Стив Банън: Не вярвам в неолибералния модел. Партията на Давос е омагьосана от Златния телец, но ние ще я победим

0
108
STEVE BANNON
“Баща ми беше инвестирал малкото си спестявания от AT&T, телекомуникационната компания, в която е работил петдесет години. В неговия живот AT&T имаше същото значение, като Католическата църква: това беше абсолютно централна институция. Но през 2008 г. всичко това се срина за един ден и той го научи от телевизията. Несправедливостта е в това, че бяха спасени само елитите и големите компании, като “Дженерал електрик”, AIG или “Голдман Сакс”. Всички инвестиционни банки и всички търговски банки бяха спасени. Само един човек не беше спасен – това беше баща ми. По време на кризата от 2008 г. унищожиха живота на хората, които през целия си живот бяха спазвали правилата на играта. Баща ми беше един от тях: той беше част от гръбначния стълб на обществото, беше справедлив човек, плащаше данъците си, допринасяше за гражданския живот, работеше здраво всеки ден, за да позволи на петте си деца да посещават католическо училище. Ако загубите тези хора, унищожавате цялата социална структура!”. Неговите опоненти го определят като “най-опасния идеолог на Америка”. След като помогна за победата на Доналд Тръмп, Стив Банън твърди, че помага на европейските популисти да спечелят историческа победа на евроизборите през май. Интервю с един пламенен активист, който е сред най-прозорливите наблюдатели на политическия разпад на западните демокрации, публикува “Фигаро”.

 

Стив Банън практикува глобализацията по свой начин. За няколко часа прекоси хиляди километри, за да стисне ръката на Матео Салвини в Рим, после тази на Шиндзо Абе в Япония, преди да прескочи за няколко часа в Париж. Определи ни среща в хотел “Бристол”.

Стив Банън е имал няколко живота: офицер от Военноморските сили на САЩ, продуцент на сериала “Сайнфелд” (най-печелившият ситком на всички времена), директор на консервативния сайт Breitbart News, после директор на кампанията и съветник на Доналд Тръмп. Червената нишка на неговата невероятна кариера е защитата на “обикновените хора” в Америка, а днес и в Европа. Неговата организация «le Mouvement» (Движението), мечтае да обедини всички европейски популистки партии, особено с оглед на изборите през май. 

 

 

– Как се определяте идеологически? Като популист? Националист? Национал-популист? Консерватор? Национал-консерватор?

 

– Бих казал, че съм едновременно популист, националист и суверенист с традиционалистки уклон, доколкото защитавам семейната структура и традиционните ценности. Това е самият принцип на движението, от което съм част – да обедини всички тези идеологически течения. Държа да ги изясня едно по едно. 

 

Да бъдеш популист, означава едновременно да се противопоставяш на елитите и да защитаваш принципа на субсидиарност: решенията трябва да се вземат във възможно най-малък мащаб. 

 

Да бъдеш националист, означава да смяташ, че трябва да се засили Вестфалската система: нацията е единствената цялост, подкрепяна от гражданите, която същевременно гарантира тяхната свобода.

 

Да бъдеш суверенист, означава да защитаваш мрежа от свободни нации, в която всяка една може да подпише договор или съюз (като ЕС или НАТО), но единствено въз основа на суверенния си избор.  

 

Достатъчно е малко да подадеш глава, за да видиш, че нашите идеи се налагат по целия свят – от Шиндзо Абе в Япония до Родриго Дутерте във Филипините. Вижте какво се случва в Австралия, в Индия с Моди, или по-близо до вас, в Европа, в Бразилия с Болсонаро, в Колумбия или в много други нации, сред които и САЩ, разбира се… Всичко това е комбинация от популизъм, национализъм и суверенизъм. 

 

– Как си обяснявате едновременния възход на популистите във всички западни демокрации? Кои са общите неща между Салвини, Орбан, Тръмп и Болсонаро? Смятате ли, че тези движения са  сравними?

