Как управляващите замитат Апартаментгейт

0
189

Шеметната кариерна въртележка на бившия шеф на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев отново постави въпроса докъде стигна скандалът Апартаментгейт, който разклати управляващото мнозинство по безпрецедентен начин, и каква е съдбата на останалите герои в него, пише Сега. Лавината от статии за закупени евтино луксозни имоти от силните на деня повлече след себе си серия от оставки. Скандалът повиши рязко чувствителността на обществото към темата за корупцията по високите етажи на властта и доведе до куп проверки на данъчни, прокуратура, антикорупционна комисия. От излезлите до момента резултати по проверките става ясно, че никой не се престарава да търси доказателства за основното съмнение – фиктивно занижени цени на пазаруваните имоти, невъзможност за доказване на средствата за такива луксозни покупки и/или ползвани ценови привилегии при сключването на сделките. Кои въпроси продължават да стоят без отговор по приключилите вече проверки? 

Владислав Горанов, финансов министър

Стана обект на проверка от КПКОНПИ след получен сигнал, че живее безвъзмездно в жилище от 180 кв. м, собственост на кръстника му – бизнесмена Иван Сариев, и е назначил във финансовото министерство сина на Сариев – Христо. Проверен бе и сигнал за посещавана от Горанов луксозна вила, собственост на съпругата на Сариев. КПКОНПИ реши, че няма конфликт на интереси, защото в нито един момент Горанов не е злоупотребил с правомощия в полза на семейство Сариеви.

Интересното е, че прокуратурата, по чието нареждане КПКОНПИ извърши проверка на Горанов, не бърза да приключи производството срещу него. Делото е прехвърлено в спецпрокуратурата и оттам категорично отказаха да съобщят пред „Сега“ защо се бави, какви действия се извършват по него и кога ще бъде приключено.

Не може да не се отбележи и фактът, че първо КПКОНПИ, ръководена от Пламен Георгиев, оправда финансовия министър за живеенето под наем без пари, а след това подчинената на МФ НАП не намери никакви нарушения при доходите на Пламен Георгиев.

В аргументацията на КПКОНПИ зеят две големи дупки. Комисията е изследвала само една линия в евентуална връзка между Горанов и Сариеви – дали фирмите на кръстника са участвали в обществени поръчки, възлагани от финансовото министерство и подчинените му НАП, Агенция „Митници“, АДФИ, АОП, ДКХ, ИА „Одит на средствата от Европейския съюз“ и Национален компенсационен жилищен фонд. Не е установено посочените дружества – 13 на брой, да са взимали участие в поръчки с тези възложители. Проверката обаче изобщо не се занимава с данъчно-осигурителния контрол върху фирмите на Сариев и липсата/наличието на проверки и ревизии за тях. Тук евентуална пряка намеса на Горанов трудно би се доказала, но поне от кумова срама този проблем трябваше да бъде коментиран. 

КПКОНПИ сериозно си е замълчала и за назначаването на сина на Иван Сариев – Христо, в Министерство на финансите. От решението става ясно, че той е назначен като „младши експерт“ в дирекция „Икономическа и финансова политика“, отдел „Институционално правен“, по заместване на командирован за 4 г. в Брюксел служител. За назначението му не е проведен конкурс – като КПКОНПИ изрично изтъква, че това е законово позволено при наемане на служители по заместване – чл. 15 от Закона за държавния служител. В случая са любопитни поне три въпроса, които комисията не е задала – защо за длъжността все пак не е обявен конкурс, каквато практика МФ има дори при постовете по заместване, по какъв начин Христо Сариев е разбрал за тази позиция по заместване и как е успял да стигне до лично събеседване с шефа на отдела в МФ, за да я убеди, че е най-подходящият кандидат.

