което регистрира тяхното присъствие, бе едно малко черно устройство, наречено Суб-Ета Сенс-О-Матик, което започна да премигва тихо и незабелязано. То се гушеше в тъмната вътрешност на една кожена чанта, която Форд Префект по навик носеше обвесена през врата си. Съдържанието на Форд-Префектовата чанта наистина представлява интерес, нещата в нея биха накарали очите на всеки земен физик да изхвръкнат от орбитите им, затова той ги криеше под два оръфани ръкописа на пиеси, за които твърдеше, че чакат одобрение. До Суб-Ета Сенс-О-Матика и ръкописите се намираше и неговият Електронен палец — една къса дебела черна пръчка, с гладка матова повърхност с няколко плоски бутона и скали в единия край, тук беше и едно устройство, което доста напомняше големичък електронен калкулатор. Върху него имаше стотина миниатюрни плоски бутончета и екран с площ четири квадратни инча, на който в миг можеше да бъде показана коя да е от общо милион „страници“. Изглеждаше умопобъркващо сложно нещо и това бе една от причините върху удобната пластмасова калъфка, в която се съхраняваше, с големи приветливи букви да бъдат изписани думите: БЕЗ ПАНИКА. Другата причина бе, че това устройство всъщност представляваше най-забележителната от всички книги, излезли някога от великата издателска корпорация на Малката мечка — ПЪТЕВОДИТЕЛ НА ГАЛАКТИЧЕСКИЯ СТОПАДЖИЯ. А причината да бъде публикувана във вид на суб-мезонно микроелектронно устройство бе, че ако беше отпечатана като обикновена книга, на междузвездния стопаджия щяха да са му нужни няколко неудобни големи сгради, в които да я носи със себе си.“

Съвременната версия на Електронния палец са приложенията за мобилни телефони за наемане на таксита Uber, или Lyft.

Котлет от вегански носорог като прототип на „растителните“ хамбургери „Дръж — каза той, като му подхвърли парче смърдящо месо от една чиния, — хапни си котлет от вегански носорог. Адски вкусен, ако случайно си падаш по подобни неща“, пише Дългас Адамс.

Наскоро професорът поп биохимия от университета в Станфорд Патрик Браун обяви, че е измислил „растителните“ хамбургери. „Продуктът изглежда, мирише, има вкус и се готви по същия начин като говеждото месо“, казва ученият.

Говедото, което иска да бъде изядено като прототип на Лабораторно-създаденото месо

В „Ресторант на края на вселената“ Адамс пише: „До масата на Зейфод Бийблброкс се приближи едно голямо млекодайно животно от рода на говедата — едро, добре угоено и охранено четириного, с огромни влажни очи, малки рога и с една почти подкупваща усмивка на устните си.

— Добър вечер — измуча то и се отпусна тежко на бутовете си. — Аз съм Специалитетът на деня. Мога ли да ви препоръчам някои части на тялото си? […] Може би парче от моята плешка? — предложи животното. — Задушено в бяло вино?
— Ъъъ, ВАШАТА плешка? — прошепна Артър ужасено.
— Естествено, че моята, сър — изпръхтя доволно животното, — как мога да предлагам чужди плешки. […]
— Да не искате да кажете, че това животно наистина иска да го изядем? — прошепна Трилиън на Форд.
— Аз ли? — каза Форд с безжизнен израз в очите. — Аз нищо не искам да кажа.
— Това е направо ужасно — възкликна Артър, — най-отвратителното нещо, което някога съм чувал.
— Какво те тревожи, землянино? — попита Зейфод, като насочи вниманието си към огромния бут на животното.
— Просто не мога да ям от животно, което стои пред мен и ме кани да го изям — каза Артър. — Жестоко е.
— А по-добре ли е да ядеш от животно, което не иска да бъде изядено? — каза Зейфод. […]
— Само зелена салата — заяви твърдо Артър.
— Само зелена салата? — попита животното, като ококори неодобрително очи.
— Да не искате да кажете — рече му Артър, — че не бива да си взема зелена салата?
— Знаете ли — отвърна животното, — познавам много зеленчуци, които са категорични по този въпрос. Ето защо се реши веднъж завинаги да се сложи край на този заплетен проблем, като се създаде животно, което наистина желае да бъде изядено и е способно да го заяви ясно и убедително. И ето ме пред вас. […]
— Вижте какво — каза Зейфод, — ние искаме да се наядем, а не да водим кулинарни спорове. Четири пържоли алангле, ако обичате, и по-бързо. Не сме яли от петстотин седемдесет и шест милиарда години.
Животното се изправи тежко на крака. Измуча слабо.
— Позволете ми, сър, да ви поздравя за мъдрия избор. Наистина е много добър — каза то. — Ей сега ще отида и ще се застрелям.
Обърна се и смигна приятелски на Артър.
— Не се тревожете, сър — каза му то, — ще го направя по най-хуманен начин…“

Днес говедата все още не говорят, но за сметка на това куп учени работят упорито по създаването на месо в лаборатория. Шър Фрийдман, съоснователка на израелската Фондация за модерно земеделие, търси начин за създаването на пилешки гърди в лабораторни условия. „Процесът много напомня на технологията, която учените прилагат при култивирането на органи за трансплантация“, казва тя. През януари организацията отпусна финансиране на биомедицински инженер от Университета в Тел Авив, който прави предварително проучване за проекта. Очаква се резултатите да станат ясни до края на 2016 г., когато фондацията ще предприеме следващите си стъпки.

През 2013 г. Марк Пост, изследовател в Университета в Маастрихт, пък направи първия сандвич с месо, култивирано от стволовите клетки на крава. Технологията вече се развива до такава степен, че се правят опити за производство на истински месни аналози от растителен произход. Проектът Impossible Foods от Сан Франциско предлага нов начин за създаване на вкус на месо от растителни протеини чрез концентрация на хемопротеин (той придават червения цвят на месото), който се намира в малки количества в растенията.

lira.bg

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here