 

– Вижте китайците: те казват, че тяхната система е комунистически режим с китайски характеристики. Е, добре, същото е и с популизма: всеки път става дума за национал-популистки режим, но с унгарски, френски, италиански, бразилски, американски характеристики… Във всяка нация става дума за различен режим, който предлага отговори, подходящи за специфичните икономически и социални проблеми. В това е силата на един национал-популистки режим: той е уникален за всяка нация, защото във всеки отделен случай изтъква това, което е в центъра на нейните тревоги.

 

– Но тогава защо искате да обедините европейските популисти, след като, както казахте, положението в Европа и САЩ е много различно?

 

– Мисля, че национал-популистите в Европа и САЩ имат нещо общо: те се противопоставят на елитите и на концентрацията на властта, независимо дали тази власт е в Брюксел или във Вашингтон. В САЩ популисткото движение иска да върне властта на народа, на щатите, на дъното на стълбицата, бунтувайки се същевременно срещу вълната на глобализацията, която се разпространява както в професионалната политическа класа, така и на Уолтстрийт или в Силиконовата долина. Всичко това е част от глобалисткия манталитет, чийто голям празник е Давос. И този манталитет противоречи на интересите на обикновения човек. Това обединява народите на САЩ и Европа: поведенческите схеми на нашите елити са сравними. 

 

Вие имахте европейския проект на Жан Моне и неговата вътрешна логика да изгради Съединени европейски щати. Тогава можем да сравнавяме Италия с Южна Каролина, Франция със Северна Каролина, Испания с Джорджия и Унгария с Мериленд. Накратко, в тази схема вие имате само административни единици, зависими от Брюксел и Европейската централна банка, но в никакъв случай свободни и независими нации.

 

Глобалистите виждат в националната държава нещо, което трябва да се преодолее, етап, който трябва да се преодолее. Точно обратното, ние вярваме, че националната държава е бижу, което трябва да се полира и оформя. После трябва да се върне на гражданите вземането на решения, възможно най-близо до техните национални реалности и в рамките на тяхната суверенна национална държава. И накрая, един последен аспект, който видяхме по време на Световния конгрес на семействата (провел се във Верона от 29 до 31 март – б.а.). Навсякъде по света има има разцвет на традиционните ценности: виждаме го при Тръмп, но също при Марион Марешал (внучка на Жан-Мари Льо Пен – бел. пр.), при Салвини, при японците и очевидно при Болсонаро. Това е връщане към традиционните социални структури на нацията – семейни и културни.

 

– Как гледате на предстоящите европейски избори? Какво бихте отговорили на онези, които ви обвиняват, че се месите?

 

– Тези избори ще бъдат много важна повратна точка в европейската история и то не само в по-малката политическа история. Това популистко движение, устремило се към националния суверенитет, наистина е хванало корен. Динамиката, което го поддържа, е глобална. И един от големите обрати ще настъпи на предстоящите европейски избори, когато националистическите партии постигнат огромен успех в урните. Що се отнася до моята намеса, народите нямат нужда от мен, за да унищожат управляващите партии в своите страни. 

 

– Да поговорим за вашата кариера. Как от продуцент на ситкоми се става съветник на президента Тръмп?

 

– Произхождам от семейство на американски работници. И дядо ми, и баща ми са работили в продължение на петдесет години като монтьори на телефонни линии. Бях възпитан в католическата традиция. С пет деца, майка ми беше домакиня. Ние бяхме демократи, въплъщавахме трудовата класа на Демократическата партия. 

 

Не съм забравил откъде идвам и ако следите внимателно речите ми, ще видите, че имам само една цел: да направя така, че народните класи да имат повече граждански права. Няма значение, че съм бил морски офицер, че съм учил в бизнес училището на Харвард и училището по външни работи на Джорджтаунския университет или че съм работил в “Голдман Сакс” на Уолстрийт – моите корени си останаха народни. Дълбоко в себе си останах защитник на работниците със сини яки и посвещавам живота си само на едно нещо: да им върна правото на глас.