Справка в сайта на МФ показва, че практиката на министерството е да пуска конкурси дори за постове по заместване – например обявен на 11 февруари 2014 година конкурс за младши експерт по заместване в отдел „Контрол и нередности“ или обявен на 15 октомври 2015 г. конкурс по заместване за държавен експерт в отдел „Национални стратегии и програми за развитие“. Христо Сариев е назначен на 9 февруари 2015 г. Самият Горанов твърди, че никой от семейството не го е търсил за съдействие и само е получил докладна записка от шефката на отдела с предложение за назначението на Христо. Тя била провела предварителен разговор с него и установила, че притежава професионална квалификация, много по-висока от изискванията за заемане на длъжността младши експерт. КПКОНПИ е приела това обяснение и е установила, че Сариев-младши е вземал съизмерима с останалите младши експерти заплата. Той не се явява свързано лице с Горанов по официалната линия на закона и затова нямало конфликт на интереси. 

Цецка Цачева, бивш правосъден министър 

Решението, с което КПКОНПИ не установи конфликт на интереси при бившия правосъден министър Цецка Цачева, е сред най-проблемните. През юли 2018 г. Цачева закупува жилище от близо 200 кв. м и гараж в столичния квартал „Изток“ в луксозната сграда на „Артекс“ „Вселена“ при цена от 138 001 евро, или около 630 евро на кв.м. После се оказа, че по сделката извън цената в нотариалния акт е уговорено да се доплатят още 110 400 евро. В същото време парламентът е приел поправка в Закона за устройство на територията, от която се е облагодетелствала „Артекс“ за спорния небостъргач „Златен век“ в „Лозенец“.

Коментар:

В решението за Цачева има изначална ключова грешка, открита от „Свободна Европа“. Според КПКОНПИ Цачева е гласувала „за“ поправката, а според стенограмите и разпечатките от парламента тя изобщо не е участвала във вота. Ако Цачева не е гласувала, целият последващ анализ в решението на КПКОНПИ става излишен, защото тя всъщност не е упражнила правомощие по служба – най-малкото не по този начин. КПКОНПИ обаче е навлязла в дълъг и спорен анализ на законовите промени в ЗУТ. Комисията повтаря версията на управляващите, че промените нямат ретроактивно действие и не облагодетелстват „Артекс“. Преди броени дни Административният съд в София отсъди точно обратното – че проблемните промени в ЗУТ облагодетелстват „Артекс“ и след приемането им валидността на разрешенията за строеж на сгради втора категория, включително небостъргача „Златен век“, се удължава от 5 на 10 години. 

И втората линия на аргументация, с която КПКОНПИ отсъжда, че цената на жилището на Цачева не е ниска, е проблемна. КПКОНПИ изобщо не коментира начина, по който е договаряно допълнително плащане извън официалната цена по сделката. Това при всички случаи води до неплащане в пълен размер на дължимите такси и данъци по сделката. В решението не се конкретизира и кога точно Цачева и фирмата са се договорили за доплащането от 110 400 евро. КПКОНПИ сумира двете числа и решава, че крайната цена от 248 000 евро не е ниска. Комисията не дава конкретни примери, за да докаже това твърдение, а само изтъква, че при „евентуални“ сравнения с цените на други имоти следва да се има предвид, че жилището е купувано на зелено, като договорът е сключен още преди акт 14, и този риск обуславя по-ниската цена. Условната форма навежда на мисълта, че самата КПКОНПИ не си е направила труда да прави сравнения.  

Цветан Цветанов, бивш председател на ПГ на ГЕРБ

Сравнено с решението за Цачева, това за Цветан Цветанов направо се подиграва с публиката в лаконичността си. Цветанов замени два свои апартамента в „Изгрев“ за един луксозен мезонет в сграда „Летера“, построена от „Артекс“ в кв. „Изток“. Замяната бе извършена по данъчни оценки на имотите. Броени дни преди сделката Цветанов в качеството си на председател на вътрешната комисия в НС препраща сигнал за изтекло разрешително на небостъргача на „Артекс“ „Златен век“ към Столичната община. Като народен представител той е гласувал за промените в ЗУТ от началото на 2017 г., облагодетелствали „Артекс“. 

