Европа иска да даде 2 милиарда евро за спешна помощ у нас; чака правителството ни да направи предложение

0
98

Светилото в сърдечната хирургия проф. Александър Чирков пред „24 часа“

– Проф. Чирков, как гледате отстрани на здравната реформа?

– Трябва да я извършим, защото в сегашния вид на здравеопазването и 20 млрд. лева да налеем, ще потънат като в пясък, без да се промени нищо. Но трябва да се залага на същинска реформа, на качествено, модерни и навременно лечение, а не само на икономически рестрикции, на сливания и закривания на болници заради повече икономии.

– Говорите за модерно и навременно лечение. Чухте ли в Германия за трагедията в семейството на президента Росен Плевнелиев.

– Да, ударът да загубиш дете е голям. Искрени съболезнования. Аз съм далеч от България, но говорих с колегите си от Трета градска и началните ми съмнения се потвърдиха, че смъртта може да се дължи на така наречения синдром на Марфан. Той е вроден и характерното при него е наследствено обусловена непълноценност на съединителната тъкан. Видимите белези са хлътналият гръден кош и разширена аорта в горния ѝ край при изхода на сърцето. Навремето съм оперирал доста деца, въпросът в случая е в ранната диагноза. Детето е можело да бъде спасено, ако му е направен преглед още при първите дори най-малки оплаквания. Сега има модерни компютърни томографии, но и ехографско изследване може да установи диагнозата.

– Как може да намалим смъртността от подобни рискови заболявания?

– Преди доста време написах проект за изграждане на 55 спешни медицински центъра у нас заедно с цялата инфраструктура в региони недалеч от големите болници. Те ще са само с 10 легла за реанимиране на хора с инфаркт, дисекация на аортата, инсулт и т.н., след което ще се транспортират до най-близката голяма болница. Показах проекта на мои приятели евродепутати и на тогавашния финансов министър на Германия. Такъв проект не бе постъпвал в ЕС – перфектен за страната, с изградена инфраструктура, съвременна медицина и т.н.

В ЕС харесаха

проекта, обещаха

2 млрд. евро

Но бе редно правителството да го предложи, а не частно лице. Премиерът Орешарски тръгна да внася предложението в ЕС, но в края на мандата си и това не стана. А тези 2 млрд. евро България можеше да усвои като субсидия, не като заем. Предвиждаше се тези медицински центрове да се подпомагат и от известно акционерно дружество със западни капитали.

– Актуален ли е още този проект?

– Шефът на еврофондовете е запознат с проекта и имам уверението, че тези 2 млрд. евро стоят все още на разположение за българския проект.

Наскоро бях поканен на вечеря в хотел „Радисън“ в Брюксел. На нея бяха комисарят по здравеопазването и комисарят по еврофондовете, както и други политици в ЕС. С мен бе и моят дългогодишен сътрудник проф. Стоян Ранков, специалист по съдова хирургия и четири години посланик на България в Кралство Холандия. С него организирахме влагането на 35 млн. евро, дарени за болничната инфраструктура у нас. Основният спонсор бе холандско-българската компания за подпомагане на страната ни, основана от Пит Майер.

Та на въпросната вечеря с еврокомисарите пак стана дума за здравната концепция с 55 центъра за спешна помощ и цялостна диагностика. Моите събеседници заявиха, че отдавна било решено да дадат за изпълнението ѝ 2 милиарда евро на България. И чакат правителството да направи предложение.

Президентът на Австрия Хайнц Фишер, мой отдавнашен приятел, запозна с тази история президента Росен Плевнелиев, когато той гостува през март във Виена.

– Защо толкова трудно се правят нещата у нас?

– Вие кажете. На тази вечеря стана дума защо толкова трудно се помага на България. Подхвърлих за Гърция: „Нашата южна съседка дължи 353 милиарда, а пак ѝ се дават пари… А България не създава проблеми на общността, но тъне в бедност и мизерия.“ Съгласиха се до един, че това е факт и че България е много скромна в исканията си. Но отбелязаха, че нямаме добре подготвени държавни администратори, които да убеждават западноевропейски политици за проекти. Трябва ни успешна дипломация.