 

Днес Демократическата партия разчита на много малко избирателите от народните класи, тя стана партия на “прогресивната” левица: в дъното на душата си е против традиционното семейство, против работниците и за глобализацията. Докато американските народни класи започнаха да гласуват за Републиканската партия. Но първоначално те не бяха представени правилно. Не бива да забравяме, че републиканците подкрепиха свободната търговия, без да защитят нашата промишленост, защитаваха отварянето на границите, незаконната и неограничена имиграция. Затова Тръмп беше избран.

 

– Повратен момент ли беше опитът ви в света на финансите?

 

– Бях в отдела по сливания-придобивания на “Голдман Сакс” през 80-те години. Все едно да ви кажа, че съм работил в сърцето на инвестиционния банков реактор. Това, което научих при “Голдман Сакс”, е, че господстващите класи не са по-умни от народните класи. Дядо ми, които винаги е бил един от моите герои, е спрял училище в прогимназията, а баща ми в гимназията. Но те наистина бяха едни от най-умните хора, които някога съм познавал. 

 

При “Голдман Сакс” осъзнах, че колективната мъдрост на народните класи е поне също толкова силна, колкото тази на елитите. Това е причината, поради която останах много внимателен към мнението на народа в процеса на вземане на решения. Ако трябва да избирам дали да управлявам със стоте първи хора, дошли да видят Тръмп с червените си каскети на главите, или със стоте най-високопоставени сътрудници в “Голдман Сакс”, без  колебание ще избера “нещастниците”.

 

– Баща ви е загубил всичките си спестявания по време на кризата през 2008 година. Това събитие ли мотивира вашата битка?

 

– Баща ми беше инвестирал малкото си спестявания от AT&T, телекомуникационната компания, в която е работил петдесет години. В неговия живот AT&T имаше същото значение, като Католическата църква: това беше абсолютно централна институция. Но през 2008 г. всичко това се срина за един ден и той го научи от телевизията. 

 

Несправедливостта е в това, че бяха спасени само елитите и големите компании, като “Дженерал електрик”, AIG или “Голдман Сакс”. Всички инвестиционни банки и всички търговски банки бяха спасени. Само един човек не беше спасен – това беше баща ми. По време на кризата от 2008 г. унищожиха живота на хората, които през целия си живот бяха спазвали правилата на играта. Баща ми беше един от тях: той беше част от гръбначния стълб на обществото, беше справедлив човек, плащаше данъците си, допринасяше за гражданския живот, работеше здраво всеки ден, за да позволи на петте си деца да посещават католическо училище. Ако загубите тези хора, унищожавате цялата социална структура! 

 

В този случай елитите защитиха само собствените си интереси, позволиха да бъдат унищожени квалифицираните работници, като баща ми, които бяха гръбначният стълб на обществото, който днес ние сме напът да загубим. От тази констатация  започва революция. 

 

– Как гледате на движението на “жълтите жилетки”?

 

– Според мен то може да се сравни с това, което у нас Хилари Клинтън нарече “нещастниците”. Само че при нас цялата тази енергия, целият този гняв се канализира в подкрепата за Тръмп. И същият този гняв ще преизбере Тръмп на следващите избори. “Нещастниците” в САЩ не излязоха на улицата и нямат нужда от насилие.

 

– Какво мислите за Макрон?

 

– Макрон е глобалист. Когато ми казват, че е патриот, аз отговарям: “Да, той може би е патриот, но столицата на неговата родина е Брюксел”. Той гледа на себе си като на европеец: всичко при него води към повече интеграция на европейския проект.

 

– Спази ли Тръмп обещанията си? Какви са отношенията ви днес с него?

 

– Той разбра колко е важно да спазваш обещанията си в очите на хората, като се започне с изграждането на стената, адаптирането на САЩ към структурните промени спрямо Китай и прекратяването на конфликтите в чужбина, като този в Афганистан. Ако сте слушали речта му за състоянието на Съюза от началото на февруари, сте усетили тези три измерения. Това бяха трите централни обещания, които той даде през 2016 година. На демократическия и републикански естаблишмънт не му остава друго, освен да му се противопостави по въпроса за стената. Тръмп знае, че тя няма да бъде построена в момента на преизбирането му. Но поне ще е показал на американския народ, че се бори срещу имиграцията. Хората си казват: “Той прави това, което ни обеща…”.