Коментар:

В този случай КПКОНПИ изобщо не е обвързала дадения от Цветанов вот в подкрепа на промените в ЗУТ със сключената сделка с „Артекс“. Изтъква се само, че при гласуването на промените през 2017 г. Цветанов не е действал в частен интерес, защото не е свързано лице със собствениците на фирмата. При самата замяна на апартаментите пък няма изпълнено правомощие по служба от страна на Цветанов, тоест комисията не вижда никаква връзка между законовите промени и сделката. Така начинът, по който е сключена сделката – на данъчната оценка на имотите, и съмненията около цените изобщо не са анализирани.

КПКОНПИ се е произнесла и за препратения от Цветанов сигнал към Столичната община за проблемите с небостъргача на „Артекс“ броени дни преди сключването на сделката за имотите. Тук Цветанов е упражнил правомощие по служба, но пък отново няма частен интерес. Нямало как да се твърди и че е оказано влияние върху други органи, защото няма пряка йерархическа връзка между Цветанов и Столичната община, смята КПКОНПИ. Очевадната политическа зависимост между управляваната от ГЕРБ община и зам.-председателя на партията изобщо не е дискутирана.

Все още не е приключила ревизията на НАП на доходите на Цветанов. Най-интересното около нея са цените на сделките и последвалото прехвърляне на двата апартамента на Цветанов в „Изгрев“ от „Артекс“ на свързано с ГЕРБ лице – IT специалиста Симеон Велков. 

Пламен Георгиев, бивш шеф на КПКОНПИ 

Резултатът от данъчните проверки обикновено се изчерпва в едно изречение – има или няма несъответствие в доходите и данни за неплатени данъци. Заради данъчно-осигурителната тайна не стават ясни никакви детайли по ревизиите. За проверката на Пламен Георгиев се разбра само това, което той самият съобщи – че данъчните не са установили никакви разминавания в доходите. Семейство Георгиеви е било ревизирано за 6 години – от 2013 до 2018 г. Според Георгиев данъчните са установили, че той е много в плюс и че заедно със съпругата си имат достатъчно доходи, за да оправдаят разходите си. Не е ясно защо резултатите не бяха обявени от прокуратурата. 

Коментар:

Важният въпрос при тази проверка е какво са приели данъчните за реална цена на закупения от семейството тризонет през 2017 г. По документи той струва 293 374 лв., като за плащането му е ползван и ипотечен кредит. Според разпространена от ПИБ официална информация обаче пазарната оценка на жилището е 379 000 лв., при това без терасата, като банката е отпуснала под форма на кредит само половината сума, защото семейството имало достатъчно налични средства. Според твърденията на самия Георгиев данъчната оценка на терасата е 197 480 лв. При сумирането на пазарна цена на апартамента и на терасата окончателната сума би надхвърлила 570 000 лв. и се доближава до оферта за същото жилище от предходната 2016 г. – 265 000 евро. Не е ясно дали от НАП са искали от съответната банка информация за извършеното разплащане по сделката, за да се провери цената.  

Синът на зам. главния прокурор Борислав Сарафов – Боби: 

След получени материали от НАП прокуратурата обяви за приключила и ревизията срещу сина на Борислав Сарафов – 21-годишния Боби. Проверката започна по сигнал, че младежът е закупил скъпи имоти през 2018 и 2019 г., а няма доходи, нито е правил ипотеки по сделките. В София Сарафов-младши си купува две просторни ателиета в затворен комплекс в Бояна, като междувременно продава по-малък апартамент в „Люлин“ на по-висока цена на кв.м.

Коментар:

Тази ревизия технологично се оказа само частично приключила, защото две от имотните сделки на Сарафов-младши са сключени през 2019 г. и няма как да бъдат проверени в момента. НАП ще може да прави съпоставка между декларираните от Сарафов-младши доходи и направените разходи едва през 2020 г. след получаване на съответните декларации. Това обаче не означава задължително, че ще има втора част на ревизията.

Не е ясно дали данъчните са изследвали доколко цената на проверената сделка е реална, или директно са я приели за такава при последвалото съпоставяне на разхода с получените доходи.

 

Иван Гешев, зам. главен прокурор и единствен кандидат за главен прокурор 

Зам. главният прокурор Иван Гешев стана обект на проверка от прокуратурата, след като разследване на „Фрогнюз“ разкри косвени връзки между него и основния свидетел по делото срещу бившия кмет на „Младост“ Десислава Иванчева – Александър Ваклин. Те преминават през бизнеса на жената, с която Гешев живее – Детелина Ханчева. Тя участва в няколко търговски дружества, като справка в Търговския регистър сочи, че Ханчева е съдружник във фирмата „Отеа“ ООД, където си партнира с дружеството „М Консулт 95“ ЕООД, управлявано от Марио Кръковски. Последният е бил съдружник с Ваклин в „МС Консулт 2004“ ЕООД до 23 март м.г., по-малко от месец преди показната акция срещу Десислава Иванчева. Самият Иван Гешев отказва публично да каже дали е отбелязал жената, с която живеете на семейни начела, в частта за конфликт на интереси в имуществената си декларация пред Инспектората на Висшия съдебен съвет.

Освен това Детелина Ханчева е успяла да закупи нов апартамент в столичния квартал „Зона Б-17“ от фирмата „МС Консулт 2010“ ЕООД, чийто собственик до 2012 г. е Марио Кръковски. За тристайно жилище тя е платила само 40 000 лв., става ясно от нотариалния акт за сделката, с който „Сега“ разполага.

Коментар:

В постановление на Апелативната спецпрокуратура се отбелязва, че Гешев е дългогодишен приятел с Кръковски. Няма отговор на въпроса обаче по какъв начин Детелина Ханчева е купила толкова изгодно апартамент, като платената сума е дори под данъчната оценка на жилището. Не става ясно и дали зам. главният прокурор е имал отношения с Александър Ваклин преди ареста на Иванчева, покрай приятелството си със съдружника на строителния бизнесмен Кръковски. Въпреки че тези въпроси са оставени без отговор, прокуратурата отказа да разследва Иван Гешев.

Антон Славчев, зам.-председател на КПКОНПИ

Не е известно някой да проверява заместника на Пламен Георгиев – Антон Славчев, който също се оказа имотен рекордьор с още по-голяма тераса от тази на шефа си. През 2011 г. Славчев става съсобственик с 1/3 на тераса с площ от 244 кв.м за 14 529 лв. (общата цена на терасата е 38 800 лв.) и на апартамент от 63 кв.м, купен през 2010 г., придобит с два гаража за 29 295 лв. според имуществената декларация на Славчев. В документа обаче е отбелязано, че освен плащане по сделката има и придобиване чрез приращение, тоест придобиване от този, който притежава земята, на изградена без позволение сграда върху нея. Антон Славчев е и.д. шеф на КПКОНПИ и активен участник в проверките на останалите, замесени в „Апартаментгейт“.

КПКОНПИ излезе с решения за липса на конфликт на интереси и при Ваня Колева, бивш зам.-министър на спорта, Вежди Рашидов, който е бил министър на културата към момента на гласуване на поправките в ЗУТ, Красимир Първанов, бивш зам.-министър на енергетиката, и Николина Ангелкова, министър на туризма. При всички тях не бе установено да са упражнили правомощие по служба, което е задължителен елемент от проверката за конфликт на интереси. За тези лица обаче би следвало да продължават проверки и в НАП. 

Източник: Сега

Снимка: Капитал

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here