Хаосът с язовирите е по-голям, отколкото очаквате

0
2419

Язовирите в България са 6844. Техният брой е окончателно изяснен чак към 2019 г. от натоварената през 2016 г. с надзора на съоръженията Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, в частност – главната ѝ дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях“. Но и днес не е ясно кой язовир в коя категория попада и дори – кой от тези водоеми наистина е язовир и кой – локва.

Макар и не единственият и най-големият, този проблем бе поставен за обсъждане днес на кръглата маса „Управление и безопасна експлоатация на язовирите в Република България“, проведена в Университета по архитектура, строителство и геодезия в София.

Какво е състоянието на язовирите, които са част от националната сигурност на страната, от поемането на новата функция на ДАМТН досега разказа председателят ѝ инж. Петър Горновски.

За тези четири години на надзор на техническото състояние и безопасната експлоатация на язовирите, язовирните стени и язовирните съоръжения към тях се сблъскваме с различни проблеми, първият от които е с кадрите. Набирането на подготвени хидроинженери е голям проблем и с университета е нужно да помислим в тази посока – споделя той.

През 2016 г., когато Главната дирекция поема новите функции, става ясно, че не се знае дори какъв е броят на язовирите в България. Подава им се бройката 5701, дори без подробна информация за местоположение, за геодезия. Проблемът е основен и през първата година екипите от дирекцията работят основно за това да открият всички водоеми. До 2019 г. броят им „набъбва“ до 6844.

„Поставихме си задача да обхванем, опишем и регистрираме всички тези водоеми, които са на територията на държавата. Някои от тях може би не отговарят на определението за язовир, но ние се постарахме да опишем всички“, казва инж. Горновски. А че не всички са язовири демонстрира след него д-р инж. Венци Божков, член на Управителния съвет на Асоциацията на операторите на малки язовири и съоръжения, който показва снимки на локва, която в различните сезони се пълни и пресъхва, но официално се води язовир. Въпросната локва-язовир не е единствената в официалния списък. Общият им брой обаче днес е неизвестен.

След всички перипетии по описването от ДАМТН констатират, че през последните 30 г. дейността по поддръжката и мониторинга на тези съоръжения – така важни за националната сигурност – е занемарена. През същата първа година се установява и друго – че собствениците, 94% – 95% от които са общини, „нямат отношение към проблема, нямат кадрите, които да изпълнят задачите, поставени им от Закона за водите, и нямат финансите за това“ – по думите на инж. Горновски.

В унисон с функциите и правомощията на ДАМТН, заваляват предписания, актове и наказателни постановления към общините. Предписанията не се изпълняват, натрупват се десетки актове, местните управи се оплакват, валят наказателни постановления. Някои кметове дори се крият, за да не получат акт. За да се реши проблемът, законът е изменен така, че  разрешава на общините да решат кои язовири да стопанисват и кои да дарят на държавното предприятие за стопанисване и управление на язовирите. Срокът за това изтече на 1 октомври 2018 г. 

И тук се не минава без спънки. Не за всички язовири е налична техническата документация, а без документи държавното предприятие не може да ги приеме.

Въпреки всичко се очаква то да поеме стопанисването на около 2800 язовира.

Друга важна задача за областните управи е комисиите, създадени към тях, да категоризират язовирите. По закон има тристепенна категоризация и обектите в трета категория са тези, които не биха могли да създадат никаква опасност за живота и здравето на хората, нито за инфраструктурата при евентуална приливна вълна или проливни дъждове.

Категоризирането би могло да освободи областните управи да проверяват попадащите в трета категория два пъти годишно, каквото задължение имат сега за всички язовири, тъй като не са категоризирани.

ДАМТН констатира и друг проблем – нормативно се изисква във всички язовири да има контролно-измервателни системи (КИС). Това не е проблем за 52-та големи язовира у нас. Но при малките е сериозна спънка, защото тази дейност извършват оператори към собствениците, които отговарят за десетки язовири. Може би трябва да се отиде към електронно управление в частта мониторинг на тези язовири, предлага в тази връзка инж. Горновски.

Нов проблем се оказва и неизяснената собственост: имаме примерно един язовир с трима собственици и ако нещо не е наред, дори не е ясно кой трябва да получи акта – казват от ДАМТН.

Координацията между отговорните за стопанисването на язовирите също не е на добро ниво, констатират от ДАМТН и посочват, че всяка институция работи за себе си, сякаш изолирана от останалите свързани звена по веригата.

„От една страна сме ние, държавната агенция и главната дирекция, от другата страна са собствениците. Изпълнението на закона с цел решаване на проблеми, за да не допускаме катаклизми, каквито са се случвали през последните години – се нуждае от добра координация между всички: собственци, надзорници, оператори, държавни органи. Тук влизат ангажиментите на МОСВ с техните басейнови дирекции, „Напоителни системи“ към МЗХ, ВиК системите към МРРБ“, посочва инж. Горновски.

И той, и участниците в дискусията се обединиха около призива държавата да създаде единна система и добра координация с цел по-доброто стопанисване на язовирите и опазване сигурността на населението. 

На фона на призивите за ликвидиране на язовири, които се чуват в хода на обсъжданията от ДАМТН коментират, че ще бъдат много внимателни по отношение на ликвидацията. „Много сме внимателни и ще бъдем много консервативни към това. Защо? Защото тези язовири са правени неслучайно. Не сме ние най-умните, които идваме след 50-60 години, за да кажем „Без тези язовири!“. Най-лесно е да ги прокопаем и да кажем: „Няма ги!“. Това е държавата, ние трябва да си пазим държавата и всичко, което е направено. Най-лошото и най-лесното е да съсипем нещо, което е направено. Най-трудното е да го опазим, за да го използваме.

На тези, които го предлагат, ще кажа: тази година е с много дъждове, наблюдаваме климатичната карта много внимателно. На места има сериозни дъждове. А ако следващата година имаме засушаване, както са периодите на засушаване – през 7-годишен период? Тези водоеми дали няма да ни трябват, за да се използват за пожарите, които биха възникнали в Родопите? Дали няма да ни трябват?“, пита инж. Горновски.

Оффнюз

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here