 

Ако Тръмп продължи по този път, не виждам кой може да го победи през 2020 година. И когато ме питат какво ме сближава с него, аз отговорам, че днес той сам се определя като националист и ние никога не сме били по-близки, защото дори когато ръководех кампанията му, той никога преди това не се беше определял така. А вие, като французин, трябва да знаете, че той няма да разруши НАТО, той обича Франция, така както и американците я обичат. Ние знаем, че няма да бъдем свободни и независими без Франция като наш съюзник, защото помним историята на своята независимост.

 

– Според вас кризата от 2008 г. само икономическа и финансова ли беше? Нямаше ли и по-дълбока морална криза?

 

– Направете днес една обиколка в дълбоката Франция или Америка и ще видите, че нито една от двете страни не се е възстановила наистина от кризата от 2008 година. Сякаш тази икономическа криза засегна по един извратен начин и по-трайно онези, които априори бяха най-отдалечени от точката на нейната експлозия, като “жълтите жилетки”. 

 

Това е финансова криза, която доведе до икономическа криза, която днес води до политическа криза. Според мен най-красноречивият знак за политическото загниване на елитите е не толкова самата финансова криза, колкото реакцията на елитите на тази криза. Спомнете си, че тези хора наеха най-добрите адвокатски кантори, счетоводители и банкови съветници. Елитът на елитите в Лондон, Франкфурт и, разбира се, Уолстрийт, имаше само едно наум: да се спасява. Какво направиха те по-конкретно? Отвориха кранчетата за ликвидността, което ние наричаме quantitative easing (количествено облекчаване), за да спрат страха от дефлация. Емитираха най-малко 4000 млрд. долара, за да се спасят, в ущърб на обикновения човек. 

 

Ако днес имате спестовни сметки, които вече не носят нищо, знайте, че това е заради отрицателните лихвени проценти, към които те прибегнаха, за да спасят самите себе си. Всичко е на гърба на обикновения човек.

 

Според мен отказът на елитите да поемат своята отговорност и да плащат за последствията предизвиква днес бунтът на народите. Вижте вашия бунт, тук във Франция. Той е много свързан с това пагубно споразумение от Париж, с което вие разрешихте на Китай, който е най-големият замърсител на планетата, да замърсява още и още. И тъй като богатите получиха данъчни облекчения, “жълтите жилетки” трябва да плащат за това. Разбираемо е, че те са разгневени! Кризата с “жълтите жилетки” е отличен пример за моралното загниване на партията на Давос и елитите.

 

– Какво наричате “партията на Давос”? Не е ли прекалено силно “морално загниване”?

 

– Ще ви дам един пример, който обобщава всичко. В третата седмица от януари 2017 г. бяха произнесени две речи. Първата в Давос от президента Си Дзинпин, втората – няколко дни по-късно във Вашингтон, встъпителната реч на президента Тръмп. 

 

Нека си спомним, че с победата на национал-популисткото движение, глобализацията претърпя най-горчивото си поражение в историята на САЩ – Хилари Клинтън, почетната глобалистка, е въплъщение на това поражение -, от което партията на Давос и нейните големи световни медии се паникосаха: “Какво ще стане с Тръмп, този дивак, който нахлува във Вашингтон, за да унищожи нашата империя?”. 

 

Що се отнася до президента Дзинпин, той произнесе реч, в която призова за засилване на глобализацията. За разлика от Тръмп, Си Дзинпин не уточняваше по никакъв начин, че тази система е вредна и превръща народите в пепел. Точно обратното, той беше дошъл, за да подчертае централната роля, която трябва да играе Китай при новата глобализация. Тогава всички консултанти, банкери, адвокати, целият елит в Давос го аплодира много силно и се провикна: “Си е страхотен! Си е нашият спасител!”. 

