– В книгата си “Смъртта на експертизата” съжалявате, че невежеството вече се е превърнало в добродетел. Какво имате предвид?
– Хората винаги са били мнителни спрямо интелектуалците и експертите. Напълно нормално е да искате да зададете въпроси на вашия лекар, особено ако ви съобщава лоши новини или твърди нещо, което не искате да чуете. Това, което е различно днес, не е, че хората не вярват на експертите, а че се мислят за по-умни от тях почти във всички области.
Едно нещо е да кажете на лекаря си: “Бих искал второ мнение”. Съвсем друго е да му кажете: “Нека аз ви обясня онкологията и вирусологията”. Почти във всички сфери, от образованието до дипломацията, като се мине през професиите с много техническа научна компетентност, аз събрах, история след история, свидетелствата на експерти, срещнали невежи, които не само, че не искали да чуят тяхната експертиза, но и им отправяли укори и съвети. “Вие посланик ли сте? Нека ви обясня дипломацията”. Това е лудост.
– Описвате нарастващото надмощие на чувствата над разума. Кои са източниците на този нов антиинтелектуализъм?
– Мисля, че той се корени в два аспекта на съвременното общество: изобилието и нарцисизма. В развитите страни хората като цяло не се смятат за богати, но въпреки това водят невероятно лесен живот, дори в сравнение с моето детство през 60-те години. Ние приемаме за даденост, че нещата работят – и аз говоря за прости неща, като чиста вода, сигурен въздушен транспорт или мобилните телефони. Аз съм част от поколението хора, които бяха ваксинирани в детството си срещу едра шарка, дори за рутинно пътуване в някои райони на Европа, което моите млади студенти днес смятат за удивително.
Това общество на изобилието ни кара да мислим, че нещата са по-лесни, отколкото изглеждат, и затова сме изумени и разстроени, когато не вървят така, както искаме. И тогава се ядосваме по ирационален начин. Най-големият проблем обаче е нарцисизмът. Днес ни делят няколко поколения от бунтовническите движения на младите през 60-те г., но ние продължаваме да идеализираме младежта и смятаме “поставянето под въпрос на авторитета” за самоцел.
Отгледахме поколения деца – поне тук, в САЩ, а знам, че това е проблем и в някои части на Канада и Европа – които се мислят за толкова умни, както никой друг, смятат мнението си по всеки въпрос за ценно както и че няма погрешни отговори. Създадохме свят, който привилегирова равенството пред закона и превърнахме тази политическа цел в безумен егалитаризъм. Равенството вече означава “равенство във всяко едно отношение”. Така станахме войнствени защитници на нашите вкусове, комфорт и убеждения и вече не можем да понасяме да чуваме, че грешим по някой въпрос.
– Вие сте консерватор. Не смятате ли, че културният релативизъм и упадъкът на общата култура са последица от деконструкцията и егалитаризма, проповядвани от определена част на левицата, особено в университета?
– В САЩ е много модерно да се прехвърля отговорността за антиинтелектуализма на десницата и особено на протестантите. И за това има причини. Но да, разбира се: постомодернизмът в университета, според който реалността зависи от възприятието на всеки един, допринесе за разрушаването на критичната мисъл през последните четири десетилетия. Постомодернизма не е толкова далеч от постистината, особено когато се преподава, че “истината” е по-скоро вид социална конструкция, отколкото нещо познаваемо само по себе си.
– Преди няколко години се смяташе, че интернет ще позволи демократизиране на знанието. Грешка ли се оказа това предположение?
– Проблемът с интернет – а аз съм технофил, който обича информационната епоха – е, че няма пазачи. Без пазачи, интернет не е библиотека или университет под открито небе, а карнавал: винаги можете да получите това, което искате, дори и да не е добре за вас. Винаги напомням на студентите си, че интернет не ви казва какво имате нужда да знаете. Напротив, той ще отговори на всички глупави въпроси, които му задавате, и винаги ще ви дава отговора, който сте дошли да търсите.
– Какво трябва да се направи, за да се помирят демокрацията и знанието?
– Както невежите, така и експертите трябва да направят усилие. Експертите споделят част от отговорността: те не са достатъчно прозрачни в методите си на работа и грешките, които допускат – а като всички човешки същества, те допускат много грешки. Експертите би трябвало да протегнат ръка на съгражданите си. Но те все повече предпочитат да говорят само помежду си, което според мен е признание за неуспех.
Но невежите също трябва да бъдат малко по-смирени и да помнят, че модерното общество почива на разделението на труда и не може всеки да знае всичко по всяко време. Те трябва да разговарят с експертите, като им поставят въпроси и изслушват отговорите, а не да поучават хора, които имат зад гърба си десетилетия образование и опит в съответната област. Още по-важно е да започнем да разговаряме добросъвестно, вместо да изхождаме от хипотезата, че ние сме по-умни от всички хора, които срещаме.
Превод от френски: Галя Дачкова
Гласове
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram