Кеворк Кеворкян: ББ и Тръмп

0
1309

Добре, че Тръмп не е видял пристигането на Бойко Борисов и делегацията му. Иначе щеше да си каже: Този пич с дънките ли е купил осем самолета, много е разхвърлян, да не направи някоя дивотия с тях.
Каракачанов е пичът с дънките, които едва укротяват корема му – така той сякаш дава знак и на генералите да качат по двайсет кила над нормата.
С кореми ли ще биете врага, по дяволите?

С това кратко наблюдение, някой по-нервен коментатор може да приключи с посещението на ББ при Тръмп.
Но ние да продължаваме, отвън, откъм дънките – навътре – и да си кажем, че, например, „стратегическото ни партньорство“ с американците ще изглежда поне външно по-прилично, когато след Бойко от самолета слязат петима юнаци, пипнати с вкус, а не сякаш са някаква банда, която отива да обира казино в Лас Вегас.

Защо се мотат по дънки, какво се крие зад тази привидно незначителна дреболия? Дали така не пренасят тукашната си разхвърляност и небрежност, където завърнат. И американците ли ще спечелят с шкембетата си?

При почти тоталната нищета у нас, напълно в реда на нещата е Властниците ни да са изтупани до съвършенство.
Иначе свръх-практичен човек като Тръмп би се запитал, къде отиват тогава париците на народа.

Но и той, при целия му опит в сделките, също не беше изпипан до край – оказа се, че не знае чия собственост е АЕЦ Белене, мислел, че е руска централа.
Хубаво щеше да бъде да си остане с това заблуждение, понеже види ли, че Путин има пръст в нещо, Тръмп гледа да не се завира много-много там. Сега научи истината и това може да сложи началото на безподобен караманьол: руски реактори, американско гориво и пр. – изобщо, всички условия централата да гръмне още преди да е открита.

От Меморандума, който бе подписан – ако ни е предаден достоверно – като цяло лъха на добронамереност, присъща на хартиите, които можеш да подпишеш със затворени очи, понеже не носиш никаква отговорност, можеш да ги подпишеш и по дънки.

В него нито една дума няма за руски газ – това изглежда странно, обаче вече се уточнихме, че Тръмп гледа да не си слага пръстчето там, където не трябва. Това е най-ценната поука от тази среща, сякаш.
Бойко го и каза съвсем ясно: в нито един момент от визитата не е ставало дума за трета страна. Само са си мислили за нея през цялото време.

Тръмп сякаш не знаеше, че са ни продали Ф-16 – или е забравил, понеже спомена Ф-35. А може би, като опитен бизнесмен е направил тънък намек, тъй че сложете настрана още 2-3 милиарда.

Бойко пък забрави заканата си да научи от Тръмп, как и за какво го е топил Цветанов. Срещата му в централата на Републиканския институт беше толкова скована, че сигурно е решил да не ги плаши повече с излишни въпроси.
И там се държа като домакин, както, впрочем, и в Белия дом – по някое време взе да насочва Тръмп, откъде да минат за по-напряко.
Дори посегна да го прегърне – и е напълно възможно точно в този момент американският президент от уплах да е забравил някои от сламките, които са му подготвили/прочели съветниците му.

Бившият американски посланик в София Пардю сравни Тръмп и Бойко, както винаги с деликатността на старшината от „Полицейска академия“. Той си е такъв – винаги, когато говори публично, се чува тропането на ботуши.
Според него, Тръмп и Борисов много си приличали – заслужава си да го цитираме точно:
„И сигурно отлично ще се разберат. И двамата залагат на национализма и на един определен, груб популизъм. И двамата не обичат свободните, независими и настъпателни медии. Според мен, Борисов е по-хитър и много по-успешен в своята инстинктивна политика у дома, отколкото Тръмп. Само дето ръководи по-малка държава.“

По-хитър от Тръмп и много по-успешен – такъв комплимент дори Бойко не е сънувал, а той има доста освободено въображение.

„Този човек няма умора… Цапардосаш го по главата, а той си продължава бодро напред. Дори не осъзнава, че е бил ударен… Беше си просто той – и сякаш нямаше какво да бъде добавяно към това…
Наясно ли бе, къде го бе поставила историята… Върховното му самодоволство бе заразително, животът му се струваше слънчев, беше оптимист – поне по отношение на себе си… Беше готов да ласкае, насочваше цялото си внимание към теб… Беше и невероятно енергичен – „Да го направим“, каквото и да е то, „Да го направим“… Имаше усет за слабостите на противниците му и за най-съкровените им желания… Беше рекламен агент на себе си… Той само искаше да бъде обичан… Търсеше медийната любов наред… Приемаше всичко лично… Решението му за всичко: минаване напряко… Част от електората няма да се оттегли от него, дори той да застреля човек на улицата… Иска най-вече да бъде харесван… Има фундаментална и остра нужда да бъде харесван и всичко за него е борба…“

Е, приличат ли си американският властелин и нашият човек? Можете сами да си отговорите. /Цитатите са от биография на Тръмп./

Все не ми излиза от ума, вече близо двайсетина години, един отговор на Бойко от първото ми интервю с него. Питах го – „Какво е Адът?“
„Не съм бил още там – беше отговорът му. – Може пък да е хубаво. Представи си, че тука е Адът!“

Като го гледам как се държи в Белия дом, този човек и в Ада ще се разпорежда свойски.

Може да го ненавиждате и в червата си, но трябва да признаете, че аранжира посещението си отлично – много изгодно за себе си и без видими поражения за страната ни.
Като оставим настрана срещата му с Тръмп на „четири очи“, която, всъщност, станала на „осем очи“ заради присъствието на вицепрезидента Пенс и на държавния секретар Помпео.
За нея ББ казал на журналистите, че „много го натискали, но той не им се дал“.
За какво са го натискали – някой ден можем да научим това от друг биограф на Тръмп.

Само едно нещо може да е помрачило настроението на „двойника“ на американския президент: истеричното кудкудякане на някои от придружаващите го журналистки – което сигурно е било непоносимо дори при неговият уникален апетит да бъде ухажван; някои от тях трябва да ги слушаш с противогаз.

Emr[ekjc,

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here