 

По онова време те бяха наясно, че един милион уйгури са били преместени в концентрационни лагери за превъзпитание; те бяха наясно с репресиите срещу Далай лама и будистите в Тибет; те бяха наясно с разрушаването на Християнската църква в Китай, станала нелегална, за да оцелее; те бяха наясно с положението на китайския народ, доведен до робство от кадрите на Китайската комунистическа партия.

 

Знаейки всичко това, те посрещнаха Си като спасител и се отнесоха с Тръмп така, сякаш е олицетворение на дявола. Единствената вина на президента Тръмп? Това, че се обявява за засилване на Вестфалската система и националната държава. Ние, американците, се грижим за нашата страна, така както искаме нашите съюзници и партньори да се погрижат за своите страни: “Направете Франция отново велика”, “Направете Италия отново велика”, “Направете Полша отново велика”… Но те аплодираха Си Дзинпин и твърдяха, че Тръмп е лошият. Това е моралното загниване в сърцето на партията на Давос: те съзнателно приветстваха една тоталитарна диктатура. 

 

Всъщност Давос се интересува само от едно нещо: парите. Те не се подчиняват на никакъв друг морален авторитет. Те боготворят първия срещнат, който плаща достатъчно високи хонорари за консултантски или банкови услуги. Давос е омагьосан от Златния телец, не се подчинява на никаква власт и, честно казано, именно заради тази морална слабост ние ще го победим.

 

– Доколко сте близък с естаблишмънта на Републиканската партия? 

 

– Както обясних, републиканският естаблишмънт се бори с Тръмп всеки път, когато има възможност. В това голямо национал-популистко движение, републиканският естаблишмънт не е на наша страна. Тръмп, например, бе договорил търговско споразумение за соята, така че цената й да бъде гарантирана, независимо от курса й на борсовия пазар. Представете си, естаблишмънтът на Републиканската партия не беше благосклонен към приемането на тази мярка, тъй като тя ще принуди Китай да направи големи структурни реформи. 

 

От друга страна, естаблишмънтът на Републиканската партия е застъпник на незаконната имиграция, защото това ще доведе повече нискоквалифицирана работна ръка и следователно по-ниски заплати. Едва пристигнала във Вашингтон, китайската делегация побърза да отиде в Капитолия, за да обядва с естаблишмънта на Републиканската партия. Преди Тръмп да ги върне обратно, всички тези добри хора бяха напълно откъснати от работническата база на Републиканската партия. 

 

Спомнете си, че на първичните избори през 2016 г. Тръмп се изправи срещу 12 кандидати, широко подкрепени от Fondation Heritage, Insistut CatonAEI, братята Кох, Пол Сингър и т.н. Независимо дали са либертарианци като Рон Пол, консерватори като Тед Круз, губернатори като Крис Кристи, неоконсерватори като Марко Рубио или членове на фракцията Буш, ние си имаме работа с каймака, с най-отбраната част на републиканския естаблишмънт.  И тогава се появи Доналд Тръмп. Той им каза: ще построим стена и ще затворим границите, ще си върнем нашите делокализирани работни места, ще обложим с данък сделките с Китай. Те дори не знаеха какво означава думата “протекционист”, вероятно никога не я бяха чували, тя дори не беше в речника им. 

 

А на първичните избори ясно видяхме, че те дори не знаеха как да му отговорят, защото не са политици-роботи, програмирани да разсъждават по определен начин. Уикендът преди деня на изборите републиканският естаблишмънт, в лицето на Пол Райън, ми каза в лицето, че не си струва усилието да ходим до Уисконсин, който така или иначе ще загубим с най-малко три пункта и те не искат да бъдат свързани с това. Аз им отговорих, че това е абсурдно и съм убеден, че можем да спечелин Уисконсин. Несъмнено с малко, но ще спечелим! Тогава Пол Райън и естаблишмънтът на Републиканската партия отказаха да излязат на сцената с нас. Те не си даваха сметка, че речта на Доналд Тръмп отговаря на тревогите на американската работническа класа, просто защото те самите бяха изключени от нея.