– Здравна реформа, съдебна реформа, социална политика, демография…

– Моите събеседници заявиха, че не може да влезем в Шенген, докато не проведем качествена съдебна реформа. Това и за тях е изключително важно, но и за нас.

Удари ли се по

корупцията,

ще се увеличат

инвестициите

– Идват отново избори.

– Трябва да се обединим веднъж завинаги върху избора на кметове и политици, доказали се като добри експерти и допринесли за благосъстоянието на хората. Трябва да избираме не преуспелия в собствената си кариера (независимо от коя партия е), а най-ценния за обществото.

– Докога, професоре, ще живеем в прехода?

– Колективният фашизъм съсипа във Втората световна война цяла Европа, колективният комунизъм върна с години развитието на страните от Източна Европа, а сега имаме индивидуален либерализъм. Той даде свобода на предприемачите, но е много важно да се превърне в колективен, в обществен либерализъм, за да се спре масовата бедност в страната. Сега индивидуалният либерализъм у нас създаде възможност да се свързват водещи политици от различни структури с криминално мислещи олигарси.

Днес имаме партийна демокрация, но поради липсата на здрава съдебна система чрез корупцията се създават връзки между влиятелни политици и криминални предприемачи. И тези формирани кръгове превръщат нашата демокрация в мафиотска.

– Добрият политик е предан не само на партията, а преди всичко на страната.

– За мен е много по-важен този политик, който има повече принос за обществото, отколкото за своята партия. Надявам се диалогът с Европа да ни помогне в изграждането на политическа класа, която да не бъде обвързана с групировки с неясен произход и съмнителни олигарси, а да служи на народа и България. Трябва ни

спешна реформа

на съдебната

система

Тогава няма да има пречки да ни приемат в Шенген. Западните политици знаят, че ние не сме лакоми и няма да искаме кой знае колко много средства. Полагат ни се около 30 милиарда евро и те ще ни помогнат за сериозни промени не само в образованието и медицината. Който е умен и знае как да ги поиска, ще остане в историята на България.

Конкретен пример. Консултирах преди дни моя пациентка от Пловдив. Поставили ѝ четири стента. Документацията показва, че тя е нямала нужда от тях. Слагат ги заради пари, т.е.

медицината се

комерсиализира Стентовете се запушват, те ги отпушват и отново вземат пари. Така 4 пъти. Кой контролира тези лекари?

– Имате ли отговор за по-бързи реформи?

– Ако не можем сами, не е срамно да вземем както след Освобождението експерти отвън – от Германия, Австрия, Холандия, за да извършим жизненоважните реформи навсякъде.

Не се ли мобилизираме и не покажем ли желание за промяна, ще си останем все така най-бедни и най-забравени в Европа.

– Не се отказахте да изградите нова болница.

– През есента ще започне строителството ѝ във Варна, а инвеститорът е голяма компания в Австрия, която в момента строи 3 болници на Балканите. В София ми взеха болница, която построих с парите на немци и австрийци без един лев от данъкоплатеца. Такова поведение не се среща никъде в Европа. Като премиер тогава Иван Костов предлагаше да я построим с пари от бюджета. Отказах, казах, че аз ще намеря средства.

– Обиден ли сте? Напуснахте София и станахте жител на Варна.

– Има разочарование, но не съм отчаян. Отчаян няма да се занимава да прави нова болница във Варна. Но съм разочарован и аз, и цялото ми семейство. Съпругата ми казва: „Идваха на крака, молеха те да отидеш и изградиш кардиохирургията, а после загърбиха всякакви етични норми.“ Дойдох от демокрацията да изградим съвременна хирургия, а точно когато България тръгна по пътя на демокрацията, понесох удари в гърба. Но е доказано, че агресивният и отмъстителният всъщност страда повече./КРОСС

Коментари от Фейсбук

ОТГОВОРИ

Please enter your comment!
Please enter your name here