 

По време на кампанията имахме трима врагове: партията на медийния елит беше първият, онази част от Демократическата партия, която е привързана към левите ценности, беше вторият, а естаблишмънтът на Републиканската партия беше третият. Комбинирайте тези три категории и ще получите политико-медийния елит на страната, тази класа, която се бори срещу Доналд Тръмп от самото начало.

 

– Казахте, че сте протекционист. Какво мислите за икономическата доктрина на Чикагската школа?

 

– Не вярвам в неолибералния модел. Разбира се, аз подкрепям една част от капитализма, но при условие, че е реален капитализъм, практичен капитализъм. Учените от Чикагската школа са загубиха в своите абстрактни теории и превърнаха свободния пазар във фетиш. 

 

Днешният свят е разделен между две противоположни системи. От едната страна е Китай, този меркантилен капитализъм, който се опитва да наводни света със своите стоки и ликвидност с програмата си “Произведено в Китай 2025”. Миналата седмица китайският президент беше във Франция, за да инвестира 60 млрд. долара в 30 различни договора, за да открие проекта си за нови пътища на коприната. Китайците се представят за вашия нов партньор, но тяхната реална икономическа стратегия е да превърнат Франция в колония.

 

От другата страна са западните демокрации, които все още функционират според либералния ред и се съпротивляват, доколкото могат, на нашествието на тези промишлени стоки, които са напълно освободени от правилата на Световната търговска организация, нарушават равновесието на търговския баланс и унищожават работни места. Оттам идва гневът на народите. Чикагската икономическа школа е красива теоретично, но на практика не работи. Но знаете ли какво ще си навлечете от страна на големите медии на естаблишмънта, ако кажете това в САЩ? Мен ме обвиниха, че съм нищо по-малко от комунист. Според тях аз съм болшевик, просто защото съм за защита на нашата промишленост и на американските работници!

 

– Не е ли най-голямото предизвикателство за вас да привлечете Републиканската партия към протекционизма?

 

– Ако Доналд Тръмп спечели, то е защото се погрижих да включа в речите му протекционизма, който особено на фона на Китай може да върне работни места. Това е една от причините, поради които спечелихме, преди всичко в Мичиган, Уисконсин, Охайо, Пенсилвания и Средния Запад. Защото, както ясно показа големият социолог Дж. Д. Ванс в Hillbilly Elegy, цитирайки доклади на MIT и Харвард, има връзка между преместването на заводи и работни места в Китай и опиоидната криза, която, както знаете, убива всяка година 35 хил. души в САЩ с Фентанил, за който е чул целият свят.

 

Но сега, когато сме ангажирали всички живи сили на страната срещу нея, Китай ни се сърди. Дори те осъзнават, че ще трябва да направят големи структурни промени в китайската икономика, било то в субсидиите, отпускани на индустриите, които са собственост на държавата, в кражбата на собственост или манипулациите на валутите. Защото това наистина засяга народите, във Франция, както и в САЩ. Ето защо, когато Тръмп прави това, което прави сега, той го прави за всички индустриални демокрации: Япония, Северна Америка, Западна Европа… 

 

Принудени сме от Китай. И особено от практиката им за трансфер на технологии: когато една компания във Франция иска да прави бизнес или да произвежда в Китай, тя ще трябва да направи съвместно предприятие, в което Китай ще има позиции и достъп до френски технологии, за да ги открадне впоследствие. Така че става дума за кражба на интелектуална собственост и за рекет: искате да търгувате с Китай, за да го конкурирате, докато той наводнява вашите пазари? Тогава ще бъдете длъжни да им поднесете технологиите си на тепсия. Така работи той, за разлика от Запада, където обратното, капитализмът почива на иновацията, която съживява икономиката и кара нашите предприемачи да вървят напред.

 

От друга страна, китайците продължават да инвестират масово в държавни субсидии в публична индустриална собственост, за да получат максимален капацитет за износ. Което води дотам, че днес номер едно в китайския износ в света е дефлацията, защото Китай живее отвъд възможностите си и упражнява огромен тарифен натиск върху останалия свят. Той разполага, например, с 800 млн. тона стоманен капацитет и намалява цените си, за да наводни световния пазар и да упражни тарифен натиск, който задушава конкурентите му и им пречи да повишават цените си. Ето защо Тръмп би тревога: ние трябва да се борим твърдо, за да се случат тези големи световни структурни промени. И е важно вие, във Франция, да разберете, че също сте засегнати и всичко това има огромно въздействие върху вашия народ, така както върху американския.

 

Да не говорим за китайския проект за нови пътища на коприната, плана “Произведено в Китай 2025” и плановете за разширяване на 5G мрежата, което Китай проектира. Те ще доминират в бъдеще във високите технологии и по-голямата част от производството, от Франция до САЩ, и ние ще станем зависими от Китай. Ще бъдем превърнати в снабдители на суровини и някои елементи, ще бъдем пазар за техните готови продукти, като същевременно се превърнем в цифрова колония за тях.

 

– Може ли Китай да бъде и дългосрочна военна заплаха?

 

– Има една известна книга, която се казва Unrestricted warfare (Неограничена война), написана от двама китайски военни стратези през 90-те г. на ХХ век. Това е нещо като военен план срещу Запада, който описва три типа войни: война за информация, икономическа война и въоръжена война. Това, което описва, може да се резюмира така: “Единственото нещо, което западняците могат да направят, е да се бият и те умеят да се бият с добри стратези. Ние никога няма да ги победим военно, но можем да ги победим, като използваме информационната война и икономическата война”. Затова Китай се е заел да разруши Запада икономически и затова засили информационната война, кибер-кражбата и кибер-шпионажа на интелектуална собственост.

 

Що се отнася до въоръжения конфликт, надявам се, че никога няма да се стигне до него. Като млад през  70-те г., бях на един ескадрен миноносец в Южнокитайско море. Това море е основният морски път в света за около 40 процента от световната търговия и винаги е било отворено за свободна навигация за всяка нация в света. Китайците построиха в него седем острова, които по същество са самолетоносачи, и ги използват, за да претендират, че Южнокитайско море е териториално море. През 2014 г. смятах, че през следващите пет години ще има война в Южнокитайско море, толкова експлозивен беше геостратегическият климат… Японците например, смятат, че военният конфликт, който най-много ги заплашва, вече не е със Северна Корея, а на едно от двете места на голямо напрежение, каквито са Тайван, в Тайванския проток, и Южнокитайско море.

 

Мисля, че ако наистина не се справим с Китай и не му наложим нашите икономически правила, Западът трудно ще избегне конфликт в Южнокитайско море. Нещо, което от цялото си сърце се надявам да не се случи. Но само ако се конфронтираме с Китай икономически, ще избегнем това. Нещо, което Тръмп прави, откакто е избран, което дори е марката на неговото президентство. Той се е фокусирал върху това и сега ние имаме всички административни сили за това предизвикателство, което ще стане решаващо до президентските избори през 2020 година.

 

– Армията решаващ опит ли беше във вашия интелектуален път?

 

– Азия винаги ме е интересувала, затова се присъединих към Тихоокеанския флот, на ескадрен миноносец, като офицер, отговарящ за преследването на съветските подводници. Нашите мисии за подводни бойни действия се провеждаха в Китайско море, Персийския залив и Индийския океан. Направих две морски експедиции. По време на втората имаше вземане на заложници. Това беше преживяване, което засили любовта ми към родината. Да оцениш колко е голям светът и да отидеш до края на този свят, за да защитиш Америка: да, това беше страхотно преживяване. 

 

През 1977 г. бях в Китай, видях Индия и Пакистан, всички тези неща, които не бих могъл да си представя, ако бях останал в моя малък щат и малкото ми градче Ричмънд. Армията ми позволи да не остана затворен в себе си. По-късно голямата ми дъщеря влезе в Уейст Пойнт (школата за офицери от американската армия) и служеше със 101-а въздушно-десантна дивизия в Ирак. Един от най-хубавите ми спомени беше, когато дъщеря ми ми изпрати снимка: изтощена, с оръжие в ръка, тя седеше на трона на Саддам Хюсеин. За нея беше страхотен опит да отиде в Ирак. Служила е и в Източна Европа. Службата в армията засилва любовта към родината, това е дълг на всеки американец.

 

– Не е ли ислямизмът най-голямата заплаха за Запада?

 

– Мисля, че този радикален ислям и в частност политическият ислям и шариата очевидно са значителна заплаха за Запада, но мисля, че ние можем да се справим с тях, особено ако имаме партньори в Близкия изток, които разбират залога. 

 

Генерал Ас Сиси например, ясно обясни, че ислямът трябва да се реформира вътрешно, за да влезе в модерността и само нациите от уммата могат да постигнат това. Ето защо с президента Тръмп отидохме в Риад, Ерусалим и Рим при първото си пътуване. За да установим диалог между големите огнища на юдаизма, исляма и юдеохристиянския Запад. 

 

Да, радикалният ислям очевидно е голяма заплаха за юдеохристиянския Запад, но не ислямът като цяло, а именно неговата радикална, ислямистка, супремасистка интерпретация, която поставя шариата над всичко и води джихад. И мисля, че Тръмп е една от най-ангажираните фигури срещу тази заплаха.

 

Но ако погледнете съществуващите заплахи, именно китайците са най-горещата заплаха за Запада, имайки предвид техния мащаб, история и амбиции. Достатъчно е да видите новите пътища на коприната и пътуването на китайския президент до Франция преди няколко дни. Той донесе 60 млрд. долара със себе си: ако проектът на Китай успее, Франция ще бъде много по-различна от това, което е днес, и това ще бъде много по-голям проблем от радикалния ислям. Глобалистите не искаха да видят тази заплаха. А сега Макрон вижда китайския президент, който идва с 60 млрд. долара, как би могъл да ги пренебрегне?

 

– Не е ли хайверената левица това, което мразите повече от левицата а ла Бърни Сандърс? Какво мислите за политиката на идентичността, водена от левицата? Не разделя ли тя Америка?

 

– Слушам “прогресистите” отляво и това, което говорят за Тръмп. Те наистина разделят Америка с желанието си да отидат твърде далеч в политиката на идентичността, защото смятат, че това е начин да спечелят. Според мен това е ограничена политика, която контрастира с икономическите резултати и социалния въпрос. 

 

Разглеждайки какво е направил Тръмп със своята политика, човек си дава сметка, че той постигна най-ниското ниво на безработица сред чернокожите в историята и най-ниското ниво на безработица сред испаноговорящите през последните четиридесет или петдесет години, по-високи заплати за тези две категории и в социологическите проучвания вече се вижда, че латиноамериканците започват да се обръщат към Тръмп, който има над 40 процента одобрение сред испаноговорящите и по този начин измести демократите и техния етнически клиентелизъм. 

 

– Ръководехте сайта Breibart NewsЦифровата революция заплаха или шанс е за демокрацията?

 

– Демокрацията никога не е била толкова солидна, но медиите започнаха да казват, че е в опасност в момента, в който елитите започнаха да губят изборите. Изведнъж демокрацията изпадна в голяма опасност, само защото “им сритаха задника”. Миналия ноември в САЩ гласуваха 113 млн. души, което беше рекордно участие в избори в средата на мандата. И аз мисля, че трябва да очакваме голяма електорална мобилизация на предстоящите европейски избори. 

 

Хората са по-ангажирани отпреди, отчасти благодарение на социалните мрежи. Социалните мрежи премахват посредниците и именно това направи Breibart News. Медия, способна да разпространява съдържание всеки ден. Днес ние имаме истински алтернативи и мисля, че сме в началото на този процес. Спомнете си, че Салвини и Болсонаро спечелиха благодарение на видеоклипове във Фейсбук, няма нужда да се харчат милиони долари! 

 

Дори Александрия Окасио-Кортес: забравяме, че допреди няколко години е била барманка и е печелела по 17 хил. долара годишна, а днес е третата най-важна политическа фигура в САЩ, най-могъщата нация в света. Да, социалните мрежи са невероятно силни.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

Гласове

 

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here